Решение № 1550 от 15.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1550 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502377 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба с вх. №293711/28.06.20022 г., подадена от В. И. Й., чрез адв. К. А., срещу Решение №261470/02.05.2022 г. по гр.д.№13606/2019 г. на СГС – 1-23 състав, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД, предявени от В. И. Й. против Прокуратурата на Република България, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като част от вземане в общ размер от 30 000 лв., както и за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 26 000 лв., която сума представлява част от пропуснат доход в размер на 60 000 щатски долара /с левова равностойност от 105 000 лв./, ведно със законната лихва, и е осъден жалбоподателят да заплати на ответника разноски по делото в размер на 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението – неправилно съдът е приел, че не са доказани всички елементи на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, както и че ищецът не е доказал, че вредите са настъпили във връзка с работа, за която отговаря ответника. От приложената по делото справка се установява, наказателното производство срещу Й. е приключило с влязла в сила Присъда на 28.04.2014 г. С оглед на това е следвало да бъде заличено наличието на висящо производство срещу ищеца, което е сторено чак през 2020 г., като е възпрепятствана възможността на ищеца да получи разрешение за ловно оръжие. Съдът неправилно е приел, че ищецът не е проявил необходимата активност за заличаване на отразеното в базата данни висящо производство, тъй като това е задължение на ответника. В мотивите на решението липсва анализ на събраните доказателства, и изобщо не са взети предвид показанията на св. М.. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Заявява се претенция за присъждане на 1 разноските за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№299563/11.08.2022 г., подаден от Прокуратурата на Република България, чрез Е. В. – главен експертюрисконсулт в отдел „Правен“ на Администрацията на Главния прокурор, надлежно упълномощена за всички инстанции с пълномощно на л.66 от делото на СГС. Застъпва се становище за неоснователност на въззивната жалба – в първоинстанционното производство не е доказано противоправно поведение на ответника. Съгласно приложените по делото Правила за издаване на удостоверителни документи от НСС, заличаването на данни от информационния масив на ЦИССС, се осъществява по искане на заинтересованото лице, след представяне от него на заявление по образец и препис от влезлия в сила акт на съда или прокуратурата, удостоверяващ приключването на наказателното производство срещу лицето. Ето защо, ищецът не е проявил необходимата активност и заинтересованост да извърши необходимите действия, поради което липсва противоправно бездействие на ответника или негови служители. Не се установяват и претендираните от ищеца имуществени вреди и неимуществени вреди, при лежаща върху ищеца доказателствена тежест да ги установи. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че срещу ищеца В. И. Й. е било образувано на 29.05.2010 г. досъдебно производство ДП№11265 от 2010 г. по описа на СДВРР – Сектор КП 01, и прокурорска преписка №14782/2010 г. на СРП, за извършено на 29.05.2010 г. престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“от НК, и внесен срещу него обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД №16037/2010 г. на СРС, НО-17 състав, и въззивно НОХД №1422/2014 г. на СГС – 15 състав, по което производство с влязла в сила на 28.10.2014 г. осъдителна присъда ищецът е бил признат за виновен и осъден с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, изтърпяването на което на осн. чл.66, ал.1 от НК е било условно отложено, с изпитателен срок от три години.

Не се спори, че след приключване с влязла в сила присъда на наказателното производство срещу него, и след изтичане на изпитателния срок от 3 години, в Централизираната информационна система на следствените служби към датата на предявяване на исковата молба 18.10.2019 г. /а и след това – към 12.12.2019 г./ за лицето В. И. Й., с ЕГН **********, е било налице вписване за неприключило 2 наказателно производство по ДП№11265 от 2010 г. по описа на СДВР – Сектор КП 01, и прокурорска преписка №14782/2010 г. на СРП, за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“от НК, по които лицето е вписано в качеството на обвиняем /това обстоятелство се установява и от представеното от ответника с отговора на исковата молба извлечение от ЦИССС към 11.12.2019 г. /на л.32 от делото на СГС/.

В исковата молба ищецът твърди, че в пряка причинна връзка с бездействието на ответника Прокуратура на Република България, след настъпване на реабилитацията му по право, да заличи служебно вписването в ЦИССС за неприключило наказателно производство срещу него, е претърпял имуществени и неимуществени вреди, тъй като бил възпрепятстван да кандидатства за издаване на виза за пребиваване в САЩ, и да получи разрешение за притежаване и използване на ловно оръжие. Претърпените имуществени вреди се изразявали в пропусната възможност да реализира доход в размер на 60 000 щатски долара с левова равностойност от 105 000 лева, от участие в кастинг за главна роля в чуждестранна продукция в САЩ – филма „Докоснат от огъня“ на режисьора П. Д., който кастинг трябвало да се проведе на територията на САЩ.

Неимуществените вреди се изразявали в претърпени емоционални страдания от невъзможността да реализира актьорската си кариера чуждестранната кино-продукция, както и в негативни емоционални преживявания от невъзможността да практикува хобито си – лов на диви животни.

Ответникът оспорва предявените искове по основание и размер, като оспорва наличието на противоправно поведение на свои служители, оспорва настъпването на твърдените вреди за ищеца, както и наличието на причинна връзка между факта на незаличеното вписване в ЦИССС на висяща наказателна преписка срещу ищеца и твърдените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Оспорва дължимостта и на претендираните лихви за забава.

Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съдът съобразява следното от правна страна:

За да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД на ответника, трябва да е осъществен фактически състав по чл.45 от ЗЗД по отношение на изпълнителя /деяние, противоправност, вина, вреда и причинна връзка/, и правоотношение по възлагане на работа на делинквента от лицето, което отговаря за причинените вреди, както и вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на работата. В производството за ангажиране на гаранционнообезпечителната отговорност на възложителя елементите от фактическия състав на отговорността по чл.49 от ЗЗД подлежат на доказване, като доказателствената тежест за установяването им лежи върху ищеца, с изключение на наличието на вина на изпълнителя, за наличието на която е налице установена от закона оборима презумпция /чл.45, ал.2 от ЗЗД/. Правната теория приема, че противоправно бездействие е налице, когато не се предприема действие, което следва да бъде извършено по силата на правна норма, или въпреки направено от съответната страна искане за това, макар да са налице предвидените в закона предпоставки за извършване на действието /Решение №136/27.06.2019 г. по гр.д.№501/2019 г. на ВКС, 3-то гр.отд./.

Бездействието е основание за отговорност за увреждане, когато то се изразява в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила, или от характера на възложената работа /ППВС №9/28.12.1966 г./. Причинноследствената връзка на противоправното поведение с вредите, е такава връзка на зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие от конкретното действие или бездействие на делинквента. Причинната 3 връзка не се предполага, а подлежи на доказване в производството за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на възложителя по чл.49 от ЗЗД.

От фактическа страна, от събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

От Членска карта на НЛРС“Съюз на ловците и риболовците“ /на л.9, л.11/, Билет за лов №333981, валиден до 31.12.2019 г./на л.10, л.12/ и Удостоверение за подборно ловуване /на л.10, л.13 и л.14/, се установява, че от 1994 г. ищецът е член на ловнорибарско дружество, а от 12.12.2012 г. притежава удостоверение за подборно ловуване на дивеч – благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня и глухар.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. И. Й. /баща на ищеца/ се установява, че в семейството на ищеца ловуването е спорт, практикуван от дядото на ищеца, от бащата на ищеца, както и от самия ищец. С този спорт ищецът поддържал здравето си, като ходел по планината. Бил диабетик, и ловуването спомагало да се възстановява по-бързо. Преживяванията му засилили диабета, и ищецът преживял емоционален срив. Плащал си членския внос в ловната дружинка, но не можел да ловува, тъй като оръжието му било иззето. Отишъл на лов един-два пъти с ловната дружинка без оръжие, като отговорник по охрана на дивеча, но се чувствал неудобно пред колегите си от дружинката, и се отказал да ходи, затворил се в дома си, емоционално се сринал. Така било в периода от 2017 г. до м. октомври, 2020 г., когато го извикали от служба КОС да си вземе оръжието и разрешителното да ловува.

Ловният билет му бил отнет заради катастрофата, за която бил осъден.

При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа страна, че в релевантния период ищецът е притежавал квалификация да използва ловно оръжие, бил е член на ловно-рибарско дружество, и от 2012 г. е притежавал удостоверение за подборно ловуване на едър дивеч - благороден елен, елен лопатар, сърна, муфлон, дива коза, дива свиня и глухар.

Съобразно действащия Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически лица, е правнорегламентирана дейност, като се осъществява при регламентиран в закона разрешителен режим. В нормата на чл.58 от ЗОБВВПИ са въведени отрицателни предпоставки за издаване на разрешение за извършване на такава дейност на физическо лице, а с нормата на чл.155 от ЗОБВВПИ е предвидено, при последващо настъпване на някоя от отрицателните предпоставки по чл.58, ал.1, т.2-8, издаденото разрешение да се отнема с решение на органа, издал разрешението, като решението за отнемане подлежи на обжалване по реда на АПК. Контролните органи по чл.152 от ЗОБВВПИ са оправомощени, съгласно чл.153, т.6 от ЗОБВВПИ да отнемат издадените разрешения и да изземват оръжията, при наличие на предвидените в закона предпоставки за това.