Решение № 81 от 14.02.2025, Окръжен съд - Благоевград
- Съд
- Окръжен съд - Благоевград
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1217/2024
- Вид
- Решение № 81
- Подписан
- 14.02.2025
- В сила
- 31.01.2026
- Състав
- Лилия Масева, Миглена Кавалова, Крум Илиев Динев
Цитирани разпоредби
- чл. 32 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 и 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 105 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 209, ал. 2, т. 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 17 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 81 гр. Благоевград, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Лилия Масева
Членове:
Миглена Кавалова-Шекирова
Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20241200501217 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. №7311/27.08.2024г. от адв. Г. К., в качеството й на пълномощник на П. П.
Т., против Решение № 265/09.08.2024 г., постановено по гр.д. №1417/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич и въззивна жалба с вх. № 7838/17.09.2024 г. от адв. С. К. Б. в качеството й на процесуален представител на П. П. Т. и Г.
П. Т. против Решение № 265/09.08.2024 г., постановено по гр.д. № 1417/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Петрич.
Във въззивните жалби се навеждат оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Моли се да бъде постановено решение, с което първоинстанционното решение да бъде обезсилено, като недопустимо, евентуално да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции.
Претендират се и направените разноски за всяка инстанция.
Препис от въззивните жалби са връчени на въззиваемата страна, като в установения от закона срок е подаден отговор и на двете въззивни жалби от процесуалния й представител, в които се изразява становище за неоснователност на въззивните жалби и се иска потвърждаване на атакуваното в настоящото производство решение.
В проведеното по делото открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите П. Т. и Г. Т. редовно и своевременно призовани, не се явяват, 1 представляват се от адв. Б., която поддържа въззивната им жалба по съображенията, изложени в нея.
Жалбоподателят П. Т., редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител, депозира молба за откритото по делото съдебно заседание, в която заявява, че поддържа изцяло отговора на въззивната жалба, оспорва въззивните жалби по изложените в отговорите им съображения.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК , при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите на Република България, действаща чрез главен публичен изпълнител при ТД на НАП С., срещу П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр.
Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3, П. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. С., ул.
„***“ № 009, вх. Б, ет. 02, ап. 052 и настоящ адрес гр. Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3 и Г. П. Т., ЕГН **********, адрес: гр. Петрич, ул. „***“ № 7, вх. А, ет. 3.
Ищецът твърди, че на 13.12.2018 г. между П. П. Т. /баща/ като продавач и П. П. Т. /син/ като купувач е сключен договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 068, том IV, рег. № 15318, дело № 603/2018 г. по описа на нотариус № 510 на НК К.Т., с район а действие района на Районен съд - Петрич, дв. вх. рег. № 2834, вх. рег. № 2835/13.12.2018 г., им.п. 29136, по описа на АВ Петрич, както и че на 06.12.2022 г. между П. П. Т. /баща/ като дарител и Г. П. Т. /дъщеря/ като надарена е сключен договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 24, том IV, рег. № 12812, дело № 581/2022 г. по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с район на действие района на Районен съд - Петрич, дв. вх. рег. № 2897, вх. рег. № 2904/06.12.2022 г., том 11, акт 26 по описа на АВ Петрич.
Твърди се, че П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК 101113190 е бил обект на ревизия с обхват Данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2013 г., като ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р – 22002218000226-020 001/11.01.2018 г., връчена лично на лицето на 25.01.2018 г. Издадени били и Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия /ЗИЗВР/ с № Р 22002218000226-020-002/23.04.2018 г., връчена лично на лицето на 25.04.2018 г. и ЗИЗВР № Р-22002218000226-020003/23.05.2018 г., връчена лично на лицето на 06.06.2018 г. Издаден бил ревизионен доклад /РД/ № 22002218000226-092-001/12.07.2018 г. Сочи се, че ревизията е приключила с издаден Ревизионен акт № 22002218000226-091001/07.09.2018 г., с който били установени задължения на ревизираното лице 2
/РЛ/ към 07.09.2018 г. в размер на 54 930, 63 лева, от която 36 102, 91 лева главница и 18 827, 72 лева. Сочи се, че ревизионният доклад и ревизионният акт били връчени на ревизираното лице по реда на чл. 32 от ДОПК.
Ревизионният акт не бил обжалван и влязъл в сила. Ищецът твърди, че горепосочените сделки са сключени с цел увреждане на НАП като кредитор.
Сочи, че първият ответник е баща на втория ответник /син/ и третия ответник /дъщеря/. Твърди, че е налице свързаност по смисъла на §1 от ДР на ДОПК, т.
3, б. „а“. Счита, че по отношение на процесното дарение е налице хипотезата, визирана в чл. 216, ал. 1, т. 1 от ДОПК. Сочи, че дарението е безвъзмездна сделка с имуществени права на длъжник. Твърди, че към датата на сключване на сделката от 13.12.2018 г. Държавата в лицето на НАП е имала качеството кредитор на П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК 101113190, който както към онзи момент, така и към датата на предявяване на исковете, има установени и неплатени публични задължения към Държавата в размер на 73 337, 36 лева, представляващи формирани задължения по ЗДДФЛ, установени с Ревизионен акт № 22002218000226-091-001/07.09.2018 г., от която сума 35 861, 77 лева главница и лихва в размер на 18 827,72 лева към 07.09.2018 г. и /37 475,59 лева към 30.08.2023 г./. Твърди, че към датата на втората сделка /06.12.2022 г./ освен задълженията по процесния ревизионен акт лицето има и други задължения към бюджета, представляващи формирани задължения по ЗДДФЛ по подадени годишни данъчни декларации /ГДД/ и задължения за задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ за фондове: ДОО;
УПФ и ЗО по подадени от него справки - образец 6, като същите са декларирани пред приходната администрация със следните изпълнителни титули както следва: Декларация Обр. 6 с вх.№ 010022004014098/27.04.2020 г.
– главница 856, 24 лева и лихва 300, 11 лева; Декларация Обр.6 с вх.№ 010022104132454/ 04.05.2021 г. – главница 959, 10 лева и лихва 237, 57 лева;
Декларация Обр. 6 с вх. № 01002203846569/ 21.04.2022 г. – главница 1 139, 04 лева и лихва 166, 79 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх.№ 28500239/22.04.2019 г. – за календарната 2018 г. главница 1 674, 00 лева и лихва 756, 93 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх.№ 0100И0386327/ 28.04.2020 г. - за календарната 2019 г. – главница 898, 00 лева и лихва 314, 75 лева; ГДД по ЗДДФЛ с вх.№ 0100И0537454/ 28.04.2022 г. - за календарната 2021 г. –главница 62, 00 лева и лихва 9, 11 лева.
Твърди се, че в посочените декларации образец 6 и ГДД по ЗДДФЛ задълженото лице П. П. Т., осъществяващ дейност като ЕТ „П. Т.-Р.“ ЕИК 101113190, само е определило размера на задълженията си, но не ги е внесло в законово определените срокове. Твърди, че задълженията не са погасени към датата на предявяване на исковете /25.10.2023 година/. Твърди, че ответникът П. П. Т. е имал задължения към бюджета за предходни години по подадени декларации - образец 6, които са погасени по давност заради недобросъвестното му отношение – нежелание да погаси същите в законово установените срокове, предвид факта, че справките – образец 6 генерират и осигурителни права. Сочи се в молбата, че за събиране на непогасените 3 задължения на П. П. Т. е изпратено съобщение за доброволно изпълнение по изп. дело № 722/2006 г. по описа на ТД на НАП-С., офис Благоевград, образувано на 24.01.2006 г. По делото били издадени множество разпореждания за присъединяване, постановления за налагане на обезпечителни мерки. От отговорите на банките се установило, че в запорираните сметки няма авоари. Ищецът релевира твърдения, че при извършените сделки /процесните/ лицето П. П. Т. е попълнило декларации по чл. 264 ДОПК с невярно съдържание като е посочило, че няма непогасени задължения, подлежащи на принудително изпълнение, за данъци мита и задължителни осигурителни вноски. Счита, че извършените действия и сделки са в нарушение на чл. 264 ДОПК, а по аргумент на ал. 5 от същата законова разпоредба са непротивопоставими на Държавата и Общината. С последното обосновава тезата за извършване на процесните сделки от лицето длъжник с намерение за увреждане на кредитора. Предвид гореизложеното ищецът обосновава становище за наличие на правен интерес от предявяване на претенциите. Иска се от съда да постанови решение, с което да обяви за недействителни по отношение на Държавата следните отчуждителни сделки:
Договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 068, том IV, рег. № 15318, дело № 603/2018 г. по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с район на действие района на Районен съд - Петрич, дв.вх. рег. № 2834, вх.рег.
№ 2835/13.12.2018 г., им.п. 29136, по описа на АВ Петрич, до размер на ½ /една втора/ идеална част от правото на собственост – предмет на сделката, на основание чл. 216, ал. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК; Договор за дарение обективиран в нотариален акт № 24, том IV, рег. № 12812, дело № 581/2022 г. по описа на нотариус № 510 на НК – К.Т., с район на действие района на Районен съд - Петрич, дв.вх.рег. № 2897, вх.рег.№ 2904/06.12.2022 г., том 11, акт 26 по описа на АВ Петрич, до размер на ½ /една втора/ идеална част от правото на собственост – предмет на сделката, на основание чл. 216, ал. 1, т. 1, т. 4 и т. 6 от ДОПК.
В срока за отговор на исковата молба ответниците П. П. Т. и Г. П. Т., оспорват предявените искове като неоснователни. Оспорват всички обстоятелства, с които са обосновани претенциите. Твърдят, че процесните РД и РА не са надлежно връчени на П. Т., с което обосновават теза за нищожност на РА, при евентуалност – унищожаем РА. Считат, че в казуса не е приложен законосъобразно редът по чл. 32 ДОПК, тъй като не са били изчерпани всички допустими способи за връчване. Не било извършено връчване по пощата с обратна разписка, нито чрез трети лица или по месторабота. Не било отправено искане до тези лица приемат ли задължението да уведомят П. П. Т. или задължават ли се да предадат съобщенията до него. С това обосновават теза за липса на предпоставка по чл. 216 ДОПК. Твърди се, че предявените искове са недопустими за задължения за социални осигуровки и глоби.
Твърдят, че с процесните сделки длъжникът не е намалил имуществото си и не е затруднил удовлетворяването на кредитора си. Ответникът Г. Т. твърди, че не е знаела и не е предполагала, че П. Т. уврежда ТД на НАП, тъй като й бил 4 дарен целия имот, а не само притежаваната от баща й ½ идеална част.
Ответницата придобила имота със съзнанието, че имотът е наследствен на баща й и нейната леля, и това била последната воля на техния наследодател /дядо на ответницата/. Заявява възражение за симулативност на сделката за дарение, като твърди, че договорът прикрива договор за издръжка и гледане.
Твърди, че действителната воля на страните по договора за дарение била прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане. Ответникът П. Т. релевира възражение, че не е имал знание, че със сделката се уврежда публичния взискател, тъй като имотът му бил прехвърлен, за да го обработва и ползва съобразно предназначението му. П. Т. имал знание, че продажбата била сключена, тъй като имотът бил наследствен и волята на неговия дядо /по бащина линия/ била да му се прехвърли собствеността. Сочи, че продажбата е възмезден договор, срещу недвижимия имот П. Т. е придобил еквивалентна престация - пари, предвид на което не е налице разминаване в стойностите на даденото и полученото. С горното обосновават становище, че процесните сделки не препятстват възможността на публичния взискател да се удовлетвори от имуществото на първия ответник. Сочат, че съгласно справка от имотния регистър върху имущество на П. Т. има наложени обезпечителна мерки – запор на банкови сметки и възбрана върху поземлен имот.
Разпечатката съдържа 38 от 95 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/388ba5c0-78de-48b9-80f6-6caa7fce7b19