Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 18 от 08.01.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 4849/2023
Вид
Решение № 18
Подписан
08.01.2024
В сила
19.06.2024
Състав
ТОДОР ДИМИТРОВ МИТЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 56, ал. 2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 98б, т. 3 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 36, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Б., 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОДОР Д. МИТЕВ при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно наказателно дело № 20232120204849 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Д. Т.“ ЕООД с ЕИК ..., против Наказателно постановление № 22-0001056/25.10.2023 г., издадено от директор на РД „АА“ -Б., с което на жалбоподателя: 1) за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева и 2) за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева.

С жалбата се моли отмяна на постановлението, поради съществени нарушения на процесуалните правила.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Б. К. от АК-Б., който поддържа жалбата и посочва, че липсват доказателства доверителят му да е извършил нарушението. Претендира присъждането на разноски. Представя и писмени бележки.

Наказващият орган се представлява от юрисконсулт М., която счита, че жалбата е неоснователна и моли съдът да постанови решение, с което да потвърди НП. Представя писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че е местно компетентен да разгледа делото.

Действително, разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че постановлението подлежи на обжалване пред районния съд, в района на който е извършено нарушението. В конкретния случай, обаче, на дружеството са наложени наказания за две нарушения, извършени в районите на различни съдилища- РС-С. (за нарушението в гр. С.) и РС-Г. (за село М., обл. С. З.- л. 37 от делото). При това положение, съставът намери, че съгласно чл.

84 от ЗАНН, следва да се приложи по аналогия разпоредбата на чл. 36, ал. 3 от НПК, която предвижда, че когато обвинението е за няколко престъпления, извършени в районите на различни съдилища, делото е подсъдно на съда, в района на който е довършено досъдебното производство. В конкретния случай, след като двете нарушения са извършени в районите на различни съдилища, следва определящо за местната компетентност да е мястото където е 1 завършило административнонаказателното производство, а именно- гр. Б., тъй като седалището на АНО е в гр. Б..

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като НП е било връчено на 08.11.2023 г., а жалбата е депозирана пред АНО на 22.11.2023г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 20.07.2023г. в гр. С., видно от пътен лист №5957769 и товарителница №019374, бил извършен превоз на товари (пшеница) до п. "И." със състав от превозни средства влекач Волво категория N3 с per. № ... с полуремарке категория 04 с peг. №..., с максимална допустима маса 40000 кг. При претеглянето с електронна везна "ESIT/JUMBO-PWI" с №У140119, собственост на Б. П. Б., било установено, че общата маса на състава била 51280 кг.

На 21.07.2023г. в с. М., видно от пътен лист № 0577001 и товарителница №369551 бил извършен превоз на товари (пшеница) до п. "И." със състав от превозни средства влекач ДАФ категория N3 с peг. №... с полуремарке категория 04 с peг. №У0520ЕК, с максимална допустима маса 44000 кг. При претеглянето с електронна везна "ESIT/JUMBO-PWI" с №У140120, собственост на Б. П. Б., било установено, че общата маса на състава била 50940 кг.

И при двата превоза на товарите товародател бил жалбоподателят „Д. Т.“ ЕООД с ЕИК ....

Във връзка с посочените случаи били изготвени преписки в ОДМВР-Б., по които били приложени пътни листи, товарителници и пасП.и на използваните при измерванията електронни везни. Преписките били изпратени на РД „АА“ Б., като въз основа на тях, на 10.10.2023 г. К. Л.- инспектор в РД „АА“-Б., съставил на дружествот АУАН за извършени две нарушения по чл.56 ал.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр). АУАН е бил връчен на 10.10.2023г, но в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не постъпили писмени възражения.

Впоследствие, на 25.10.2023г, въз основа на получената преписка от ОДМВР-Б. и акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушенията. На основание чл. 98б, т. 3 от ЗАвП дружеството било санкционирано с две имуществени санкции в размер на 5000 лева всяка.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. По отношение на годността на писмените доказателства следва да се посочи, че се касае за копия на представени от самото дружество документи, както и на множество други документи, събрани в хода на извършена от ОДМВР-Б. проверка, поради което не може да става въпрос за съмнение за тяхната достоверност.

Съдът счита, че в случая постановлението е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вменените на жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са всички съставомерни признаци на нарушенията, които се твърди да са извършени, като ясно и точно са посочени приложимите законови разпоредби.

Ясно е и мястото на извършване на нарушенията- гр. С. и с. М.. С оглед характера на 2 нарушението, съставът счита, че не е необходимо по-детайлно посочване на мястото на извършването му, тъй като същественото е, че в тези населени места е извършено натоварването на двете ППС.

Отговорността на дружеството е ангажирана съгласно разпоредбата на чл. 98б, т. 3 от ЗАвП за това, че като товародател два пъти е допуснал масата или натоварването на ос на пътно превозно средство да надвиши допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация.

С оглед законовата разпоредба на чл. 56, ал. 2 от ЗАвП следва да се докаже, че именно дружеството е товародател, като някое лице от състава му е допуснало натоварването на съответното МПС в разрез със закона. Съдът намира, че е доказано, че действително са били управлявани МПС с маса, надвишаваща максимално допустимата, така, както е посочено в АУАН. По мнение на настоящия състав качеството „товародател“ на дружеството е доказано по несъмнен начин. По делото са налични споменатите по-горе товарителници, в който като изпращач и превозвач на стоката е посочено дружеството жалбоподател. Именно в качеството на товародател е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като тя е обективна и безвиновна, тъй като се касае за юридическо лице. В този смисъл е без значение кое е конкретното физическо лице, извършило натоварването, тъй като винаги някое физическо лице извършва определени фактически или правни действия от името и за сметка на съответното юридическо лице.

Следва да се отбележи, че в конкретния случай не се касае за допустителство съгласно чл. 10 от ЗАНН, а на изпълнително деяние при което терминът "допуска" е използван като синоним на "позволява", "дава съгласие" или "дава разрешение" (в този смисъл е и Решение № 531 от 22.03.2019 г. по к. адм. н. д. № 528 / 2019 г. на XIX състав на Административен съд – Б.).

Максималната допустима маса на посочените в НП ППС надлежно се установява от представените по делото свидетелства за регистрация. Първоначалните изводи за допустимите максилмални маси АНО очевидно е извлякъл от даннните по преписката на ОДМВР-Б.. От свидетелството за регистрация на влекач ДАФ категория N3 с peг. №... се установява, че максималната допустима маса 44000 кг., а не 40000 кг. Независимо от това, отново е налице нарушение, тъй като надвишаването на масата е в размер на 6940 килограма.

Представени са и доказателства за годността на средствата, с което са извършени претеглянията преди разтоварване. Също така е видно от представения пасП. на везната, че измерването не се извършва ос по ос, поради което това възражение в писмената защита е неоснователно.

Превишаването на натоварването при нарушението от 20.07.2023 г. е значително и е повече от двойно над границата от 5000 кг, обуславящо приложението на чл.98б т.3 от ЗАвПр. При нарушението от 21.07.2023 г. пък превишението е с близо два тона над границата по чл. 98, т.3. Нарушенията са формални. Липсват обстоятелства, от които да може да се направи извод, че случаите са маловажни.

АНО правилно е определил приложимата санкционна разпоредба по чл. 98б, т. 3 от ЗАвП, която предвижда фиксиран размер на санкцията от 5000 лева.

В обобщение, както АУАН, така и обжалваното НП са издадени в съответствие с процесуалните правила, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН, 3 съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.Така мотивиран, Б.кият районен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0001056/25.10.2023 г., издадено от директор на РД „АА“ -Б., с което на „Д. Т.“ ЕООД с ЕИК ...: 1) за нарушение на чл. 56, ал.

2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева и 2) за нарушение на чл. 56, ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП), на основание чл. 98б т.3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) е наложена имуществена санкция в размер на 5000 (пет хиляди ) лева.

ОСЪЖДА „Д. Т.“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на Изпълнителна агенция

„Автомобилна администрация“-София, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

4