Решение № 436 от 25.07.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Благоевград, 25.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:Вера Г. Коева при участието на секретаря Филка Кр.

Сотирова като разгледа докладваното от Вера Г. Коева Гражданско дело № 20211210101551 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от В.Й. Т.-Частен Съдебен Изпълнител, с рег.№795, район на действие Окръжен съд гр. Б. Код по БУЛСТАТ: **********, с адрес на кантората в гр. Б., ул. „Т.А.” №, ет. офис, с адрес за призоваване и съобщения: гр. Б. ул.

„Т. А. № ет. чрез адвокат С. Б. с която срещу ЕК. Н. В. с ЕГН ********** гр. Б. бул. "В. Л.

1

№ вх. ет. , an. е предявен установителен иск с правно основание: чл. 422 във вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78 и чл. 79 от ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника на посочения в исковата молба адрес. Съобщението за връчване на исковата молба е върнато в цялост с отбелязване, че лицето не е открито на посочения адрес.

Изискана е справка за адресната регистрация на ответника от НБД Население, като видно от представената такава е, че настоящият и постоянен адрес на ответника е този, посочен в исковата молба. С разпореждане съдът е разпоредил съобщението да бъде връчено по реда на чл.47, ал. 1 ГПК - чрез залепване на уведомление, както на настоящия, така и на постоянния адрес на ответника. На 02.08.2021г. връчителят е залепил на посочените, както настоящ, така и постоянен адрес по адресната справка на ответника на входната врата на двата адреса, уведомление по реда на чл. 47, ал.1 ГПК.

Съдебните книжа са били на разположение в канцеларията на БРС, като в законоустановения двуседмичен срок ответникът или упълномощено от него лице не се е явил, за да ги получи. Ответната страна не е открита и чрез работодател или място на осъществяване на търговска дейност, поради неустановен работодател от извършената справка от регистрите на НАП.

С оглед на това съдът приема, че е налице редовност на връчването на съобщението по смисъла на фикцията на чл. 47, ал. 6 ГПК, поради което съобщението за връчване на исковата молба и приложенията към нея следва са приложени към делото, а на ответника е назначен особен представител, доколкото хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда задължително процесуално представителство.

В срока по чл.131 ГПК от особения представител е постъпил писмен отговор.

Твърди се от ищеца, че упражнява дейност като частен съдебен изпълнител, регистриран 2 под № 795 на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие - Окръжен съд - гр. Б.

Твърди се, че на 25.02.2020г. пред ищеца, в качеството на частен съдебен изпълнител е постъпило писмо с възлагане за събиране на публично вземане от Община Б., с което основание чл.2, ал.2 и ал. 3 от ЗЧСИ във връзка с чл. 163, ал.1 и чл. 209, ал.1 и ал.2, т. 3 от ДОПК Община Б. е възложила за събиране задълженията на ответната страна ЕК. Н. В. с ЕГН **********, от гр. Б.бул. "В. Л." № вх., ет. по Актове за установяване на задължения по декларации

/АУЗД/

№PS000418/12.08.2019г.;

№DT000299/12.08.2019г.;

DT000300/12.08.2019г.

№DT00030/12.08.2019г. и

№

DT000302/12.08.2019г. на Община Б.. След извършена проверка и ищецът сочи, че е установил отправеното искане за законосъобразно и че са спазени законоустановените изисквания, поради което е разпоредено и образувано срещу длъжника ЕК. Н. В. изпълнително дело под номер 107 по описа за 2020 год. Твърди се, че на длъжника по изпълнителното дело е изпратена по електронната поща на 11.11.2020г.

Покана за доброволно изпълнение с изх.№26548/27.10.2020г. и съобщение с изх. №26549/27.10.2020г., в която е указан размера на задължението, включително и дължимите по изп.д. такси и разноски към момента на поканата.

Поради неизпълнение от длъжника в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство са предприети действия по изготвяне и връчване на книжа и изпращане на книжа и документи, налагане на запор и др. действия с оглед принудително събиране на вземането, като за извършените действия взискателят не е заплащал авансово дължимите такси и разноски.

Посочва се, че с Уведомление вх. № 24211/30.11.2020г. взискателят - Община Б.е уведомила ЧСИ, че задълженията за данък и дължимата законна лихва до датата на 3 образуване на изп.дело са заплатени от длъжника, като е поискано и прекратяване на изпълнителното дело след събиране на таксите по изп.дело. В тази връзка ищецът твърди, че е начислила и такса по т.26 от ТТРЗЧСИ с оглед размера на вземането.

Във връзка с дължимите по изпълнителното дело такси, които не са били заплатени авансово от взискателя, по делото е изготвена Сметка №37653/15.12.2020 год. по изп.д. №107/2020 год. в която са посочени извършените действия по изпълнителното дело и начислените такси по т.

1,3,4,5,9,12,26,31 от ТТРЗЧСИ, а именно: такса по т. 1 от ТТРЗЧСИ /образуване на изпълнително дело/ - 20,00 лева без ДДС; такса по т. 3 от ТТРЗЧСИ /справки за имущественото състояние на длъжника/ в размер на 30 лева без ДДС, такса по т.4 от ТТРЗЧСИ /изпращане на документи по пощата/ - общо 40.00 лв., без ДДС, такса по т.5 от ТТРЗЧСИ /изготвяне и връчване на книжа/ - общо 80.00 лв. без ДДС, такса по т.9 /за налагане на запор/ - общо 45 лв. без ДДС, такса по т.12 /за изготвяне на сметка за размера на дълга/ - 30 лв. без ДДС, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ-в размер на 65.17 лв. без ДДС, допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в общ размер на 9.20 лв. без ДДС. С начисляването на 20%ДДС вземането се равнява на общата сума от 381.40 лв.

Твърди се, че на длъжника е изпратено на 23.12.2020г. по електронната поща

Уведомление с изх.№32048/23.12.2020г., с което същата е уведомена, че дължи сумата от общо 381.41 лв. с ДДС - такси по делото, както и Писмо с изх. №32049/23.12.2020г., ведно с изготвената

Сметка

№37653/15.12.2020г. и указано, че при неплащане в посочения срок съдебният изпълнител ще предприеме действия по издаването на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК. В указания срок длъжникът не е заплатил дължимите такси по изпълнително дело №107/2020г. Обосновава се подробно тезата, че тези такси са дължими от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК, поради което е подадено заявление до РС Б.. По заявлението 4 е образувано ч.гр. д. № 510/2021г.. по описа на Районен съд - гр. Б., издадена заповед за изпълнение, но поради връчването й на длъжника по чл.47, ал.5 от ГПК в едномесечен срок от получаване на съобщението от заповедния съд ищецът обосновава правения интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането по основанието и размера, поискани в заявлението и присъдени със заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.

№510/2021 год. по описа на Районен съд - гр.

Благоевград.

Доказателствените искания на ищеца са за приемане на писмени доказателства чрез приобщаване на материалите по заповедното производство по ч.гр.д.№ 510/2021г. по описа на РС Б..

ВЪЗРАЖЕНИЯ НА ОТВЕТНАТА СТРАНА:

В срока по чл.131 ГПК от особения представител на ответника е постъпил писмен отговор.

Прави се възражение за недопустимост на иска. Аргументите в тази насока са, че искът е предявен срещу ответника в качеството му на длъжник по вече прекратено изпълнително производство.

Възражението за недопустимост на иска на посоченото основание е неоснователно. В случая е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимостта на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Фактът дали изпълнителното производство е прекратено или висящо няма отношение към допустимостта на иска. Дали спорното материално право съществува е въпрос по същество и няма отношение към факта дали изпълнителния процес е висящ .Посоченото обстоятелство има отношение относно допустимостта, респ.качеството на страните по друг специален иск - този по чл.439, ал.1 ГПК.

Изразява се становище и за неоснователност на иска:

5

Сочи се, че през 2016г. ответната страна и семейството й заминали и се установили да живеят трайно във Великобритания, като рядко се връщала в страната.

Сочи, че през м.10.2020г. се чула с племенника си Г. В., с който се уговорили той заплатил дължимите от ответника към община Б.данъци и такси, а именно: с приходна квитанция № 157308/ 20.11.2020г142.61лв.; с приходна квитанция №

157309/ 20.11.2020г,826.90лв.; с приходна квитанция № 157310/ 20.11.2020г,23.78лв.; с приходна квитанция № 157311/ 20.11.2020г- 59.45лв.; с приходна квитанция

№ 157312/ 20.11.2020г.,54.80лв.; с приходна квитанция № 157313/ 20.11.2020г- 124.49лв.; с приходна квитанция

№

157314/

20.11.2020г,100.57лв.; с приходна квитанция № 157315/ 20.11 2020г,- 132.07лв.; с приходна квитанция № 157316/ 20.11.2020г,- 52.06лв.; с приходна квитанция № 157317/20.11.2020г,- 241.84лв.; с приходна квитанция № 157318/ 20.11.2020г,91.64лв.; с приходна квитанция № 157319/ 20.11.2020г,- 72.01лв.; с приходна квитанция № 157320/ 20.11.2020г,- 0.47 лв.; с приходна квитанция № 157321/ 20.11.2020г- 33.79лв. или общо заплатената сума е 1956.48 лв.

Твърди се, че направените от ответника плащания за дължими данъци са преди образуване на изпълнителното дело, поради което се обосновава, че е налице хипотезата на чл. 79, ал. 1 ГПК - разноските по принудителното изпълнение са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това. В тази връзка се оспорват изложените от ищеца факти в исковата молба.

Оспорва се надлежното уведомяване за извършените от ЧСИ действия по изп. дело № 107/ 2020г.

Възразява се по твърденията на ищеца, че по електронната поща на 11.11.2020г. на ответника е изпратена покана за доброволно 6 изпълнение и съобщение, в която бил указан размерът на задължението, включително и дължимите по изпълнителното дело такси и разноски към момента на поканата. Оспорва се, че цитираните книжа са изпращани, а така описаното връчване се сочи, че не представяна надлежно такова. Изтъква се, че към датата на твърдяното връчване на - 11.11 2020г. е била в сила разпоредбата на чл. 42, ал. 4 ГПК /понастоящем отм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021г./, съгласно която на страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. В случая се твърди, че е налице нередовно връчване, защото оспорва да е налице изрично посочване от ответника на ел.поща, нито дадено съгласие за получаване на книжа на електронен адрес, а за да се приеме за редовно връчването по чл. 44, ал. 3 ГПК /в действащата му към момента на връчването редакция/, следва страната да е посочила изрично адрес на електронна поща, за да получава съобщения по този начин.

Твърде се и че самите актове за установяване на задължения по декларации /АУЗД/- 5-ет броя, така описани в исковата молба, представляващи такива по чл. 107, ал.

3 от ДОПК и твърдени за основания за образуване на изпълнителното дело не са й били съобщени, предвид правилото на чл.

107, ал.З, изр. първо от ДОПК от взискателяОбщина Благоевград, като се сочи, че същите не са и представени с исковата молба, не са представени и в заповедното производство по ч.гр.д. № 510/ 2021г. на БлРС, поради което ответната страна твърди, че АУЗД не са й надлежно връчени и не са влезли в сила, поради което незаконосъобразно се явява и образувано изпълнително дело № 107/2020г. по описа на ищцата- ЧСИ с per. № 795.

Оспорва се, че дължи описаните в исковата молба възнаграждения на ЧСИ за извършените от нея процесуални действия по изпълнително дело № 107/2020г. по описа на ЧСИ, per. № 795, представляващи нормирано с Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ суми, като за всяка една от претендираните, се правят следните възражения:

7

По отношение на посочената сума, с основание: такса по т.1 от ТТРЗЧСИ в размер на 20.00 (двадесет) лв.- Твърди се, че сумата се претендира без към исковата молба да са представени доказателства за датата на образуване на изпълнителното дело, което прави неоснователно искането й за събиране на посоченото основание и в посочения размер. Единственото твърдение в тази посока е, че на 25.02.2020г. взискателятОбщина Б. е изпратила до ищцата писмо с възлагане за събиране на публично вземане, но за същото не са представени доказателства.