Решение № 2296 от 17.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2296 гр. София, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ВЕРОНИКА Р. ЕВТИМОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Г. ГЕОРГИЕВ

Административно наказателно дело № 20211110215000 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на А. Д. Д. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-4332019204 от 23.09.2021г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи /ОПП–СДВР/, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца.

С жалбата се излагат доводи, че жалбоподателят не е управлявал мотоциклета, а само е бил до него със св. Х. и не е ясно защо е трябвало да бъде тестван. Сочи се, че с НП не са били обсъдени доводите на жалбоподателя. Сочи се, че ако има нарушение, то случаят е маловажен. Моли за отмяна на НП и претендира разноски.

Пълномощник на жалбоподателя поддържа жалбата по съображенията в нея. В писмени бележки поддържа, че от показанията на св. Х. се установява, че жалбоподателят не е бил водач на МПС. Сочи, че не е вярно, че жалбоподателят е бил спрян от полицаите, тъй като е бил установен на паркинг. Счита, че са налице противоречия между показанията на свидетелите-полицаи и фактическата обстановка в НП не отговаря на реалната. Моли НП да бъде отменено.

Наказващият орган не изразява становище по жалбата.

1

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 12.09.2021г. около 05:20ч. жалбоподателят управлявал мотоциклет „Пиаджо Бевърли” с рег. № ** в гр. София, по бул. „Витоша” с посока на движение от бул. „България” към ул.

„Бяла Черква”. Зад него на мотоциклета била св. Х.. Срещу него се движел патрулен автомобил на ОПП-СДВР, в който били св. С. и св. Д. – младши автоконтрольори.

Жалбоподателят ги видял и рязко завил в ляво и навлязъл в междублоковото пространство.

Свидетелите С. и Д. го последвали с автомобила, като подали светлинен и звуков сигнал да спре. Жалбоподателят спрял зад бл. 99Г и слязъл от мотоциклета. Свидетелите С. и Д. поискали да тестват жалбоподателя с „Алкотест дрегер 7510” № 0142 за концентрация на алкохол в издишания въздух. Жалбоподателят отказал. Св. С. издал на жалбоподателя талон № 086002 за медицинско изследване. Отказът на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство свидетелят Д. преценила като нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и съставила на място срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 498105.

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на св. С., Д., Х. и събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

Съдът се доверява напълно на показанията на свидетелите С. и Д., тъй като кореспондират помежду си и с писмените материали. Противно на възраженията на защитника, между тях няма противоречия. От тях се установяват всички факти по управлението на мотоциклета от страна на жалбоподателя и отказа му да бъде тестван. Тези свидетели посочиха с категоричност, че през цялото време не са изпускали от поглед мотоциклета и водача му и са се убедили, че именно жалбоподателят го е управлявал, като са го видели да слиза от мотоциклета. Показанията на св. Х. се опровергават от твърденията на другите свидетели, поради което съдът не им се доверява.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП в частта за това нарушение, не са допуснати съществени процесуални нарушения - спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентен административен орган.

2

Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни белези. Налице е съответствие между описанието на деянието и правната му квалификация.

Необсъждането на възраженията на жалбоподателя в НП не е нарушение от категорията на съществените.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години и глоба от 2 000 лева.

За съставомерността на деянието по чл. 174, ал. 3 от ЗдвП е ирелевантно дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на наркотици или не. За да е осъществено от обективна страна деянието по реда на цитираната разпоредба, необходимо и достатъчно е лицето да управлявал МПС и, след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба наркотични вещества, да е отказало да му бъде направена проверка.

Също така, за да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба е необходимо и достатъчно водачът на МПС да е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употребата на наркотични вещества, независимо дали е проявил желание да даде кръв за медицинско изследване. От обективна страна деянието е довършено в момента, в който водачът откаже да бъде изпробван с техническото средство, независимо дали след това му е издаден талон за медицинско изследване.

В конкретния случай, на процесната дата жалбоподателят е управлявал мотоциклет.

Проверката е била извършена именно по този повод и скоро след като е управлявал МПС.

Предвид това и същият е субект на нарушението. След като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство, жалбоподателят е отказал.

Отказвайки да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с техническо средство (независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не, съответно независимо дали след това е отишъл или не да даде кръв за медицинско изследване за наличие на наркотични вещества в кръвта) жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината - пряк умисъл.

Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.

Институтът на маловажния случай по чл. 28, ал. 1 ЗАНН е неприложим за нарушения по ЗДвП – чл. 189з ЗДвП вр. чл. 28, ал. 7 ЗАНН.

ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

3

Наказанията са с фиксиран размер и е невъзможно той да бъде намален.

С оглед изложеното, съдът намира НП за правилно и законосъобразно и, че следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 21-4332-019204 от 23.09.2021 г., издадено от началник сектор в Отдел пътна полиция към Столична дирекция на вътрешните работи.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4