Решение № 1178 от 11.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1178 гр. Бургас, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20232120102435 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с която моли съда да приеме за установено спрямо К. А. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. Б., ул. ***, че същата дължи на ищеца следните суми по Договор за потребителски кредит № ***/08.06.2020 г., а именно неиздължена главница в размер на 10183.33 лв. за периода от 08.12.2021г. до 04.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК съда / 26.09.2022 г. /до окончателното изплащане на вземането; 652.90 лв. - възнаградителна лихва за периода от 08.12.2021г. до 22.06.2022г.;

528.42 лв. - мораторна лихва за периода от 08.01.2022г. до 04.09.2022г.; 87.95 лв.- такси за периода от 08.12.2021г. до 04.09.2022г.; 60 лв. – разходи по уведомяване за периода от 08.12.2021г. до 04.09.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд - гр. Бургас.

Ищецът твърди, че на 08.06.2020г. между “Юробанк България” АД, в качеството му на кредитор и А. О. А., в качеството му на кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***/08.06.2020г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя потребителски кредит, предназначен за финансиране на текущи нужди в размер на 12 108.80 лв., със срок на издължаване от 84 месеца. Към договора за кредит бил подписан и погасителен план, представляваща неразделна част от договора съгласно чл.7, ал.1 от същият, по силата на който страните установили параметрите, отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния брой и падежи. Сочи се, че на 08.06.2020г. кредитополучателят усвоил предоставения кредит в размер на 12 108.80 лв.

1

Кредитополучателят не погасил две последователни месечни вноски, а именно вноска № 18 с падеж 08.12.2021г. и вноска № 19 с падеж 08.01.2021г. и изпаднал в забава, поради което ищецът инициирал производство за обявяване на предсрочна изискуемост, уведомлението за която било изпратено за връчване чрез ЧСИ. В процеса на връчване на поканата било констатирано от съдебния изпълнител, че кредитополучателят е починал, а негов единствен законен наследник по закон е ответницата К. А., която ищецът твърди, че на основание чл.9, ал.1 от ЗН и по смисъла на чл.60 от ЗН отговаря за задълженията, с които същото е обременено. Твърди се, че на ответницата било връчено уведомление за обявяване предсрочната изискуемост на кредита на 22.06.2022г., която същата получила лично срещу подпис. С оглед изложеното ищецът твърди, че вземането му по договора за потребителски кредит станало изцяло предсрочно изискуемо на датата 22.06.2022г. Претендира се възнаградителна лихва в размер на 652.90 лв. за периода от 08.12.2021г. до 22.06.2022г. на основание чл.3 от процесния договор за банков кредит; мораторна лихва в размер на 528, 42 лв. за периода от 08.01.2022г. до 04.09.2022г. на основание чл.9 от процесния договор за кредит, неиздължени такси по договора в размер на 87, 95 лв. за периода от 08.12.2021г. до 04.09.2022г., включващи следните по вид, основание и размер такси: Месечна такса за обслужване на разплащателна сметка, разкрита по потребителски кредит, дължима на основание чл.5, т.2 от договора за потребителски кредит № ***/08.06.2020г., отчитана счетоводно по сделка ***, от които 2, 95 лв. начислена на 08.12.2021г., 3, 50 лв. начислена на 08.01.2022г., 3,50 лв. начислена на 08.02.2022г., 3,50 лв. начислена на 08.03.2022г., 3,50 лв. начислена на 08.04.2022г., 3,50 лв. начислена на 08.05.2022г., 3,50 лв. начислена на 08.06.2022г., както и такса за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие дължима на основание т.VI.5 от Общите условия за откриване, водене и закриване на сметки на физически лица, във вр. с т.XVI. В. 10 от Тарифа за таксите и комисионните , които 2 банката – ищеца прилагала по извършвани услуги на клиенти – физически лица, отчитана счетоводно по сделка ***, от които 4, лв. такса за ограничаване на негативните последиди от 2 до 30 дни, начислена на 10.12.2021г., 5 лв. такса за ограничавана на негативните последици от 31, до 60 дни, начислена на 11.01.2022г., 7 лв. такса за ограничаване на негативните последици от 61 до 90 дни, начислена на 09.02.2022г., 9 лв. такса за ограничаване на негативните последици от 91 до 120 дни, начислена на 09.03.2022г., 11 лв. такса за ограничаване на негативните последици от 121 до 150 дни, начислена на 11.04.2022г., 13 лв. такса за ограничаване на негативните последици от 151 до 180 дни, начислена на 10.05.2022г., 15 лв. такса за ограничаване на негативните последици над 181 дни, начислена на 31.08.2022г. или общо такси в размер на 87, 95 лв. за периода от 08.12.2021г. до 04.09.2022г. Претендират се и разноски за извънсъдебно събиране на вземанията в общ размер на 60 лв., за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост, които ищецът твърди, че следва да бъдат възстановени от ответника на основание чл.78 ЗЗД., съгласно банково бордеро от 29.07.2022г. Твърди се, че за горепосочените вземания било образувано ч.гр.д. № ***/2022г. на БРС, като в полза на ищеца били издадени Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, било 2 указано на ищеца да предяви установителен иск за вземанията си. Претендират се разноски за исковото производство и това по по ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен съд - гр.

Бургас.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата чрез назначения й особен представител – адв.

И. К. е депозирала отговор на исковата молба, с която се оспорва исковата претенция по основание. Твърди, че по делото липсвали категорични доказателства, че сумата по договора за кредит, която била отпусната на ответника била реално усвоена от него. Твърди, че ответницата не е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията по кредита, тъй като липсвали доказателства за твърдяното универсално наследствено правоприемство, респ. доказателства, че ответницата е приела наследството. Излага съображения, че доколкото бил налице висящ правен спор, то съдът следвало служебно да определи срок, дали призованото към наследяване лице желаело да приеме наследството, като в случай, че не заяви това свое желание, наследството не следва да се счита прието. При условие, че съдът счел, че същата е материалноправно легитимирана да отговаря за задълженията на своя наследодател, ответницата релевира възражение за нищожност на договора. Излага аргументи за допуснати нарушения на чл.5, ал.1 и чл.5, ал.2, ал.7 от ЗПК, както и че в договора е предвидена възможност за едностранна промяна на общия разход по кредита, което от своя страна противоречало на нормата на чл.10, ал.4 ЗПК, а описаната методология за промяната й била неясна и неразбираема за потребителя, поради което уговорката, че след тринадесетия месец възнаградителната лихва ще се 3 определя едностранно от банката се явява нищожна. Оспорва като неоснователна претенцията на банката за присъждане на такси по повод обслужването на кредита, като излага доводи, че същата никога не е изразявала съгласие за приемане общите условия но договора, респективно и таксите, предвиждани в общите условия. Твърди, че в конкретния случай липсвали подписи от страна на кредитополучателя на всяка отделна страните. Освен това твърди, че претендирането на такси по повод обслужването на кредита се явява в противоречие с нормата на чл.10а от ЗПК. Намира за недължими и претендираните с исковата молба суми, начислени на основание т.XVI, т.10 от Тарифата на банката за таксите и комисионните за ограничаване на негативните последици от просрочен кредит, като излага подробни съображения, че тази клауза не е индивидуално уговорена и като такава се явява неравноправна, тъй като по естеството си представлява неустойка за неизпълнение, прикрита под формата на такса.

В съдебно заседание ищцовото дружeство “Юробанк България” АД, редовно призовано не изпраща представител. Не депозира становище по постъпилия отговор на исковата молба.

В съдебно заседание, ответникът К. А. А., редовно призована не се явява.

Представлява се от назначения й особен представител – адв. И. К., която заявява, че поддържа депозирания отговор на исковата молба. Застъпва становище, че ищецът не е изпълнил указанията на съда, като не е посочил доказателства за родствена връзка между ответницата и кредитополучателя. Твърди се, че наследството не е прието от ответницата, поради което не следва да отговаря за непогасените задължения по кредита. Цитира съдебна 3 практика.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на представения договор за потребителски кредит № *** от 08.06.2020г. (л.10) се установява, че същият е сключен между “Юробанк България” АД и А.

О. А. и по силата на същия на ответника е отпуснат заем в размер на 12 108.80 лв., който заем ответникът се е задължил да върне, заедно с дължимите лихви и при уговорените в него условия.

В чл.2, ал.1 от договора е уговорено разрешеният кредит да бъде отпуснат по конкретно посочена банкова сметка в банката на името на кредитополучателя, за откриването на която е необходимо сключване на договор за откриване на разплащателна сметка между кредитополучателя.

Съгласно чл.3, ал.1 от Договора, ответникът е поел задължение към банката да заплаща договорна лихва, както следва:

-за първите дванадесет месеца от срока на издължаване на кредита – възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на фиксиран годишен лихвен процент, в размер на 8, 200 %,

- от тринадесетия месец до крайния срок на издължаване на кредита – лихва, изчислена при прилагане на променлив лихвен процент, в размер на 8, 200 %, представляващ сбор от референтен лихвен процент, плюс фиксирана договорна надбавка.

Договорът е сключен при уговорен годишен процент на разходите (ГПР) от 10, 63 % и обща дължима сума от кредитополучателя към момента на сключване на договора в размер на 16841.62 лв.

Съгласно чл.7, ал.1 от договора, кредитополучателят се е задължил да погасява кредита на анюитетни месечни вноски, включващи лихва и главница и посочени като брой, размер и падежна дата в погасителен план, неразделна част от договора.

Съгласно чл.9 от договора е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи обезщетение за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, чийто размер се определя от Министерски съвет.

В чл.14 от договора са уговорени условията, при които банката може да пристъпи към обявяване на кредита за изцяло или предсрочно изискуем, а именно при непогасевяне в уговорения срок на една или повече вноски по кредита.

В чл.17 от договора е посочено, че неразделна част от същия са: искане за отпускане на потребителски кредит и погасителен план.

С подписване на договора, кредитополучателят е декларирал изрично, че преди сключването му е получил от банката преддоговорна информация за условията на договора във формата на стандартен европейски формуляр, че се е запознал с него , разбира съдържавието ми и сключва договора за кредит въз основа на информирано съгласие. С подписване на договора, кредитополучателят е декларирал също така, че е получил 4 екземпляр от договора и погасителния план към него.

От съдържанието на погасителния план е видно, че кредитът е следвало да бъде издължен на 84 бр. равни анюитетни вноски, всяка в размер на 189, 94 лв. (с изключения на вноска № 84 в размер на 189.80 лв.), с първа падежна дата 08.06.2020г. и последна падежна дата 08.06.2027г.