Определение № 15151 от 21.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15151 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110156245 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Х. С., чрез адв. В. П., срещу „************************* Сдружение, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5175 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 871,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор от 26.03.2024 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността **************** с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1725 лева. Ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., за което време не бил получил нито една заплата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************************* Сдружение за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

1

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на трудов договор от 26.03.2024 г. и съществувало през процесния период, по силата на който работодателят му възложил да изпълнява длъжността ****************;

2. престирането на работна сила през целия исков период;

3. размера на дължимите за исковия период трудови възнаграждения;

4. датата, на която станали изискуеми вземанията му за трудово възнаграждение, и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По исканията му за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи ведомостите за заплати за процесния период, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

ПРЕДМЕТ на делото са кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5175 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 871,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г.

По делото няма права, които се признават от страните, и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

2

В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:

1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на трудов договор от 26.03.2024 г. и съществувало през процесния период, по силата на който работодателят му възложил да изпълнява длъжността ****************;

2. престирането на работна сила през целия исков период;

3. размера на дължимите за исковия период трудови възнаграждения;

4. датата, на която станали изискуеми вземанията му за трудово възнаграждение, и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.

В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че е заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора (включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора, следва да уведомят за това съда.

ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав.

По доказателствените искания на ищеца за задължаване на ответника на основание чл.

190, ал. 1 ГПК да представи ведомостите за заплати за процесния период, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.06.2026 г. от 14,30 часа, за когато да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание следва да вземат становище по проекта за доклад по делото и по дадените със същия указания.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15151 гр. София, 21.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20251110156245 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Р. Х. С., чрез адв. В. П., срещу „************************* Сдружение, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл.

128, т. 2 КТ за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 5175 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от 01.04.2024 г. до 30.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че съществува вземане на ищеца за сумата в общ размер на 871,88 лева, представляваща мораторна лихва върху претендираната главница за периода от 31.05.2024 г. до 09.10.2025 г.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало трудово правоотношение, възникнало по силата на срочен трудов договор от 26.03.2024 г., със сключването на който ищецът приел да изпълнява длъжността **************** с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1725 лева. Ищецът добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения през периода от 01.04.2024 г. до 20.12.2024 г., за което време не бил получил нито една заплата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.10.2025 г. по ч. гр. д. № 6089 по описа за 2025 г. на Районен съд – Плевен, III граждански състав. Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „************************* Сдружение за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпило становище по същата.

1

Към настоящия момент няма обстоятелства или права, които се признават от страните и не се нуждаят от доказване.

В тежест на ищеца е да докаже:

1. съществуването на валидно трудово правоотношение между него и ответника, възникнало по силата на трудов договор от 26.03.2024 г. и съществувало през процесния период, по силата на който работодателят му възложил да изпълнява длъжността ****************;

2. престирането на работна сила през целия исков период;

3. размера на дължимите за исковия период трудови възнаграждения;

4. датата, на която станали изискуеми вземанията му за трудово възнаграждение, и размера на дължимата за исковия период мораторна лихва;

5. всички други факти, на които основава своите искания и възражения.

В тежест на ответника е да докаже, че е изплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения.

По направените от ищеца доказателствени искания съдът намира, че следва да бъдат приети приложените към исковата молба писмени доказателства. По исканията му за задължаване на ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК да представи ведомостите за заплати за процесния период, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставени в исковата молба задачи съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

Съдът, след като констатира, че предявените искове са редовни и допустими, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ: