Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 51 от 30.06.2025, Районен съд - Дулово

Съд
Районен съд - Дулово
Дело
Административно наказателно дело 26/2023
Вид
Решение № 51
Подписан
30.06.2025
В сила
25.07.2025
Състав
Емил Василев Николаев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Дулово, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря ИВ.а В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20233410200026 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. К. К., ЕГН: **********, живущ *************, срещу Наказателно постановление № ******* г. на Директора на РД „Автомобилна администрация“ – гр. Русе, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 178в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв.

В жалбата се твърди, че при съставяне на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – несъответствие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация, както и непълно описание на нарушението в акта. На следващо място се сочи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят своевременно се е снабдил с ново удостоверение за психологическа годност. Иска се отмяна на НП, респ. прилагане на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

АНО (Административнонаказващият орган) – Директорът на РД „АА“ – Русе – не изпраща представител и не изразява становище по жалбата, но с придружително писмо по делото оспорва жалбата като неоснователна и моли за потвърждаване на НП.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителят Г. М. и свидетелят Х. М. – инспектори в Регионален отдел „Автомобилна администрация“, които са присъствали при извършване на проверката и съставяне на акта.

Приети са приложените писмени доказателства, включително: заверено копие на АУАН № ***** г.; наказателното постановление; справки от 1 информационни регистри на ИА „АА“; копие от удостоверение за психологическа годност № **; писмено възражение на нарушителя до АНО; копия от известия за доставяне и др.

(листове от административнонаказателната преписка).

От събраните доказателства съдът приема за установено следното:

На **** г. около *** ч. на главен път ** (км ***, в общ. ***, обл. ***) е била извършена проверка на товарен автомобил – влекач ***, с рег. № ******, с полуремарке рег. № ****, управляван от жалбоподателя Г. К. К.. Същият е изпълнявал превоз на товар за собствена сметка (което се установява от поставената на превозното средство отличителна табела „Превоз за собствена сметка“ и представена на инспекторите писмена заповед за курса с маршрут от ****, обл. **** до ****, обл. ***). При проверката жалбоподателят представил изискуемите документи за превоза – включително копие от лиценз за международен автомобилен превоз на товари (за МПС над 12 т) и трудов договор, но не представил валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Проверяващите инспектори (актосъставителят и свидетелят по акта) са извършили справка в електронния регистър на психологическите изследвания към ИА „Автомобилна администрация“, от която е било установено, че на името на жалбоподателя няма вписано валидно удостоверение за психологическа годност (представеният от него документ е бил с изтекъл срок или липсвал такъв изобщо).

Констатациите от проверката са отразени в АУАН № ****** г., съставен в присъствието на жалбоподателя. В акта нарушението е описано така: водачът Г. К. К. извършва превоз на товари за собствена сметка с посоченото МПС, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност.

Актът е предявен и връчен на нарушителя, който го е подписал без да впише особени възражения по съдържанието му. В законоустановения срок нарушителят е подал писмено възражение до АНО (рег. № ****** г.), в което не отрича констатациите, но изтъква, че вече се е снабдил с необходимото удостоверение.

Въз основа на акта и материалите по преписката

Административнонаказващият орган е издал обжалваното Наказателно постановление № *****г., с което за описаното нарушение на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лв. (на основание чл.

53 ЗАНН). В мотивите на НП АНО е отбелязал, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 ЗАНН, тъй като установеното нарушение не е първо по рода си за този водач (същият и преди е санкциониран от органите на ИА „Автомобилна администрация“) и с оглед тежестта на нарушението и целите на чл. 12 ЗАНН не може да се приеме за маловажен случай. В НП се посочва още, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила и че нарушението е доказано от събраните доказателства.

Горната фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на доказателствата по делото, които са логически и хронологически непротиворечиви.

Констатациите в АУАН, надлежно съставен от компетентен длъжностно 2 лице, се подкрепят изцяло от свидетелските показания на актосъставителя Г.

М. и колегата му Х. М.. Тези показания съдът кредитира изцяло – те са последователни, обективни и подробни. Двамата свидетели описаха по идентичен начин хода на проверката и констатираното нарушение, като потвърдиха, че към момента на проверката жалбоподателят не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност (при справката в информационната система липсвали данни за такова удостоверение). Не се установи причина да се съмняваме в техните показания, които са длъжностно мотивирани и непротиворечиво отразяват фактите.

От приетите по делото писмени доказателства (справка от регистъра на психологическата годност на водачите, заверено копие на удостоверение № **** и др.) също се потвърждава, че удостоверението за психологическа годност на жалбоподателя е било с изтекла валидност към датата на нарушението. Самият жалбоподател не отрича този факт – в жалбата и в възражението му до АНО се признава, че към **** г. той не е имал актуално (валидно) удостоверение, като се изтъква единствено, че веднага след проверката се е явил на изследване и е придобил ново удостоверение. Ето защо, съдът намира, че извършването на административното нарушение от жалбоподателя е доказано по несъмнен начин.

За правната квалификация на нарушението и приложимия закон:

Съдът намира, че описаното деяние правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 178в, ал. 5 от ЗДвП. Цитираната разпоредба на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП (в редакцията й, действаща към датата на проверката) предвижда, че „водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари или превоз на товари за собствена сметка без валидно удостоверение за психологическа годност, се наказва с глоба 500 лв.“. В случая е безспорно установено, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил >12 т, извършвайки превоз за собствена сметка на товари, без да притежава валидно удостоверение за психологическа годност на водача. Това поведение осъществява от обективна страна всички признаци на горепосочения административнонаказуем състав.

Неоснователно е възражението в жалбата, че „словесното описание“ в акта и НП не отговаряло на визираната правна норма – напротив, както в АУАН, така и в НП нарушението е описано ясно и точно в съответствие с фактическите признаци на състава по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП. В акта изрично е посочено, че водачът не притежава валидно удостоверение за психологическа годност, което кореспондира напълно с текста на закона („без валидно удостоверение“). Няма разминаване между формулировката на нарушението и неговата правна квалификация – и двете сочат едно и също противоправно деяние на жалбоподателя. В този смисъл органът правилно е приложил материалния закон.

Следва да се отбележи, че изискването за психологическа годност на водачите на определени МПС (в т.ч. при превоз на товари с голяма маса) е нормативно установено – виж чл. 152, ал. 1, т. 2 ЗДвП и Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТИТС. Съгласно Наредба № 36/2006 водачите на категории C, C+E, D и т.н. подлежат на периодични психологически изследвания, като валидността на удостоверенията им е ограничена (например до 3 години) и след изтичане на срока се изисква ново изследване.

3

Доказателството за наличието на изискваната психическа годност е именно удостоверението за психологическа годност – когато то е с изтекъл срок, водачът на практика не отговаря на изискването за психологическа годност.

В конкретния случай жалбоподателят се е намирал точно в такава ситуация – към момента на проверката не е имал валидно удостоверение, поради което е бил длъжен да не управлява въпросното МПС (товарен автомобил над 12 тона) до подновяване на своята психологическа годност.

Обстоятелството, че впоследствие той се е снабдил с ново удостоверение, не променя факта на нарушението, осъществено на *** г. Законодателят е преценил, че управлението на ППС от професионални водачи без удостоверение за психологическа годност е достатъчно общественоопасно, за да се санкционира с фиксирана глоба от 500 лв. – това важи както за обществените превози, така и изрично за превозите за собствена сметка.

Следователно материалният закон е бил приложен правилно от наказващия орган – нарушената разпоредба е точно установена (чл.178в, ал.5 ЗДвП), а наложеното наказание съответства на предвидената в закона санкция (500 лв. глоба).

Не се установиха нарушения при издаването на НП, които да опорочават административнонаказателното производство.

АУАН № **** г. съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 42 ЗАНН – посочени са дата и място на нарушението, описание на деянието и обстоятелствата, при които е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена (чл.178в, ал.5 ЗДвП), както и данни за нарушителя, съставителя и свидетеля. Наказателното постановление също отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН – повторени са описанието на нарушението, обстоятелствата, законовата квалификация, вида и размерът на наказанието, и пр. Налице е пълно съответствие между фактическата обстановка, отразена в акта, и тази в наказателното постановление. Наказващият орган не е въвел нови или различни факти в НП извън посочените в акта, поради което не е нарушил чл. 53, ал. 2 ЗАНН и правото на защита на жалбоподателя. В съдебната практика трайно се приема, че НП не може да разширява или видоизменя фактическото описание на нарушението, дадено в АУАН, като всяко съществено несъответствие между двата акта води до отмяна на НП. В случая не се установява такова несъответствие – както бе посочено, описанието на нарушението е идентично, респ. напълно ясно за нарушителя.

Ето защо съдът не констатира процесуално нарушение от категорията на съществените, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя.

Жалбоподателят е разбрал напълно в какво конкретно нарушение е обвинен, включително още от момента на връчване на акта, и въз основа на това е могъл да организира адекватно своята защита. Съдът отбелязва, че в жалбата не се сочи конкретно каква фактическа неточност или непълнота в акта е накърнила правата на нарушителя – изложените оплаквания са бланкетни и не се подкрепят от доказателствата по делото.

Поради това не се установява отменително основание по чл. 57, ал.1, т.5, т.6 ЗАНН.

Относно искането за прилагане на чл. 28 ЗАНН (маловажен случай):

Съдът намира, че в случая не са налице предпоставки за квалифициране 4 на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Съгласно чл. 28, б. „а“ ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, че при повторно нарушение ще бъде санкциониран. По дефиниция маловажен е този случай, при който извършеното нарушение, с оглед липсата или незначителната тежест на вредните последици и другите смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от същия вид (арг. от чл. 93, т.9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН). В своята тълкувателна практика Върховният касационен съд (ВКС) изрично е указал, че преценката за маловажност следва да бъде извършвана единствено от гледна точка на законосъобразността, а не на целесъобразността. Наказващият орган е длъжен правилно да отграничи маловажните случаи от всички останали нарушения по чл. 6 ЗАНН, като неговата преценка подлежи на съдебен контрол. С други думи, съдът при обжалване следва сам да провери налични ли са условията за приложение на чл. 28 ЗАНН. В конкретния случай такива условия не се установяват.