Решение № 3245 от 31.05.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3245 гр. София, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100504168 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20058336/04.03.2021 г., постановено по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, е изнесен на публична продан допуснатия до делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда – югоизточен близнак, с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 60.36 кв. м. на първия етаж, 66.50 кв. м. на втория етаж и таван със застроена площ от 61.88 кв. м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. „Княжево“, ул.

„*******, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 934 кв. м.; отхвърлен е осъдителният иск по чл. 74 ЗС на К.

Н. К., с адрес: гр. София, кв. „Княжево“, ул. „*******, срещу Р. О. А., с адрес: гр. София, ж. к. „*******“, бл. *******, за заплащане на направените от него подобрения в процесния недвижим имот в размер на 35 898 лв.; отхвърлен е осъдителният иск по чл. 31, ал. 2 ЗС на Р. О. А. за заплащане на сума, 1 представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот за периода от 15.07.2017 г. до 15.07.2020 г., в размер на 18 000 лв. С решението Р. О. А. е осъдена да заплати по сметка на СРС сумата от 4189 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 720 лв., представляваща държавна такса за разгледания осъдителен иск във втората фаза на делбата, и К. Н. К. е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 4189 лв., представляваща държавна такса върху стойността на дела й, както и сумата от 1435,92 лв., представляваща държавна такса за разгледания осъдителен иск във втората фаза на делбата.

С решение № 20016748/24.02.2022 г., постановено по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 20058336/04.03.2021 г. по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, като към диспозитива да се чете и: отхвърля като неоснователна възлагателната претенция по чл. 349 ГПК на съделителя К. Н. К. за поставяне в негов дял на допуснатия до делба недвижим имот жилищна сграда – югоизточен близнак, с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 60.36 кв. м. на първия етаж, 66.50 кв. м. на втория етаж и таван със застроена площ от 61.88 кв. м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. „Княжево“, ул. „*******, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 934 кв. м.

Подадена е въззивна жалба от К. Н. К. срещу решение № 20058336/04.03.2021 г. по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която процесният недвижим имот е изнесен на публична продан, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията му за присъждане на направените в имота подобрения. Поддържа, че отговаря на условията процесното жилище да му бъде възложено в дял, тъй като не притежава друго жилище, имотът е придобит по време на брака, който е прекратен с развод, като към настоящия момент няма ненавършили пълнолетие деца, поради което имотът като бивша съпружеска имуществена общност следва да остане за един от съпрузите. Твърди, че е извършил подобрения в имота като владелец, тъй като след завършване на сградата, само той се е грижил за нея и 2 е извършвал необходимите ремонти, а през 2010 г. се е снабдил с констативен нотариален акт. Счита, че правилно първоинстанционният съд е приел, че е извършил подобрения в сградата като владелец, но неправилно е приел, че давността е започнала да тече от 15.07.2010 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/, както и че е изтекла преди предявяване на претенцията за подобрения. Поддържа, че решението, с което е допусната делба на процесната сграда, е влязло в сила на 13.02.2020 г. и от този момент е започнал да тече срока за предявяване на претенцията за заплащане на подобренията, поради което давността не е изтекла. Твърди, че в отговора на исковата молба, подаден в съда на 02.03.2012 г., е посочено, че въззивникът е извършил подобрения в имота, описано е в какво се състоят, кога са извършени, както и стойността им. Поддържа, че по делото е доказано, че въззивникът се е считал за владелец, както и че извършените от него подобрения не са погасени по давност и следва да се уредят от разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че за всички подобрения ищцата е знаела, но не се е противопоставила, а те са били необходими за запазването и поддържането на вещта. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да възложи в дял на въззивника процесния имот, както и да уважи претенцията за извършени подобрения в имота. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – Р. О. А. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната претенция нито по чл. 349, ал. 1 ГПК, нито по чл. 349, ал. 2 ГПК. Посочва, че съдът може да извърши възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК в полза на бивш съпруг, на когото е възложено упражняването на родителски права спрямо ненавършили пълнолетие деца, какъвто не е настоящият случай, тъй като децата, родени по време на брака, са пълнолетни, а от решението от 18.12.1991 г. по гр. д. № 204/91 г. на СРС, 16 състав, се установява, че родителските права върху родените от брака деца са предоставени на майката. Поддържа, че в случая не се касае за наследствен имот, а за недвижим имот, придобит по време на брака, който е бил съпружеска имуществена общност, прекратена с развод, поради което не са налице и 3 предпоставките по чл. 349, ал. 2 ГПК за възлагане на имота. Твърди, че въззивникът не е владелец, а държател на идеалната част на въззиваемата, а право на обезщетение за подобрения, извършени в чужд имот, има владелецът, а не – държателят на имота, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 72 и 74 ЗС. Посочва, че в първата фаза на делбата съдът е приел, че не се установява по делото, че ответникът е обективирал пред ищцата промяна на намерението си, че владее изцяло и за себе си идеалната част на ищцата, и че е довел до нейно знание упражнявани върху имота от него или чрез трето лице фактически действия с намерението да свои съответната идеална част от имота, притежаван в режим на обикновена съсобственост, след развода им през 1991 г. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд, че претенцията за подобрения е погасена по давност. Твърди, че подобренията, които се претендират, са за периода от 1994 г. до 2005 г., като погасителната давност за всяко едно от посочените в молбата подобрения започва да тече от момента на извършването им, поради което претенцията за подобрения е била погасена по давност още към момента на завеждане на исковата молба в съда /10.09.2010 г./. При условията на евентуалност поддържа, че ако се приеме, че ответникът има качеството владелец, то погасителната давност за вземане на добросъвестния или недобросъвестния подобрител в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, в който бъде смутено от собственика с предявяването на иск за имота /ППВС № 6/74 г./. Поддържа, че най – късният момент, от който вземането е станало изискуемо и давността е започнала да тече е датата на предявяване на исковата молба – 10.09.2010 г., като давността е изтекла след изтичане на пет години, а именно – на 10.09.2015 г., т. е. преди предявяване на претенцията за подобрения – 15.07.2020 г. Посочва, че в случай, че се приеме, че ответникът има качеството владелец, то същият е недобросъвестен владелец, поради което може да иска на основание чл. 74 ЗС само по – малката сума между сумата на направените разходи и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията.

Счита, че извършването на подобрения по вид и обем, както и от кого са извършени не е доказано по делото. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната част. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е въззивна жалба

4 от

К.

Н.

К. срещу решение

№20016748/24.02.2022 г. по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, постановено по реда на чл. 247 ГПК, с което е отхвърлена претенцията за възлагане в дял на процесния имот. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Поддържа, че въззивникът отговаря на условията за възлагане в дял на процесния имот на основание чл. 349, ал. 1 ГПК. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи претенцията за възлагане в дял на процесния имот.

Въззиваемата страна - Р. О. А. е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че не са налице предпоставките за уважаване на възлагателната претенция нито по ал. 1, нито по ал. 2 на чл. 349 ГПК.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото е делбено – втора фаза по извършване на делба.

С влязло в сила решение № 50083/28.02.2017 г. по гр. д. № 44247/10 г. по описа на СРС, 53 състав, е допусната делба на недвижим имот, представляващ жилищна сграда – югоизточен близнак, с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** по КККР, одобрени със заповед № РД – 18 – 69/14.12.2010 г. на ИД на АГКК, на два етажа, със застроена площ от 60.36 кв. м. на първия етаж, 66.50 кв. м. на втория етаж и таван със застроена площ от 61.88 кв. м., с предназначение – еднофамилна жилищна сграда, с административен адрес: гр. София, район „Витоша“, кв. „Княжево“, ул. „*******, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ от 934 кв. м., при квоти, както следва: Р. О. А. – ½ ид. ч. и К. Н. К. – ½ ид. ч.

Съделителят К. Н. К. е предявил претенция за възлагане в дял на процесния недвижим имот, като твърди, че не притежава друго жилище. В срока по чл. 346 ГПК К. Н. К. е предявил срещу Р. О. А. и претенция за заплащане на сумата от 35 898 лв., представляваща вложени средства за ремонтни и строителни дейности, извършени в процесния имот в периода от 5

1994 г. до 2005 г., която сума е по – малката сума от направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на тези подобрения, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на претенцията в съда до окончателното плащане.

Съделителят Р. О. А. оспорва като неоснователни възлагателната претенция на К. Н. К., както и претенцията за сметки, предявена по реда на чл. 346 ГПК. Твърди, че К. Н. К. не е бил владелец, а държател на идеалната й част от процесния имот, а право на обезщетение за подобрения, извършени в чужд имот, има владелецът, а не – държателят на имота. Прави възражение за изтекла погасителна давност. При условията на евентуалност твърди, че в случай, че се приеме, че К. Н. К. има качеството на владелец, то същият е недобросъвестен владелец, поради което на основание чл. 74 ЗС може да иска само по – малката сума измежду сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на подобренията.