Решение № 18913 от 08.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18913 гр. София, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20251110152646 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от „Топлофикация София” ЕАД против М. К. К. искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК НА парични задължения за суми, за които по ч.гр.д.№ 495/2025 г. на РС-Ардино е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, р-н "************ 4, апартамент 8, инсталация **********/Аб. № 13197, а именно: сумите: 3 832,42 BGN - главница за топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане на вземането; 1 255,35 BGN - мораторна лихва - Върху главница за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 12.09.2025 г.; 43,47 BGN (четиридесет и три лева и 47 стотинки), представляваща главница - За дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането; 14,46 BGN (четиринадесет лева и 46 стотинки), представляваща мораторна лихва - Върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 12.09.2025 г.

Ответникът оспорва съществуването на договорни отношения с ищеца и качеството си на клиент;-оспорва дяловото разпределение;- оспорва да е настъпила забава. В съдебно заседание оспорва да е било налице основание за служебно начисляване на топлинна енергия в хипотеза на неосигурен достъп.

От страна на третото лице-помагач „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД, конституиран на страната на ищеца, се заявява становище за основателност на 1 исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

Съгласно задължителните за съобразяване разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК, „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно... Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че ответникът е собственик на посочения апартамент 8, видно от Постановление за възлагане, считано от 01.03.2022 г., като владението върху този недвижим имот е предадено на ответника на 10.04.2023 г. съгласно Протокол за предаване на владение на недвижим имот – въвод във владение, също представен от ищеца. Заявление-декларация за откриване на партида на името на ответника е от дата 01.08.2023 г.

Така представените доказателства установяват убедително, че ответникът е придобил фактическото ползване на имота на дата 10.04.2023 г., от който момент следва да се счита за отговорен за заплащане на 2 задълженията. За периода до 10.04.2023 г. и считано от 01.03.2022 г. ответникът е собственик, но въводът във владение от по-късна дата разколебава извода, че именно ответникът-собственик е потребявал топлинна енергия в имота, а не трето лице, което е упражнявало фактическа власт за периода до датата на въвода.

Следва, че ответникът се явява клиент на ищеца за част от процесния период – за 20-дневния период от 10.04.2023 г. до 30.04.2023 г.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия е била определена в хипотеза на неосигурен достъп. Протоколи за неосигурен достъп обаче не са предоставени на вещото лице, както и не са представени от ищеца или от ФДР. С оглед изричното оспорване от страна на ответника, съдът намира, че така установеното от вещото лице начисляване на максимално потребление в хипотеза на неосигурен достъп е било извършено без основание.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД против М. К.

К. с ЕГН ********** искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на парични задължения във връзка с топлоснабдяване на имот, находящ се на адрес: гр. София, р-н "************ 4, апартамент 8, инсталация **********/Аб. № 13197, а именно за сумите: 3 832,42 BGN - главница за топлинна енергия за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното й изплащане на вземането; 1 255,35 BGN - мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за периода от 16.10.2022 г. до 12.09.2025 г.; 43,47 BGN (четиридесет и три лева и 47 стотинки), представляваща главница - За дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 17.09.2025 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането;

14,46 BGN - мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода от 16.10.2022 г. до 12.09.2025 г. - за които задължения по ч.гр.д.№ 495/2025 г. на РС-Ардино е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК.

3

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046 да заплати на М. К. К. с ЕГН ********** сумата 500 евро – съдебни разноски.

Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ” ЕООД като трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4