Решение № 464 от 04.02.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Пловдив, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330107939 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Г. А., ЕГН ********** против „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 124, ал.1 ГПК, вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК, вр. с чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди сключване на договор за потребителски кредит №.... от 15.03.2020 г. със „Сити кеш“ ООД – при предоставена сума от 800 лева, ГЛП 40,05 %, ГПР 48,13 %, срок до 15.09.2021 г. и дължимост на неустойка при непредоставено обезпечение. Възразява за недействителността му, на основание чл. 22 ЗПК, поради нарушаване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10, т.20, ал. 2, чл. 19, ал. 1 и ал. 4, чл.

33 ЗПК, ЗЗП и добрите нрави.

По ел. път получила от ответното дружество покана за плащане на суми по договора, като след извършена справка в ЦКР при БНБ установила, че същото придобило вземанията съобразно договор за цесия и ги въвело като неплатени.

Оспорва да дължи суми на ответника във връзка с договора, т.к. задълженията били платени, вкл. чрез погасяване на недължими лихви и неустойка, т.к. предвид недействителността на правоотношението – на плащане подлежала само главницата като чиста стойност на кредита.

Предвид изложеното се моли за установяване недължимостта на следните суми по договора: 658,08 лева – главница; 176,94 лева – възнаградителна лихва за периода 15.03.2020 г. – 15.09.2021; 800 лева – неустойка и 546,82 лева – лихва за забава за периода 15.03.2020 г. – 09.03.2023 г.

Моли за уважаване на иска и претендира разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Твърди договорът за кредит да е сключен на 19.02.2020 г., при сочените в ИМ параметри, като придобил неплатените задължения по него съобразно договор за цесия от 13.01.2022 г. Възразява да са налице сочените основания за недействителност на правоотношението – всички суми по него били дължими, като ГПР и ГЛП били ясно посочени, в т.ч. – размер и падеж на вноски, съобразно пог. план. Твърди потребителят да е подписал ОУ. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Ищецът има правен интерес от иска - видно от справката към ЦКР на БНБ, ответникът е подал информация за процесните вземания като непогасени и дължими в негова полза.

По същество, на първо място следва да се посочи, че ответникът не доказва да е носител на процесните вземания, като предвид разпределената док. тежест и по правилата на чл. 154 ГПК, изложеното е достатъчно за уважаване на претенцията.

Въпреки изричните указания в доклада по чл. 146, ал. 2 ГПК, ответникът не установи сключването на твърдения договор за цесия от 13.01.2022 г. с първоначалния кредитор, който да го легитимира като материален носител на вземанията, съответно – придобиването им спрямо ищеца по процесния договор. Представен е договор за цесия от съвсем различна дата – 21.07.2022 г., от който /както и от приложението му/ отново не се установява прехвърляне на вземанията по конкретния кредит спрямо ищеца. Такъв и не следва да бъде съобразяван, т.к. в ОИМ се твърди наличие на прехвърлително правоотношение от друга дата. Горното е достатъчно за уважаване на иска.

За пълнота се посочва, че сумите са принципно недължими, така, както са заявени в ЦКР.

От представения договор от „Сити кеш” ООД № 406425 от 15.03.2020 г. /л.116 и сл./ се установява наличие на твърдяното правоотношение с предоставена сума от 800 лева, ГЛП 40,05 %, ГПР 48,13 %, срок до 15.09.2021 г. В чл. 6.6 е предвидена дължимост на неустойка от 1614,76 лева при непредоставяне на обезпечение.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и 2 връщане на лихвата и другите разходи.

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 48,01 %/. Посочената годишна фиксирана лихва от 40,05 % не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Налице е и друго нарушение, т.к. посочените в договора ГПР и общата сума на плащанията, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената неустойка /надвишаваща двойно заема – 201,85 %/ да се плаща разсрочено във времето, заедно с месечните вноски.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т.10 на чл.11 ЗПК, договорът се явява недействителен.

Отделно - посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е 3 достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Поради това в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК /в т см. трайната практика на Окръжен съд Пловдив - Решение № 242/18.02.2016 г. по гр. д.

№ 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. по гр. д. № 2355/2016 г.; Решение № 656/ 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/2017 г.; Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д.

№ 3025/2017 г. и др./.

Липсата на разбираема и недвусмислена информация в договора по см. на чл.

11, т. 10 ЗПК, е възможно да заблуди средния потребител относно цената и икономическите последици от сключването му. Същевременно - посочването на по нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят, е неравноправна по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост /Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г., Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г.; Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г.;Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г./.

С оглед изложеното, съдът приема, че не са спазени посочените изисквания на ЗПК, поради което договорът за заем е недействителен.

Поради това и съгласно чл. 23 ЗПК – заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи свързани с него.

Видно от заключението на ССЕ, което се кредитира изцяло като ясно, компетентно изготвено и неоспорено – потребителят е платил главницата и е надплатил суми – общата погасена възлиза на 1074,10 лева.

Ето защо и дължими суми по този договор няма. Искът е основателен и 4 доказан и следва да бъде уважен.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 87,27 лева – ДТ; 250 лева – ССЕ; 800 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС /по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. Г. А., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, следните суми: 658,08 лева – главница; 176,94 лева – възнаградителна лихва за периода 15.03.2020 г. – 15.09.2021; 800 лева – неустойка и 546,82 лева – лихва за забава за периода 15.03.2020 г. – 09.03.2023 г. – всички по договор за потребителски кредит № .... от 15.03.2020 г., сключен със „Сити кеш“ ООД, които вземания да са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с договор за цесия.

ОСЪЖДА „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 81 В, ап.3, да плати на Д. Г. А., ЕГН **********, с адрес: ..., сумата от общо 1137,27 лева /хиляда сто тридесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5