Решение № 266 от 20.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 266 гр. Кюстендил, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500162 по описа за 2023 година

Производство по глава ХХ- „Въззивно обжалване“.

Образувано е по въззивна жалба с вх. №11429/20.12.2022г. подадена от „А1 България“ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София, 1309, район Илинден, ул.“Кукуш“№1 представлявано от А.В.Д. – главен изп.д-р и Младен Марковски - изп.др чрез адв.Л. Р., съдебен адрес гр.София, 1000, ул.“Цар Калоян“06, хотел Рила, офис 411 срещу решение №860 от 05.12.2022г. по гр.д. №1811/2021г. по описа на РС – Кюстендил, в частта, в която е отхвърлен, като неоснователен предявения от „А1 България „ ЕАД, ЕИК 131468980 със седалище и адрес на управление гр.София 2, район Илинден, ул."Кукуш“№1 срещу „АБВ Логистик“ ООД, ЕИК 205614890 със седалище и адрес на уплавление гр.Кюстендил, общ.Кюстендил, ул.“Цар Освободител“№210, вх.Б, ет.4, ап.16, представлявано от управителя Г.Ц. иск за сумата 218.00 лв, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №5055855580/19.04.2019г. сключен между „А1 България“ ЕАД и „АБВ ЛОГИСТИК“ ООД, както и разноски за производството възлизащи на 433.93 лв, съответно „АБВ ЛОГИСТИК“ ООД е осъден да заплати на „АД България“ ЕАД разноски за производството, възлизащи на 165.91 лв.

В жалбата се твърди неправилност и незаконосъобразност на решението.Изводът в първоинстанцонния съдебен акт, че неустоечната клауза е нищожна е оспорен с твърдението, че сумата ,дължима при неспазване на минималния срок на обвързаност на страните от договора е неразделна част от общата цена, плащана за доставка на услугите и разделена на месечни вноски, ставаща незабавно изискуема в случай на неизпълнение на задължението за плащане.Извън съображенията в споменатото решение , касаещи облагаемост на сделката с ДДС, дължимостта на сумата се основава на мотива, че тя е неразделна част от общата цена.Правно основание за 1 дължимост на сумата ищецът търси в Директива ( ЕС) 2018/1972 г на Европейския парламент и на Съвета от 11.12.2018г., за установяване на Европейски кодекс на електронните съобщения, обнародвана в Официалния вестник на ЕС от 17.12.2018г., предоставящ изрична възможност държавите членки да разрешават специфични мерки, пропорционални, недискримационни и публично оповестени, които да обхващат неплащане на телефонни сметки, издадени от доставчици – Приложение VІ, час А б.д.Сочи се и текста на чл.105, 1 от Директивата според който за да не се нарушават правата на абонатите и те да бъдат обвързани с прекалено дълги срокове е регламентиран максимален допустим срок на действие на договора двугодишен.Предвид посочените норми според въззивника извод, че клаузата за неустойка е нищожна не може да бъде направен.Посочена е и съдебна практика – решение №12268/2014г. СГСс която е призната дължимост на сума, като неустойка и е отбелезано, че съдът следва да зачете посоченото решение на основание чл.234, ал.3 ГПК както и с оглед разпоредбата на чл.155 ГПК.Допустимостта на клауза за неустойка във взаимоотношения с потребители, се сочи като пример за това, че на още по – голямо основание тя следва да се прилага във взаимоотношения между търговци.Решението за отхвърлена на претенцията според жалбоподателя е в противоречие с принципите на справедливостта, добросъвестността и предотвратяване несправедливо облагоддетелстване, като резултат стимулиращо неизпълнение на договорни отношения в ежедневния бизнес оборот, давайки свобода на търговците да нарушават без последствия правилата, защита каквато не е предоставена дори на потребителите.Оставащият срок от действие на договора 6 месеца, се сочи като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че клаузата за неустойката не е нищожна, а обстоятелството, че дейността по предоставяне на далекосъобщителни услуги подлежи на държавно регулиране по ЗЕС от специално създаден за целта орган – 2 Комисия за регулиране на съобщенията , на която е възложен контрол по прилагането на уреждащите дейността нормативни актове , принципи и правила на ценообразуване е обстоятелство за допустимост на неустойката, след като контролният орган не е забранил прилагането и.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на решение, с което искът да бъде уважен.Заявена е и претенция за заплащане на деловодни разноски.

Препис от жалбата е връчен на ответното дружоств. Писмен отговор в законоустановения срок не е подаден. Като взе предвид, че обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя на 15.12.2022г. съдът намери жалбата за допустима – подадена в законоустановения двуседмичен срок, определен с разпоредбата на чл.259, ал.1 ГПК.

Нови доказателства във въззивното производство страните не са посочили.Не се твърди нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с извършения доклад по чл.146, ал.1 ГПК.

Съгласно чл.269, ал.1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.Приема се, че въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на 2 първоинстанционния съд; (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІVг. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о).

Имайки предвид ограниченията във въззивния контрол и съдържанието на подадената жалба и писмен отговор, следва да се обяви, че извън предмета на въззивна проверка следва бъдат констатациите в обжалвания съдебен акт, относно съществуващ договор между „А1 България „ ЕАД и „АБВ Логистик“ ООД, ЕИК205614890, по силата на който са били предоставени два броя услуги – по тарифен план А1М клас Промо l ЗА НОМЕРА *** И 088325.26.Договорът е с номер *** , партида 109176219, ID на Договор М6284356 от със срок на договора – 19.04.2019Г.- 19.04.2021г., с месечна абонамента такса в размер на 18.00 лв, без ДДС.,отнесени към партида 109176219 и ID на договора М 6284356 от 19.04.2019г, услуги активирани на 19.04.2019г. и на 21.065.2020г. спрени изходящите обаждания, на 22.07.2020г. временно спрени изходящите и входящи обаждания и на 25.09.2020г. прекратени услугите изцяло.

Вземането за неустойка се основава на

Договор

№***/19.04.2009гДоговорът е представен по делото, ведно с Приложение №1, допълнение към Приолжение №1, Приложение 2 и Общи услоивя за взаиимоотношенията между А1 „България „ ЕАД и абонатети и потребителите на обществени мобилни наземни мрежи на „А1 ЧБългария“ ЕАД.По приемане на Общите условия – абонатът е изразил изрично съгласие с подписа в Договора от 19.04.2009г.

В чл.1 раздел 3 от Приложение №1 към Договора е предвидено, че ако Абонатът наруши задълженията си, произтичащи от Приложението или Общите условия, ако по негово искане или вина достъпът до мрежата бъде спрян или Договорът по отношение на която и да е от услугите бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право да получи неустойка в размер, както следва: а- всички стандартни месечни абонаментни такси( без отстъпка) , дължими до изтичане на срока на ползване на съответната СИМ карта, стойността на отстъпките , получени от Абоната ( независим в каква форма) от цената, дължима за предоставените по Договора услуги, като изброените неустойки се прилагат кумулативно – т.2 .В т.3 е посочено, че в случай, че Абонатът наруши правилото да не преминава към тарифен план с по – ниска МАТ, същият дължи неустойка в размер съгласно т.1 б.“а“, от този раздел за съответната СИМ карта, а според т.4 –в случай, че при прекратяване на Договора по отнвошение на Услугата в това ПРиложение или в останалите случаи, определени в Общите условия, което и да е оборудване, предоставено от Оператора на Абоната бъде върнато от Абоната в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от Абоната обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора.

Размерът на дължимите стандартни месечни абонаментни такси , според посоченото в Приложение №1 към Договор №***/19.04.2019г. възлиза на 18.00 лв, не е отразено предоставяне на устройства, договорени отстъпки във връзка с това и техните стойности.

Срокът на Договора е 24 месеца- раздел.VІІ , чл.2 – на 21.05.2020г. – има временно спиране на изходящите обаждания , на 22.07.2020г.- временно спиране на изходящите обаждания, на 25.09.2020г. прекратяване на услугата, като прекратяването е настъпило след 124 – тия ден на забава на плащанията от дата 21.05.2020г. до дата 25.09.2020г. Последното плащане по договора е направено на 30.03.2020г. по фактура №408867407/26.03.2020г. в размер на 43.20 лв .Възможността за преустановяване на достъпа до мрежата/ мрежите или прекратяване на договора за услуга е регламентиран в чл.27.2 от Общите 3 условия, според който в случай на продължаващо неизпълнение на задължението за плащане на дължимите суми след изтичане на срока за плащане, А1 има право да преустанови достъпа на абоната до мрежата, илие да прекрати договора за услуга.

Доказателства за плащане по делото и във въззивната жалба не се сочат.

Изложените фактически обстоятелства с оглед действието на разпоредбата на чл.92 ЗЗД обосновават извод за неоснователност на жалбата.

На основание чл.92, ал.1 ЗЗД - неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за поголеми вреди.

Според чл.92, ал.2 ЗЗД -ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, съдът може да намали нейния размер.

Според чл.309 ТЗ -не може да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка, сключена между търговци.

Според посоченото в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK3. Не е нищожна клауза за неустойка в приватизационните и търговските договори, уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора.

На основание чл.286, ал.1 ТЗ -търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие.

Според ал.2 - търговски са и сделките по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват, а според ал.3 - при съмнение се смята, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.

На основание чл. 1, ал.2 от ЗЗП - този закон урежда защитата на потребителите, правомощията на държавните органи и дейността на сдруженията на потребителите в тази област, а според пар.13 т.1 от закона "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – следователно ЗЗП не намира приложение в правоотношенията между страните.