Решение № 817 от 23.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова при участието на секретаря Татяна Ив. Асенова като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20231100604853 по описа за 2023 година Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С Присъда от 20.04.2023 г., постановена от СРС, НО, 21-ви състав по НЧХД № 20043 по описа на СРС за 2019 г., съдът е признал подсъдимия Ц.

И. С. за ВИНОВЕН в това, че на 19.05.2019 година около 01.30 - 02.30 часа в град София пред парк хотел „Москва“ чрез нанасянето на удари с ръце и крака, умишлено е причинил на М. К. Р. телесни увреждания, изразяващи се в травматични увреждания на дясното око: субконюктивиално темпорално кървене, V-образна улцерация субцентрално долу с размер около 2 мм диаметър, обезцветяване, лек оток наоколо; на лявото око:периорбитален хематом, субконюктивиално темпорално кървене, назално и нагоре с обща оценка: ерозия на роговицата вдясно, субконюктивиално кървене билатерално и периорбитален хематом вляво; малка драскотина в основата на носа; малък хематом на предната част на дясната горна част на ръката и малък хематом с ожулване на лявото рамо, малко ожулване на дясното коляно, подуване на дясното ходило, интраартикуларна фрактура дистално на проксималната фаланга, причинили разстройство на здравето извън случаите по член 128 и чл.129 от НК - престъпление по чл. 130, ал.1 от НК, поради което и на 1 основание член 303 НПК вр.чл.54 от НК му е наложил наказание „ПРОБАЦИЯ“ при следните пробационни мерки:

1.

По член 42а, ал.2, т.1 от НК „задължителна регистрация по настоящ адрес“ с периодичност два пъти седмично за срок от 12 (дванадесет) месеца;

2.

По член 42а, ал.2, т.2 от НК „задължителни срещи с пробационен служител“ за срок от 12 (дванадесет) месеца;

3.

По член 42а, ал.2, т.6 от НК „безвъзмезден труд в полза на обществото“ с продължителност 200 часа за срок от една година;

Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Ц. И. С. на основание член 189, ал.3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 660,00 лева по сметка на по сметка на Софийски районен съд за изготвяне на СМЕ, както и по 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от Ц. И. С., чрез адв. М. Т. от САК в която се сочи, че присъдата на СРС е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и се прави искане за нейната отмяна и постановяване на нова, оправдателна присъда. С Молба от 14.07.2023г. адв. Т. е заявила, че ще представи допълнителни писмени изложения до даване ход на делото пред СГС.

Срещу постановената от СРС Присъда е постъпила и Въззивна жалба от адв. Х. Б., повереник на ЧТ М. К. Р. в която се прави искане за завишаване на размера на наложеното наказание или налагане на наказание от друг вид.

Постъпило е и Допълнение към въззивната жалба в което се излагат съображения за неправилно определено от СРС наказание, като се сочи, че СРС е отчел наличието на две отегчаващи вината обстоятелства – Обремененото съдебно минало на подсъдимия и персистиращия характер на нападението. Сочи се, че СРС не е отчел други отегчаващи вината обстоятелства, а именно, че нападението е станало пред съпругата на пострадалия, на публично място, което сочило, че цялостното поведение на подсъдимия демонстрирало чувство за недосегаемост и безнаказаност. Адв.

Б. счита също така, че неправилно СРС е приел, че е било налице провокация към подобно поведение от страна на М. Р., тъй като същият бил направил забележка на подсъдимия и това станало повод за конфликта. Сочи се, че няма данни от тържеството в църквата до нападението двамата да са се 2 засичали физически. В заключение отново се прави искане за налагане на справедливо наказание, като бъде увеличен размерът на наложеното наказание или бъде наложено наказание от друг вид.

В закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите е преценил, че атакуваната присъда е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на подсъдимия и свидетели, както и събирането на нови доказателства.

В хода по същество защитата на подсъдимия – адв. А. – моли съдът да уважи депозираната от нея жалба и да не уважава тази, депозирана от повереника на частния тъжител. Излага съображения за противоречивост на изготвените от СРС мотиви, както и за наличието на безспорни факти за това, че деянието е предизвикано от тъжителя Р., който всъщност инициирал конфликта.

Повереникът на частния тъжител – адв. Б. – моли съдът да потвърди присъдата в частта, в която подсъдимият е признат за виновен, но да я измени в частта относно вида и размера на наложеното наказание.

В правото си на лична защита подсъдимият С. поддържа заявеното от своя защитник, а в правото си на последна дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби, както и изложените в съдебно заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната присъда намира следното:

Подсъдимият Ц. И. С., с ЕГН **********, е роден на **** година в град София, българин, български гражданин, основно образование, във фактическо съжителство осъждан, безработен, с адрес град София, ж.к. „Люлин“ 10, ул.

****.

Частният тъжител М. К. Р. бил поканен на сватбено тържество заедно със своята съпруга – свидетелката С.Р. На същото сватба присъствал и подсъдимият С..

Църковното бракосъчетание се състояло в град Банкя. Освен от съпругата си, Р. бил придружен от двете си дъщери и майка си. Докато съпругата му се намирала в църквата, Р. се разхождал навън с една от дъщерите си, когато забелязал, че автомобил, управляван от непознато за него лице бил спрял пред вход на къща като препятствал достъпа на автомобили до имота. Р. забелязал, че на предната седалка на автомобила се возело дете без поставен обезопасителен колан. Когато празненството приключило и семейството на Р. си тръгнали, свидетелката С.Р.забелязала, че автомобил „Мерцедес“ е паркирал пред входа на къщата и препречил достъпа с автомобил на собственичката на имота. След като децата и майката на Р. в 3 дома им, съпрузите отишли с такси до ресторанта на парк хотел „Москва“ в град София, където се състояло празненството. Частният тъжител Рангел консумирал алкохол, но не бил видимо пиян. След един часа през нощта на 19.05.2019 година гостите започнали да се разотиват. Р. и съпругата му също решили да си тръгнат.

Пред хотела св.Р.а забелязала същия автомобил марка „Мерцедес“, който през деня бил паркирал пред къща в град Банкя като по този начин затруднявал достъпа до нея. Р. казал на съпругата си да изчака и отишъл до автомобила, където на шофьорското място се намирал подсъдимия С. като възнамерявал да му направи забележка за допуснатите от него нарушения при управлението на автомобила през деня. Р.а видяла, че мъжът й почукал на стъклото на автомобила на С. като след много кратко време С. излязъл от автомобила и започнал да говори агресивно. Р.а се опитала да застане между двамата, за да предотврати задълбочаване на конфликта, но подсъдимият С. я избутал и ударил М. Р. с юмрук в лицето. Съпругата на Р. се уплашила и започнала да вика за помощ, докато С. продължавал да нанася удари с юмруци в лицето на Р., в резултат на което паднали очилата на Р. и мобилните му телефони. С. се запътил към багажника на автомобила, а пострадалият Р. започнал да рита с крак по автомобила. Възприемайки възникналата взаимна размяна на удари, свидетелят Емил И., който също бил на сватбеното тържество, се опитал да разтърве двамата и видял, че Р. е захапал пръста на С. и се опитал да освободи пръста му от устата на Р.. С. крещял, че Р. му е отхапал пръста, което било възприето от свидетелката С.Р.

Тя се върнала към мястото на побоя, за да прибере очилата и мобилните телефони на съпруга си, когато С. извадил от багажника метален предмет подобен на пръчка и се запътил към Р., но свидетелката Р.а била силно уплашена и го молела да престане, което накарало С. да остави металния предмет и да се отдръпне. След като прибрала вещите на съпруга си свидетелката Р.а заедно с него си тръгнала към дома си.

Вследствие на инцидента на тъжителя Р. са причинени следните травматични увреждания: петнисто кръвонасядане на челото над дясната вежда; линейно охлузване на дясната буза срединно; охлузване на дясната буза към долната челюст; кръвонасядане на носа в средна и горна трети срединно; кръвонасядане на вътрешните части на клепачите на дясното око;субконюнктивиален кръвоизлив на дясната очна ябълка слепоочно; масивно кръвонасядане на целите клепачи на лявото око; суконюнктивиален кръвоизлив на лявата очна ябълка слепоочно, централна ерозия на конюнктивата; охлузване над лявата половина на горната устна; две охлузвания на лявата буза долно към долната челюст; кръвонасядане на ушната висулка на лявото ухо; охлузване под целия долночелюстен ъгъл; охлузване с подлежащо кръвонасядане на лявото рамо; малък хематом на предната част на дясната горна част на ръката; охлузване на ляво коляно; кръвонасядане и отток на палеца на десния крак, вътреставно дистално счупване на основната фаланга на палеца на десния крак, кръвонасядане на 4 гръбната повърхност на дясното ходило към външното. Травмите на двете очи, за всяко едно от очите е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Останалите мекотъканни травми на лицето са причинили болка на пострадалия. Охлузванията на ръцете и краката са му причинили болка и страдание. Кръвонасяданията на лицето са в резултат на действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари с такива и могат да се получат при нанасяне на удари с части на човешкото тяло - юмруци, а за охлузванията - действието на нокти. Кръвонасядането на дясната ръка също отговоря да е резултат от удар с юмрук. Травмите на лявата ръка и лявото коляно предвид морфологията и едностранността си отговарят да са получени на терен. Относно оздравителния период на причинените телесни увреждания се посочва, че очната травма заздравява за период 15-20 дни, обикновено без усложнения. Останалите повърхностни травми по лицето оздравяват за период 7-10 дни без оформяне на белези, а мекотъканните травми по крайниците оздравяват за 10-15 дни без оформяне на белези, счупване на основна фаланга на палеца на крак оздравява за месец- месец и половина.

При извършен преглед на 20.05.2019 година в УМБАЛ „Света Анна“ на подс. С. е установена липса на чувствителност на показалец на дясната ръка и изразен отток и следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана във върховата част на показалеца на дясната ръка, хирургично зашита; повърхностни рани по гръбните повърхности на трети и четвърти пръсти на лявата ръка. Като механизъм на получаването на тези увреждания се посочва силно притискащо въздействие на твърди тъпи предмети с ограничени контактуващи повърхности, каквито характеристики имат и човешките зъби, какъвто механизъм посочва и пострадалият. Посоченото травматично увреждане е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършен преглед на 22.05.2019 година е констатирана некроза на раната в областта на основната дистална фаланга на показалеца с почти пълно прекъсване на меките тъкани на около 2/3-3/4 от обиколката на пръста и е установена патологична подвижност на дисталната фаланга. От допълнение към СМУ от 03.06.2019 година се установява, че показалецът на дясната ръка е със съответно поставена бинтова превръзка, а останалите пръсти са в процес на оздравяване в съответствие с изминалия срок.

Вследствие на представена епикриза от Клиника по гнойно-септична хирургия на УМБАЛСМ „Пирогов“ е дадено заключение, че в резултат от ухапването и причиненото нараняване е възникнало гнойно-септично усложнение и освен това е била засегната и ставната капсула. Вещото лице посочва, че ако не е била извършена хирургична интервенция е могло да настъпи усложнение, свързано със загуба на крайната фаланга на показалеца, а твърде вероятно и некрозата да обхване средната фаланга, което би засегнало хватателната функция, без да я отнема напълно. Като възможна дата на причиняване на описаното увреждане е посочена 18-19.05.2019 година като полученото гнойно- септично възпаление е добре известно при ухапване поради контаминиране с настъпваща бактериална инфекция на 5 инфектираните тъкани. Установеният три дни след дата на инцидента гнойнонекротичен възпалителен процес е свързан с нараняването, водещо освен до нарушена в дълбочина цялост на меките тъкани, и до размачкване с проникване на бактерии и контаминиране. При своевременно назначена антибиотична терапия и асептична обработка със стерилни превръзки, обаче, е много малко вероятно развитието на такова възпалително усложнение.