Решение № 133 от 20.04.2026, Районен съд - Бяла Слатина
- Съд
- Районен съд - Бяла Слатина
- Дело
- Гражданско дело 1420/2025
- Вид
- Решение № 133
- Подписан
- 20.04.2026
- В сила
- 07.05.2026
- Състав
- ЛЮБОМИР ХРИСТОСКОВ ВЪРБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 4, ал. 1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 3 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.71, пр. последно · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- § 13, т. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 16 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- Чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 133 гр. Бяла Слатина, 20.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410101420 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове от И. Ц. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бяла Слатина, ул.Т. №64, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, със съдебен адрес: гр.К., ул.В.К. №1, ет.2, чрез адв.М.С. от АК-Враца, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.Цариградско шосе №115, вх.Е, ет.5, общ. Столична, обл. София (столица), със съдебен адрес: гр. София, ул.
„О.П.“ № 15, офис 6, чрез адвокатско дружество „Нестори, Угляров, М.“, чрез адв.Х. М. – САК, както следва: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем Кредирект №659967/07.04.2022г., съединен с осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 235,00лв.
/двеста тридесет и пет лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем Кредирект №659967/07.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 09.11.2025г., до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че на 07.04.2022г. ищецът е сключил с ответното дружество Договор за паричен заем Кредирект №659967, по силата на който кредитодателят му предоставил в заем сумата в размер на 1200,00 лв. при ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,12 %.
Ищецът следвало да върне сумата в общ размер на 1681,86лв. чрез 18 месечни вноски.
В чл.6.5 от Договора било предвидено, че кредитът ще бъде обезпечен с едно от 1 подробно посочени обезпечения. Съгласно чл.6.6 от Договора при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 2422,14лв., платима разсрочено заедно с месечните погасителни вноски. В този случай задължението по договора възлизало на сумата в размер на 4104лв.
Ищецът излага доводи за недействителност на процесния договор. Сочи, че уговорената между страните неустойка има характера на допълнително възнаграждение за кредитодателя, представлява общ разход по кредита, предвид което следва да бъде включване в ГПР по Договора, а невключването й води до недействителност на последния.
Твърди, че включването на неустойката към ГПР би довело до нарушение на чл.19, ал.4 от ГПК, което на самостоятелно основание обуславя недействителност на Договора.
Поддържа, че е заплатил във връзка с процесния договор сумата в размер на 1435,00лв.
Във връзка с останалите неплатени задължения ответникът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК. Образувано е ч.гр.д.№ 558/2024г. по описа на РС-Бяла Слатина, по което съдът е уважил изцяло направено искане от страна на заявителя /ответник в настоящото производство/ без да е изследвал наличието на неравноправни клаузи в процесния договор.
По делото е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 08.07.2024г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №2429/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.899, с район на действие ОС-Враца.
Сочи, че поради нищожност на Договора дължи единствено връщане на чистата сума по същия.
Предвид изложеното моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „СИТИ КЕШ“ ООД е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими по подробно изложени съображения. Релевира доводи за настъпила преклузия в хода на заповедното производство по отношение възраженията на ищеца. Оспорва исковете като неоснователни. Релевира доводи за действителност на Договора, като сочи, че същият е сключен при съобразяване с разпоредбите на ЗПК.
Не спори, че неустойката не е включена към ГПР по договора, като инвокира доводи за действителност на клаузата. Твърди, че евентуалната недействителност на неустоечната клауза не води до недействителност на процесния договор.
Не оспорва, че е получил от ищеца във връзка с процесния договор сумата в размер на 1435,00лв., като твърди, че същата е получена въз основа на валидно правно основание.
Предвид изложеното моли производството да бъде прекратено като недопустимо. В условията на евентуалност моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
С исковата молбата е поискано да бъде допуснато обезпечение по висящ иск и наложена обезпечителна мярка “спиране на изпълнението“ по изп.дело № 2429/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.899, с район на действие ОС-Враца. С Определение 2
№847/17.11.2025г. съдът е допуснал обезпечение на предявения иск, като е наложил обезпечителна мярка “Спиране на изпълнението“ по изпълнително дело №2429/2024г. по описа на ЧСИ И. Ц., рег.899, с район на действие ОС-Враца, до произнасяне с решение по настоящите искове. Издадена е Обезпечителна заповед №6/17.11.2025г.
В хода на производството са събрани писмени доказателства.
Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, като на основание чл.146, ал. 1, т.3 и т.4 съдът е отделил като признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между страните е сключен Договор за паричен заем Кредирект №659967/07.04.2022г, по силата на който ответникът е предоставил на ищцеца главница в размер на 1200,00 лв. при ГЛП от 40,00% и ГПР от 48,12 %.; че неустойката по чл.6.6 от Договора не е включена към ГПР; че ищецът е заплатил сумата в размер на 1435,00лв. по процесния договор.
В чл. 6, ал. 5 от Договора е предвидено, че кредитополучателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на предоставената сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. В чл. 6, ал. 6 от Договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 6, ал. 5 кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2422,14лв., която се начислява автоматично от кредитора, като с подписването на договора за потребителски кредит, кредитополучателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща разсрочено, съгласно включения в договора погасителен план.
Към Договора е представен погасителен план, в който е посочена погасителна вноска без неустойка по чл. 6, ал. 6 от договора в размер на 40,05 лв. за първите четири месечни вноски и по 108,69лв. за останалите четиринадесет месечни вноски, а вноската с неустойка е в размер на 228,00лв. за всички 18 месечни вноски. Видно от приложения погасителен план общата сума с неустойка е в размер на 4104,00 лв.
От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, в хипотеза на формирана сила на пресъдено нещо и изтекли преклузивни срокове, е разяснено в практиката на СЕС, обективирана в Решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14, Решение от 17.05.2022 г. по дело С600/19, Решение от 17.05.2022 г. по съединени дела С-693/19 и С831/19, Определение от 18.12.2023 г. по дело С-231/23, Решение от 18.01.2024 г. по дело С531/22 и Решение от 29.02.2024 г. по дело С-724/22, както и в трайната съдебна практика на ВКС, обективирана в Определение № 2472/05.08.2024 г. по ч. т. д. № 1212/2025 г. на ВКС, I т. о., Определение № 2122/26.07.2024 г. по ч. т. д. № 356/2024 г. на ВКС, II т. о. и Определение № 1199 от 9.05.2024 г. по ч. т. д. № 1304/2023 г. на ВКС, II т. о. В цитираната съдебна 3 практика е възприето, че процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа на сила на пресъдено нещо, не следва да препятстват възможността за ефективна съдебна закрила на потребителите. Формираната с влязла в сила заповед за изпълнение сила на пресъдено нещо препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключения договор за кредит и допълнителни споразумения, с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и обуславя недопустимост на предявените в последващо производство установителни искове, само ако се установи, че заповедният съд е преценил действителността на клаузите от сключения договор с оглед на посочената Директива 93/13 и преследвана от нея цел и е изложил мотиви, макар и в обобщен вид, които позволяват на съда да установи конкретните клаузи или части от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на това производство.
Издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 558/2024 г. на РС-Бяла Слатина не позволява да се установи дали е бил осъществен контрол на клаузи, или части от клаузи на процесния договор за кредит в рамките на развилото се заповедно производство.
Не са изложени, макар и в обобщен вид, причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не нарушават правата на потребителя, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист. Поради това следва да се приеме, че непререшаемостта на спора, която по принцип се свързва с влизането в сила на заповедта за изпълнение не препятства правото на страната потребител да поиска в следващо исково производство съдът да се произнесе по действителността на сключен договор за кредит и допълнителни споразумения към него с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените искове.
С оглед изложеното съдът намира предявените искове за допустими. Разгледани по същество – исковете са основателни.
Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че облигационното правоотношение между страните е възникнало въз основа на Договор за паричен заем Кредирект №659967/07.04.2022г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1200,00лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до 4 сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.
В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.
Разпечатката съдържа 38 от 171 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3891deb5-15f2-47fc-b260-25d153126f6e