Определение № 4071 от 29.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4071 гр. София, 29.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.И.Д. като разгледа докладваното от В.И.Д. Гражданско дело № 20251110124282 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Ц. Р. Ц. срещу А. К. Г..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при твърденията, че е собственик на АП.№, находящ се в гр. С. УЛ.., №, ведно със 17,945% идеални части от поземления имот (ПИ) с идентификатор .............., върху който е построена сградата, както и на 1/4 идеална част от съседния ПИ ................ Сочи се, че ответникът А. К. Г. притежава Апартамент № .., И ГАРАЖ № в същата сграда, заедно със съответните идеални части от дворното място. Ищецът поддържа, че ответникът неоснователно ограничава правото му на собственост върху съсобственото дворно място, като държи заключена гаражна врата в източната част на имота, осигуряваща достъп на автомобили, и отказва да му предаде ключ; преградила е югоизточната част на двора с лека ограда (параван) около своите външни стълби, обособявайки я за изключително свое ползване; поставила е препятствия под формата на саксии и камера за видеонаблюдение, насочена към имота на ищеца с цел контрол.

Ищецът твърди, че поради тези действия е принуден да достъпва южната част на двора само през собственото си жилище (терасата). Оспорва действието на 1 предходни споразумения за ползване от 2014 и 2016 г., като твърди, че дори да се приемат за действащи, ответникът ги нарушава. При тези твърдения, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да преустанови действията, с които нарушава правото на собственост на ищцата върху съсобствения между страните недвижим имот - ПИ с идентификатор .............., като: - осигури безпрепятствено и несмущавано преминаване на ищеца през югоизточната и източната част на имота и през гаражната врата; - премахне поставените препятствия – лека ограда, саксии и камера за наблюдение и предаде на ищеца ключ от гаражната врата. Претендира разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен. Излагат се съображения, че петитумът на исковата молба е неясен (не е посочено дали е иск по чл. 109 ЗС, чл. 32 ЗС или по ЗУТ) и липсвало посочена цена на иска.

Твърди, че имотът е обща част на етажна собственост и разпределението на ползването му следва да стане по реда на ЗУЕС, а не по съдебен ред. По същество, оспорва твърдението да е заключвала врати или да притежава ключ от сочената „гаражна врата“, която според нея не е официален вход по регулация. Сочи се, че ищецът има безпрепятствен достъп до южната част на двора от няколко места, включително покрай сградата от изток и през собствените си метални стълби. Твърди, че леката ограда е преместваем параван, поставен съвместно с ищеца за взаимен комфорт. Саксиите и камерата определя като нормални действия по декорация и охрА., които по никакъв начин не пречат на преминаването на ищеца. Ответникът сочи, че ищецът не притежавал гараж или място за паркиране в имота, поради което нямал основание да изисква достъп за автомобили до южната част на двора.

Допълва се, че преминаването на автомобили там би нарушило спокойствието и би създало шум непосредствено до спалните на обитателите на сградата.

Ответникът сочи още, че не е правно обвързА. от предходните споразумения от 2014 и 2016 г., но те се спазват неформално като заварено положение, с което ищецът изрично се е съгласил при покупката на имота си. При тези твърдения моли, съдът да върне исковата молба и да прекрати производството по делото, а в условията на евентуалност да отхвърли предявения иск.

Претендира разноски за производството.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС, за осъждане на ответника А. К. Г., да преустанови действията, с които препятства упражняването в пълен обем на правото на собственост на ищеца върху съсобствения между страните недвижим имот - ПИ с идентификатор .............. по КККР на гр. София, като премахне поставените препятствия – лека ограда, саксии и камера за наблюдение, както и да предаде на ищеца ключ от гаражната врата.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

2

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК отделя като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните по делото следните факти и обстоятелства:

1. Правото на собственост на ищеца върху АП.№ и съответните ид. части от ПИ .............. по КККР на гр. София; 2. Правото на собственост на ответника върху Апартамент № .. и ГАРАЖ № и съответните ид. части от ПИ; 3.

Качеството на страните на съсобственици на дворното място.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи по делото при условията на пълно и главно доказване, правото си на собственост върху ПИ .............. по КККР на гр. София, както и че ответницата извършва неоснователни действия - поставила е лека ограда, саксии и камера за наблюдение в имота, както и отказва да предаде ключ за гаражна врата с който разполага, с което обективно създава за ищеца пречки за упражняване правото му на собственост в пълен обем, респ. за ползването на собствената вещ по предназначение.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи, като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА събиране на гласни доказателства, чрез разпит на по двама свидетели при режим на довеждане от всяка от страните за насроченото първо по делото открито съдебно заседание. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че в случай, че не водят допуснатите им свидетели без наличие на уважителна причина, съдът ще отмени определението си в тази част.

ОТЛАГА произнасянето си по искането за допускане на СТЕ, за насроченото първо по делото открито съдебно заседание, след провеждане на разпита на допуснатите свидетели и становищата на страните.

ПРЕПИС от отговорите на ответницка да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него, в първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК, съдът приканва страните към сключване на спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Спорът ще се разреши в значително по-кратки срокове и страните ще запазят добрия тон помежду си.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 3

24.02.2026 г., от 09,40 ч., за която дата и час да се призоват страните на посочените от тях съдебни адреси и с посочените по – горе преписи.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4