Решение № 1412 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1412 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ал. Тасев при участието на секретаря Ваня Д. Койчева като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно наказателно дело № 20245330202149 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от ЕТ „СИСИГАН - С. Н.“, с ЕИК 122043628, седалище и адрес на управление: гр. София, община К., гр. К., ул. „Т.“ № *, представлявано от С. Г. Н. против Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8504418005 на Агенция "Пътна инфраструктура", с който е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2500 лева за нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Жалбоподателят, по съображения изложени в жалбата си и допълнителна молба моли съда да отмени процесния ЕФ като необоснован и незаконосъобразен. Редовно призован, не се представлява от процесуален представител. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, Агенция "Пътна инфраструктура", в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, излага становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно 1 и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 21.01.2021г., в 17:25 часа било прието за установено нарушение № ********************************, с ППС товарен автомобил „ВОЛВО ФХ 480“, регистрационен номер ** **** **, собственост на ЕТ „СИСИГАН - С.

Н.“, с технически допустима максимална маса 27000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 4, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Марица, за движение по път А-1 км 130+588, с посока Нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като камионът имал тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Нарушението било установено с устройство № 20071, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път А-1 км 130+588.

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така изложената по делото фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Не се спори, а и от приложената справка от електронната система за събиране на пътни такси се установява, че пътно превозно средство с регистрационен номер ** **** ** е собственост на ЕТ „СИСИГАН - С. Н.“ с брой оси – 3, като технически допустимата маса на същото, когато не е включено в състав от превозни средства, е 27000 кг. Установява се и че на датата на соченото нарушение е било заснето движението на ППС от устройство, съставляващо елемент от електронната система за пътни такси, монтирано на път А-1 км 130+588, съставляващ автомагистрала и включен в списъка, приложение към т. 1 на Решение № 101/2020 г. на МС за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминатото разстояние – тол такса, като отразеното в доклада на електронната система е, че има тол декларация, но платената категория е по-малка от измерената.

В доклада по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и Становище от отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, обаче, се сочи, че това процесно ППС е преминало през км 130+588 по път А-1 в състав с ремарке с общ брой оси 4, а видно от статичните изображения ППС с този регистрационен номер при засичането му се установява, че е било в състав с 2 ремарке, но с 5 оси. Така съдържанието на електронния фиш не отговаря на изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 ЗАНН и чл. 189ж ЗДвП, сред които е и описание на фактическите признаци на нарушението и по-конкретно за признаците на изпълнителното деяние. В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото, а в случая дори и от тях не може с категоричност да се установи на процесната дата и място въпросното ППС с 4 или с 5 оси е било.

На следващо място съдът намира, че е налице съществено процесуално нарушение и при издаването на процесния ЕФ, което представлява основание за отмяна на същия, тъй като към датата на извършване на нарушението и неговото установяване посредством електронната система за събиране на пътни такси, не е било предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, на основание на която разпоредба е наложена имуществена санкция в случая.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Следователно, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на чл.179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е вменено на жалбоподателя, това трябва да е предвидено в закон.

Разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на нарушението /ДВ бр.105/2018 г./, сочи, че при нарушение по чл.179, ал.3, установено и заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, който електронен фиш е със съответно съдържание.

Разпоредбата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, за която се отнася предвиждането на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП да се издаде електронен фиш, урежда наказването с глоба на водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

В нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, обаче, в приложимата й редакция, не е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш за нарушенията 3 по чл.179, ал.3б от ЗДвП, още повече че тази разпоредба е съществувала в закона и при действието на посочената редакция на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (без да е посочена възможност за издаване на ЕФ). Липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда възможност за издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП, поради което и в случая правилното и законосъобразно процедиране за ангажиране на отговорността на дружеството е било да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено и НП, а не да се съставя електронен фиш.

С оглед на посоченото, към датата на извършване на нарушението, респективно на издаването на електронния фиш, не е била налице изрична законова разпоредба, която да предвижда възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушението по чл.179, ал.3б от ЗДвП.

Нещо повече, видно е, че изрично едва след изменението на разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г. законодателят вече е предвидил възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено и заснето от електронната система нарушение и по чл.179, ал.3б от ЗДвП. До изменението на закона обаче, липсва такава изрична законова разпоредба, което изключва възможността за съставяне на електронни фишове за този вид административни нарушения. Доколкото актуалната редакция на нормата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП с допълнението на член 179, ал.3б има процесуален характер и поражда правно действие занапред, то нейното приложение в настоящия случай, а именно за нарушение, извършено през 2021 година, е недопустимо. В тази насока и е налице незаконосъобразно развило се административнонаказателно производство при приложение на процедура, каквато не е била предвидена в закона, което е основание за отмяна на електронния фиш и без обсъждане на въпросите по същество. В този смисъл е и съдебната практика на съдилищата в страната – така и Решение №287/2024 г. по к.а.н.д. № 18/2024 г. на Административен съд Шумен, Решение № 2940/2024 г. по к.а.н.д. № 306/2024 г. на Административен съд Бургас, Решение № 395/2024 г. по к.а.н.д. № 11100/2023 г. на Административен съд София-град и др.

В този смисъл е и най-актуалната съдебна практика на АС-Пловдив – така

Решение № *832/27.06.2024г. по к.а.н.д № 845/2024г. на Административен съд – Пловдив, XXI състав.

Този извод не се променя от обстоятелството, че електронният фиш се издава по образец. Още повече, че образецът, утвърден с приложената по преписката Заповед № РД-11-983/13.09.2021 г., на председателя на УС на АПИ, не може да е приложим по отношение на издаването на електронен фиш за нарушение от 2020 г., при условие, че се твърди от въззиваемата страна, че 4 датата на издаване на фиша съвпада с датата на извършване на нарушението.

Иначе, под съмнение се поставя датата на издаването на електронния фиш.

Няма как да се приеме, че е следвало да се ползва образецът на електронния фиш, валиден към датата на изпращане на електронния фиш на нарушителя, тъй като това като цяло поставя под съмнение въобще кога е издаден електронният фиш – към датата на извършване на нарушението (когато е следвало да се ползва друг образец), или към по-късен момент, включително е налице възможност същият да е издаден и непосредствено преди връчването му.

Наред с констатираното съществено процесуално нарушение, описано по-горе, съдът намира, че е налице и друго самостоятелно основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на санкционираното дружество касаещо непропорционалността на наложената санкция. Размерът на имуществената санкция от 2500 лева е в разрез с чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури.

Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата. Същата се изчислява като се приеме, че съответното пътно превозно средство е изминало разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия й маршрут по протежението й. В конкретиката на настоящия случай тази такса е изчислена в размер на 133, 00 лева, а наложената на дружеството имуществена санкция надвишава този размер повече от 13 пъти. По делото не са налични данни за какво време и разстояние е използван републиканският път от превозното средство, а за да бъде освободен от административнонаказателна отговорност на жалбоподателя е предложено да заплати компенсаторна такса в размер на 750, 00 лева, чийто размер също е в абсолютна стойност и се определя според техническите характеристики на превозното средство.

Разпоредбата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО въвежда задължение за държавите-членки установените наказания за нарушение на директивата да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В тази връзка е практиката на СЕС по съединени дела С-497/15 и С-498/15. Предвидената санкция в чл. 179, ал. 3б ЗДвП е абсолютно определена, т. е., фиксирана и не предвижда 5 възможност за преценка на конкретните факти и тежестта, съответно, предвиденото в този фиксиран размер наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62, поради нарушение на изискването за пропорционалност.