Решение № 16170 от 16.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16170 гр. София, 16.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20251110145042 по описа за 2025 година

Ищцата А. Т. Т. твърди, че на 27.12.2024г. е сключила Договор за заем Microcredit № 9072-00208017 с ответника „М.К.“ ЕАД.

Посочва, че по силата на този договор ищцата трябвало да върне на ответното дружеството сумата в размер на 4 186,26 лева, при получена сума в размер на 3100,00 лева, при ГПР, 48,90 % и годишен лихвен процент 40,48 % за срок от 18 месеца. Твърди се, че на същата дата, за да бъде отпуснат заемът, кредиторът е поставил като условие, макар и само устно в офиса на дружеството, страните да сключат и друг, допълнителен договор, а именно договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9072-00208017/27.12.2024г., с който страните уговарят пакет допълнителни услуги "Комфорт", съгласно който кредиторът продава следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата сметка на „М. К-“ ЕАД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право за участие в социални промоции, като за описаните услуги кредиторът начислява 1 допълнителни 3943,98 лева, платими на 18 вноски от по 219,11 лева.

Ищцата твърди, че договорът за допълнителни услуги е нищожен.

Поддържа, че договорът за допълнителни услуги, сключен между страните вменява в тежест на заемателя да заплати на заемодателя едновременно с дължимата договорна (възнаградителна) лихва за ползване на предоставената в заем сума, още и възнаграждение за услуги, които по естеството си представляват действия по усвояване и управление на кредита в разрез с разпоредбата чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.

Твърди, че клаузите в договора за допълнителни услуги са формулирани неясно и в противоречие с повелителната разпоредба на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК. Счита се, че разходите по т. нар. допълнителни услуги са по същество разходи по кредита и същите следва да бъдат включени в ГПР, в случая кредиторът ги е отделил в отделен договор за да не ги включи в ГПР и да заобиколи ограничението на чл. 19, ал.

4 от ЗПК, който забранява ГПР да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва, особено като се има предвид, че уговореният в договора за кредит фиксиран лихвен процент е в размер на 40. 47%, като в тази стойност не е включено възнаграждението за допълнителните услуги. Твърди се, че е налице нищожност на Договора за допълнителни услуги, тъй като е сключен в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Ищцата счита също така, че поемането на задължение от потребителя да заплати възнаграждение за посочените допълнителни услуги представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 20 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като принципите на добросъвестност и справедливост в договарянето изискват потребителят да заплаща такса за реалното ползване на определена услуга, а не за бъдещо и хипотетично ползване на такава, както е уговорено в случая. Посочва, че съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЗП неравноправната клауза се преценява към датата на сключване на договора, поради което последващото ползване на една или повече от допълнителните услуги е ирелевантно и не превръща неравноправната 2 клауза в равноправна. В случая възнаграждението се дължи само за възможността да бъдат предоставени допълнителните услуги, без към момента на сключване на договора да има яснота дали и кои от тези услуги ще бъдат реално ползвани от потребителя. Ищцата поддържа, че договорът за допълнителни услуги не цели да предостави реални допълнителни услуги на потребителя, а да служи като средство за допълнителна печалба на кредитора, поради което същият е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 907200208017/27.12.2024 г., сключен между ищцата А. Т.Т. и ответника „М. к.“ ЕАД е недействителен, поради неточно посоченото в него ГПР.

Ответникът е депозирал в срок отговор по чл. 131 от ГПК, в който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Твърди, че процесният договор за заем отговаря на всички нормативни изисквания на ЗПК и ЗЗП, като годишният процент на разходите е посочен в договора за заем, като в него са изброени изрично и останалите задължителни елементи от предмета на договора. Сочи, че дори и съдът да приеме, че ответното дружество, в качеството му на кредитодател не е включил определен компонент в така посочения годишен процент на разходите, то се твърди, че правната последица от това обстоятелство би била единствено нищожност на договорната клауза, уреждаща именно този параметър - ГПР над нормативно установения максимален размер, но не и недействителност на целия договор за заем.

Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните доказателства, намира, че договора за допълнителни услуги по същество е клауза от договора за потребителски кредит.. Разгледан без спорната клауза "Комфорт" процесния договор не противоречи на закона и добрите нрави. Тъй като се разглежда казус относно специална хипотеза на недействителност, за която съдът следи 3 служебно, следва да се разгледа и валидността на цитираната клауза.

Клаузата, уреждаща допълнителния пакет е недействителна и очевидно заобикаляща законовото ограничение в доходността на потребителските договори.

В тежест н ответната страна бе да докаже, че предоставя реално допълнителните услуги, описани в пакет допълнителни услуги "Комфорт". Такива доказателства не бяха ангажирани. При това дори повърхностния анализ на описаните услуги показва, че има пълно несответствие между обещаните улеснения и тяхната цена, която надхвърля 90 процента от размера на главницата.

Иска за обявяване целия договор за неействителен следва да бъде отхърлен, като се прогласи недействителностт на клаузата уреждаща допълнителния пакет. Съобразно правилата за разпределение на разноските съобразно отхвърлената и уважената част от претенциите, ответникът дължи на ищеца 83.14 евро разноски, а на адвокат Д. Г.

341.44 евро възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв. Ответната страна не претендира разноски.

Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на А. Т. Т. ЕГН ********** за прогласяване цялостната недействителност на сключения на 27.12.2024г между нея и ответника „М. К.“ ЕАД ЕИК ....Договор за заем Microcredit № 9072002080...., като ПРОГЛАСЯВА недействителността на пакета допълнителни услуги „Комфорт“, съставляващ допълнителна клауза към процесния договор.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца 83.14 евро разноски, а на адвокат Д. Г. 341.44 евро възнаграждение по реда на чл. 38 ал.2 ЗАдв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5