Решение № 29 от 10.02.2022, Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/10.02.2022 г., гр.Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА

При участието на секретаря ИРЕНА Д. разгледа докладваното от председателя адм.д. № 20/2021 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл), във вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и е образувано по искова молба на Р.С.Б. с ЕГН ********** ***, с която срещу Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) са предявени два кумулативно обективно съединени иска – иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за заплащане на обезщетение в размер на 15 900 лева за периода от 18.06.2018 г. до

18.12.2018 г., през който ищцата не е била на държавна служба поради незаконното прекратяване на служебното й правоотношение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихви за забава върху главницата в размер на 145, 75 лева за периода от 11.12.2020 г.

(датата на влизане в сила на решението, с което е отменена заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата) до датата на предявяване на иска – 13.01.2021 г. В исковата молба се излага, че с две отделни заповеди на изпълнителния директор на БАБХ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” и е прекратено служебното й правоотношение на длъжността директор на ОДБХ – Добрич. Б. е обжалвала и двете заповеди, като с влезли в сила решения на съда те са отменени. През период от 6 месеца след прекратяване на служебното й правоотношение ищцата не е заемала държавна служба и не е работила по трудово правоотношение, поради което за нея е възникнал правния интерес да търси обезщетение за оставането й без работа поради незаконното уволнение. Твърди се, че размерът на претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е определено на базата на основната заплата на длъжността директор на ОДБХ – Добрич при БАБХ, която към момента на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение възлиза на 2650 лева. Налице е и искане за присъждане на сторените разноски по делото, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

В пледоарията по същество ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Настоява за определяне на обезщетението и лихвата за забава съобразно първата съдебносчетоводна експертиза, изчисленията по която са направени на база основна заплата в размер на 2560 лева, а в условията на алтернативност съобразно втория вариант на допълнителната съдебносчетоводна експертиза, изчисленията по който са направени на база основна заплата в размер на 2247, 70 лева.

Ответникът – БАБХ, първоначално оспорва изцяло исковете по основание и размер, а в хода на устните състезания, чрез процесуалния си представител, ги оспорва само частично по размер. Счита, че по делото няма никакви доказателства, които да сочат, какъв би бил размерът на заплатата на ищцата към датата на влизане в сила на решението на съда за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. Според него няма как да се приеме, че това би бил размерът на заплатата, която получава лицето, заемащо длъжността директор на ОДБХ – Добрич понастоящем, тъй като размерите на заплатите на служителите в агенцията се влияят и определят на базата на ежегодно извършени оценки на изпълнението.

Сочи, че за база на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл следва да бъде взета предвид последната определена и получавана от ищцата заплата преди да бъде прекратено служебното й правоотношение, поради което искът следва да бъдат уважен до този размер, а за горницата - да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира и присъждане на разноски по делото.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна :

Не е спорно по делото, че със заповед № ОСПД-2287/14.09.2011 г. на изпълнителния директор на БАБХ Р.С.Б. е била преназначена на длъжност директор на ОДБХ – Добрич, с ранг V – старши, длъжностно ниво А4 за неопределен срок.

Със заповед № НК – 8/13.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл. 90, ал.

1, т. 5 от ЗДСл за допуснати нарушения по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл.

Със заповед № ОСОС-41/ 13.06.2018 г. на изпълнителния директор на БАБХ е прекратено служебното й правоотношение на заеманата от нея длъжност на основание чл. 107, ал.1, т. 3 от ЗДСл.

С решение № 29/08.02.2019 г. по адм. д. №

369/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич заповедта за дисциплинарно уволнение е отменена. Решението е обжалвано и е оставено в сила с решение № 5083/29.04.2020 г. по адм. д. № 5179/2019 г. по описа на ВАС, V отделение.

С решение № 181/30.06.2020 г. по адм. дело №

454/2018 г. по описа на Административен съд – Добрич е отменена и заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. Решението на първоинстанционния съд е влязло в сила на 11.12.2020 г., когато е оставено в сила с решение № 15387/11.12.2020 г. по адм. дело № 9525/2020 г. по описа на Върховен административен съд, V отделение.

От приложените към исковата молба заверени копия на служебна и трудова книжки, както и справка за осигуряването на лицето от ТД на НАП – Варна се установява безспорно, че след уволнението си Б. не е полагала труд по служебно или трудово правоотношение за периода от 18.06.2018г. до 18.12.2018г.

По делото не е спорно, че след отмяната на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение ищцата не се е явила да заеме длъжността, поради което не е издавана заповед за възстановяването й и не е определен нов размер на основното месечно възнаграждение.

Съгласно вписванията в служебната книжка основното месечно възнаграждение на ищцата за заеманата от нея държавна служба към момента на уволнението й е възлизало на 1365 лева.

От изслушаната по делото първоначална съдебносчетоводна експертиза се установява, че към 11.12.2020 г. основната заплата на лицето, заемащо длъжността директор на ОДБХ – Добрич към настоящия момент, е 2560 лева, която е определена при отчитане на нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит на това лице. На базата на тази заплата вещото лице е дало заключение, че обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, равняващо се на шест основни заплати за времето от 18.06.2018 г. до 18.12.2018 г., възлиза на 15 360 лева, а лихвата за забава за периода от 11.12.2020 г. до датата на предявяване на иска – 13.01.2020 г. – на 140, 80 лева.

От назначените по делото две допълнителни съдебно – счетоводни експертизи е видно, че съгласно заповед № ОСПП-1108/26.04.2017 г. на изпълнителния директор на БАБХ основната заплата на Р.Б. преди уволнението е определена на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл, чл. 12, ал. 1 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, чл. 14, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите в БАБХ и чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 10 и ал. 2, т. 1 от Устройствения правилник на БАБХ на базата на последното годишно оценяване на ищцата за периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. - “изпълнението напълно отговаря на изискванията”, при отчитане на следните основни характеристики – ниво на основната месечна заплата – 12; степен на основната месечна заплата – ІV – та и основна месечна заплата – 1365 лева. Към този момент минималните и максималните размери на основната заплата за длъжността по ниво и степен варират от 750 лева до 2400 лева, като в случая минималната основна заплата от 750 лева е увеличена с коефициент 1.82 (750 *1.82 = 1365 лева), съответстващ на увеличението по чл.

14, ал. 1 от Вътрешните правила за заплатите в БАХБ в размер на 5 % съобразно последната годишна оценка на изпълнението на длъжността. Според вещото лице изчисленията за установяване на размера на основната заплата на ищцата към 11.12.2020 г. са аналогични, тъй като няма оценка в следващи периоди, т.е. увеличение на минималната работна заплата към този момент със същия коефициент 1.82. За база е приета минималната работна заплата за длъжността съгласно Приложение № 1 към чл.

3, ал. 2 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация (погрешно в заключението е посочено Приложение № 2 към чл. 4 от Наредбата), в действащата редакция към 11.12.2020 г., където основната заплата варира от 950 лева до 3850 лева. След като е съобразило основните показатели за формиране на индивидуалната месечна заплата за длъжността и е взело предвид последната годишна оценка на ищцата, вещото лице е дало два варианта за размера на основната й заплата към датата на влизане в сила на решението за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение. Според първия вариант размерът на месечното възнаграждение, определено на базата на минималната работна заплата за длъжността в размер на 950 лева и актуализирано с коефициент 1.82, се равнява на сумата от 1729 лева - 950 лева * 1.82 = 1729 лева. Въз основа на това възнаграждение размерът на общото обезщетение за оставане без работа се равнява на сумата от 10 374 лева, а размерът на лихвите за забава – на сумата от 95, 10 лева. При втория вариант е взета предвид разпоредбата на § 3а, т. 14 от ПЗР на Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация, според която в срок до 4 септември 2020 г. изпълнителният директор на БАБХ определя еднократно нов размер на индивидуалните основни месечни заплати, увеличен с не повече от 30 на сто от досегашния размер. В заключението е посочено, че при съобразяване с този размер на увеличение основната заплата на длъжността следва да бъде 2247, 70 лева. На базата на това възнаграждение вещото лице е изчислило, че размерът на обезщетението за исковия период възлиза на 13 486, 20 лева, а на лихвата за забава - в размер на 123, 62 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Искът по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е предявен в срока по чл. 125 от ЗДСл, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим, а разгледан по същество, е частично основателен.

Съгласно чл. 121, ал. 1, т. 3 от ЗДСл държавният служител има право да оспори законността на прекратяването на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез органа по назначаването и да иска обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването.

С отмяната на заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение възниква правото на ищцата да получи обезщетение за понесените от нея вреди. В случая е безспорно, че преди уволнението Р.Б. е заемала длъжност по служебно правоотношение като държавен служител и прекратяването на служебното й правоотношение е признато за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение.

Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, когато заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно основното възнаграждение.

От представените и неоспорени от страна на ответника писмени доказателства се установява безспорно, че ищцата не е заемала друга държавна служба, нито е получавала възнаграждение за друга работа през процесния шестмесечен период след уволнението.

С оглед на изложеното следва да се приеме, че са налице кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл – отмяна на незаконното уволнение на Б. с влязло в сила съдебно решение и оставането й без работа за шест месеца вследствие на незаконното й уволнение, поради което на ищцата следва да се присъди обезщетение за претендирания период.