Решение № 67 от 14.10.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Нови пазар, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Николова при участието на секретаря Диана В. Славова като разгледа докладваното от Галина Николова Административно наказателно дело № 20253620200558 по описа за 2025 година

Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

В нея жалбоподателят Д. Р. Ф. от гр. Ш., представляван от адв. Л. Д. от АК Б., оспорва издаденото НП № 25-0280-000584/28.10.2025 г. на началника на РУ Каолиново, с което са му наложени административни наказания „глоба”, за нарушения на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, по чл. 183, ал.1, т. 1 ЗДвП в размер на 10 лв. и за нарушение на чл. 150а, ал.1 ЗДвП по чл. 177, ал.1, т. 1 ЗДвП в размер на 100 лв.

В жалбата се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване на правото му на защита, както и че констатираното нарушение не е извършено.

Сочи, че са нарушени чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН. Сочи, че в НП не е посочено поради какви факти, административнонаказващия орган е направил извод, че не притежава валидно СУМПС за категорията към която спада управляваното от него ППС. Сочи, че самото МПС не било надлежно индивидуализирано, не са отразени техническите му характеристики, категорията към която спада.

В жалбата се твърди, че административнонаказващия орган се е позовал на несъществуващ факт, тъй като не било вярно посоченото в НП, че не носи свидетелство за регистрация на МПС, част ІІ. Твърди, че при проверката е носил СРМПС част І.

Сочи, че чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП не изисква водачите да носят СРМПС част ІІ.

Предвид на горното моли НП да бъде отменено изцяло.

Моли да се присъди в полза на процесуалният му представител адв. Л. Д. от АК Б., възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 ЗАдв.

1

Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание. Изразила е писмено становище по основателността на жалбата. Моли съда да приеме същата за неоснователна, а издаденото НП за законосъобразно и да го потвърди.

Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това жалбата се явява процесуално допустима.

Административно наказателната отговорност на жалбоподателя Д. Р. Ф. от гр. Ш. е ангажирана с акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 3904799/14.06.2025 г., с който актосъставителят Г. М. Г., мл.автоконтрольор при РУ Каолиново, в присъствието на свидетеля С. М. е установил следното: на 14.06.2025 г., около 15,40часа, жалбоподателят се движел в посока от с. Х. към центъра на с. Н., като управлявал собствения си лек автомобил *** с рег.№ ***, като е извършил следните Нарушения: 1/ управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за капегорията, към която спада управляваното от него превозно средство; 2/ не носи свидетелство за регистрация на МПС част 2.

Посочено е, че с това е нарушен чл. 150А от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

На автомобила са свалени двете регистрационни табели.

Нарушителят е подписал акта, без възражения.

С протокол за доброволно предаване е предадено 1 бр. СУМПС от Белгия с рег. № ***, л. 11 от делото.

На същата дата е постановена Заповед № GRAM-1745191 за налагане на ПАМ, и прекратяване на регистрацията на МПС на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ ЗДвП и са снети двете регистрационни табели на МПС-то.

От фактическа страна, съдът прие следното:

Жалбопоадтелят е български гражданин живеещ предимно в Кралство Белгия. Същия притежава свидетелство за правоуправление на МПС, издадено от Белгия с рег. № *** за категория „АМ“ и „В“, издадено на 29.08.2019 г. валидно до 29.08.2028 г.

На 14.06.2025 г., около 15,40часа, жалбоподателят управлявал в посока от с. Х. към центъра на с. Н. собствения си лек автомобил *** с рег.№ ***. С него пътували и трима пътници, сред които св. Н.С., негова роднина. Всички се прибирали от гр. С., където били на пазар.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от актосъставителя Г. Г. и св. С. М., служители на РУ Каолиново. При проверката били поискани документите на водача за управление на МПС и 2 тези на автомобила – свидетелството за регистрация на МПС.

Водачът представил свидетелството си за управление на МПС, както и Талон за регистрация на МПС, част І.

След извършена проверка в информационната система на МВР се установило, че свидетелството за управление на МПС № ***, издадено на 29.08.2019 г. е със статус „invalid“, л. 16 от делото.

Водачът обяснил, че е придобил свидетелството си за правоуправление на МПС в Белгия, където бил завършил средното си образование и е изкарал курс и положил изпити.

От свидетелските показания се установява и това, че при проверката водачът представил т.н „голям талон“ – Част І, а не „малкия“- част ІІ.

Въпреки това му е съставен Серия GA № 3904799/14.06.2025 г. за нарушения на чл. 150А от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП.

На 17.06.2025 г. е направено запитване до началника на Сектор 3 „Специализиран обмен на информация за СУМПС“ при ГДНП относно валидността на СУМПС от Белгия с рег. № ***, за което при проверката, чрез РСОД, се било установило, че не е валидно.

Приложено е повторно (напомнително) писмо относно исканата информация, което сочи, че до 25.08.2025 г. не е получен отговор на запитването относно валидността на притежаваното от водача СУМПС.

В писмо с рег. № 3286р-53584/22.10.2025 г.на ГДНП, отдел Пътна полиция към МВР, е посочено, че от извършена справка на 18.06.2025 г. в мрежата за автоматизиран обмен на данни за СУМПС – RESPER е установено, че белгийското свидетелство за управление на МПС № ***, издадено на 29.08.2019 г. е със статус „invalid“, причина „withdrawn“. Посочено е, че на 09.10.2025 г. отново е извършена справка и е установено, че същото свидетелство е със статус „valid“. Изпратено било запитване относно това, дали към 14.06.2025 г. СУМПС е било валидно.

До издаване на НП не е постъпил отговор на направеното запитване относно валидността на СУМПС.

На 23.07.2025 г. с разписка е било върнато на жалбоподателя иззетото СУМПС, л. 12.

Установеното се потвърждава от показанията на всички свидетели по делото.

Въз основа на издадения АУАН и получената справка наказващият орган е издал НП № 250280-000584/28.10.2025 г. на началника на РУ Каолиново, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания:

За нарушението на чл. 150А от ЗДвП, за това че управлява МПС без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство и на основание чл. 177, ал.1, т. 2 ЗДвП – глоба в размер от 100 лв.

3

За нарушението на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП, за това не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява и на основание чл. 183, ал.1, т. 1, п. 3-то ЗДвП – глоба в размер от 10 лв.

Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение е издаден в съответствие с изискванията на ЗАНН, и не е налице допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 ЗАНН. Установеното от проверяващите като нарушенията са описани по надлежния ред.

Съгласно чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи: свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке.

По делото не се спори от страните, че жалбоподателят е представил свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, Част І, т.н „голям талон“, а не част ІІ – „малкия талон“.

Представянето на големия талон се потвърждава и от свидетелските показания на св. Н.С..

Актосъставителя и свидетеля по акта – св. М., сочат, че нямат спомен за представяне на големия талон.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че големият талон, Част І на свидетелстовто за регистрация на МПС е бил представен, но доколкото на отнемане подлежала само Част ІІ, той не е бил иззет.

Съгласно Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства и посоченото в чл. 33 от нея, Свидетелството за регистрация се състои от две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, съгласно изискванията на Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29 април 1999 г. относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 138/57 от 1 юни 1999 г.) и Директива 2003/127/ЕО на Комисията от 23 декември 2003 г. за изменение на Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства (OB, L 010/29 от 16 януари 2004 г.).

В алинея втора е посочено, че Част първа на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство.

В алинея 4 е посочено, че Част втора на свидетелството за регистрация служи за идентифициране на превозното средство при движение по пътищата и се носи от водача винаги при ползването на превозното средство.

От така посоченото следва, че водачите на МПС следва винаги да носят Част втора от Свидетелството за регистрация, а при необходимост и Част първа, съгл. ал. 2.

4

Съдът като съобрази нормата на закона, по чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, изискваща водачите на МПС да носят свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке, намира, че доколкото самият закон не разграничава част първа и част втора на Свидетелството, то носенето дори и само на Част първа от него не означава липса у водача на свидетелство за регистрация на МПС. Напротив по аргумент на по – силното основание, относно съдържащите се в Част първа данни за регистрираното МПС, то е налице изпълнение на изискването на закона. Когато законът не сочи, коя част от свидетелството за регистрация е следвало да носи водачът на МПС, то посоченото изискване на нормата на закона следва да се тълкува в полза на нарушителя, който всъщност е носел и представил Част първа на Свидетелството за регистрация на МПС.

Съдът намира, че като е представил Свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, Част първа (уреден в чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства), т.н „голям талон“, жалбоподателят не е извършил посоченото в АУАН и в НП нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП. Предвид направеното в наредбата разграничение между двете части на посоченото свидетелство (ал.1) и посоченото в ал. 4 от цитираната норма изискване към водачите на МПС да носят част втора, както и препоръчителното носене на част първа според ал. 2, съдът приема, че не е нарушение на закона, в случаите когато водач на МПС представи част първа, а не част втора.

В действителност в цитираната наредба, съгл. чл. 18б, чл. 32ж и др. на отнемане подлежи Част втора, но това, че същата не се носи в момента на проверката не е пречка тя да бъде отнета и на по – късен момент. Самото спиране от движение на МПС се отбелязва и в информационните масиви на МВР, поради което и постановената ПАМ ще породи правно действие.

На следващо място санкцията по чл. 183, ал.1, т. 1 ЗДвП също не разграничава двете части на свидетелството за регистрация.

Съгласно действащата към 14.06.2025 г. (датата на нарушението) санкция на чл. 183, ал.1, т.

1 ЗДвП, а именно от 10 лв., макар и правилно определена същата в НП е незаконосъобразна, доколкото не е налице нарушение на закона.

По делото не се доказва осъществяването на посоченото нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 ЗДвП, поради което и наложената с обжалваното НП санкция по чл. 183, ал.1, т. 1 ЗДвП (действал до приемането на изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) е необосновано и недоказано и следва да се отмени.