Решение № 13073 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13073 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от Е. ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20251110154269 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба ищцата, уточнена с последваща молба от 19.01.2026 г. и в открито съдебно заседание по реда на чл.143, ал.2 ГПК ищцата М. Х. А. твърди, че с ответника С. А. З. са били съсобственици на недвижим имот, находящ се в **************. Сочи, че на 01.03.2024 г. с ответника сключили предварителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от съсобствения недвижим имот, като съгласно чл.3.2 от същия, ответникът се задължи да погаси припадащата му се ½ част от всички задължения, съставляващи режийни разноски за имота (ел. енергия, топлоснабдяване, водоподаване и др. присъщи за имота) до датата на предаване на владението. С анекс от 18.03.2024 г. към гореописания договор, страните отново постигнали съгласие, че към датата на прехвърляне на имота пред нотариус, се задължават да погасят всеки своята част от режийните разходи за апартамента.

Ищцата поддържа, че владението на имота било предадено на ответника на 20.03.2024 г. - датата на сключване на окончателния договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 190, том I, рег. № 2532, дело № 177 от 20.03.2024 г., по описа на нотариус Соня Николова, с район на действие СРС, но ответникът не изпълнил поетите задължения да погаси припадащата му се ½ час от горепосочените разходи за имота.

Ищцата твърди, че към 20.03.2024 г. заплатила всички задължения за имота, като подала заявление по чл.410 ГПК за събиране на процесните суми. Въз основа на 1 подаденото заявление в РС Гоце Делчев било образувано ч.гр.д.№ 1048/2025 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Тъй като последната била оспорена от длъжника – настоящ ответник, ищцата обуславя правния си интерес от предявените в настоящото производство искове. С оглед предходното, ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 3800,24 лв., представляваща ½ част от заплатените от ищцата режийни разноски за недвижим имот, находящ се в **************, за периода от 09.03.2018 г. до 20.03.2024 г., както и сумата от 718,23 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 20.03.2024 г.

/датата на изискуемост на задължението/ до 08.12.2025 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/. Претендира и сторените в заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявените искове. Не оспорва изложените в исковата молба твърдения, че между страните е налице сключен предварителен договор от 01.03.2024 г. за покупкопродажба на ½ идеална част от съсобствения им недвижим имот, находящ се в **************, по силата на който ответникът се е задължил да погаси приспадащата му се ½ част от всички задължения, съставляващи режийни разноски за имота (ел. енергия, топлоснабдяване, водоподаване и др.) до момента на предаване на владение.

Не оспорва също, че с подписване на окончателния договор от 20.03.2024 г. владението върху имота му е предадено. Изразява се становище, че в исковата молба и представените към нея писмени доказателства не става ясно как е определен размера на претендираната сума, представляваща ½ част от общото задължение – какви задължения са заплатени и за какъв период се явяват претендираните суми. По делото не са представени никакви доказателства за това какви суми са заплащани, кой е заплащал същите и как е формирана претендираната сума. Отделно от предходното ответникът твърди, че към датата на подписване на окончателния договор и предаване на владението - 20.03.2024 г., същият е заплатил приспадащата му се част от всички разходи за апартамента. Сочи още, че в периода преди подписване на предварителния договор, не е живял в процесния апартамент, тъй като по силата на заповед за защита от домашно насилие е бил отстранен от същия. С нотариална покана от 15.03.2022 г., връчена на ищцата на 23.03.2022 г., ответникът твърди, че поканил ищцата да му заплаща полагащото му се обезщетение за ползване на имота в качеството му на съсобственик на процесния апартамент. По изложените в отговора доводи и съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

2

По делото е приложен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между страните на 01.03.2024 г., по силата на който ищцата, в качеството й на продавач, се е задължила да прехвърли на ответника, в качеството му на купувач, притежаваната от нея ½ ид.ч. от съсобствения им недвижим имот – апартамент № 2, находящ се в **************, срещу сумата от 50 000 лева. Съгласно чл.3.2 от договора, страните са постигнали съгласие, че всичко режийни разноски за имота /ел.енергия, топлоснабдяване, водоподаване и др./ до момента на предаване на владението, ще се заплатят от страните поравно. Съгласно чл.7.1 от договора, страните са уговорили, че владението върху имота ще бъде предадено от продавача на купувача непосредствено след подписване на окончателния договор.

Видно от приложения по делото Анекс № 1 към предварителния договор е, че страните са постигнали съгласие за продължаване на срока за сключване на окончателен договор.

По делото е приложен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 190, том I, рег.№ 2532, дело № 177/20.03.2024 г. по описа на Соня Николова, нотариус с район на действие Софийски районен съд, от който се установява, че страните са сключили окончателен договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот.

По делото е приложена нотариална покана рег.№ 1737/15.03.2022 г., от която се установява, че ответникът е поканил ищцата да прекратят съсобствеността по отношение на процесния недвижим имот посредством доброволна делба, както и да му заплаща обезщетение за ползване на притежаваните от него идеални части от имота, считано от 09.03.2022 г.

По делото е приложена нотариална покана рег.№ 730/24.01.2024 г., от която се установява, че ищцата В.Н.Н. е поканила ответницата И.С.И., с което последната е поканена да заплати наем за периода от м.ноември 2023 г. до м.февруари 2024 г. Видно от отбелязването върху поканата е, че същата е връчена лично на адреса – настоящ ответник на 31.01.2024 г.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице след проверка на счетоводните документи и записвания, находящи се при доставчиците на услуги за имота – Топлофикация София ЕАД, Софийска вода АД и Електрохолд България ЕАД е посочило, че на база издадени фактури за имота с клиентски номер 310239353450 на М. Х. А., задълженията към „Електрохолд България“ ЕАД, за период от 09.03.2018г. до 20.03.2024г., възлизат на сумата от общо 2712,26 лева, която е платена. От извършената проверка в счетоводството на „Топлофикация“ ЕАД и анализ на предоставени счетоводни справки за дължими суми на аб.№ 273672 за имот с адрес: **************, по издадени фактури за периода от м.03.2018г. до м.03.2024г., задължението е в общ размер на 2901,44 лева, годишното изравняване е в размер на 428 лева, а плащанията по 3 издадените фактури са в размер на 3660,31 лева. От извършената проверка в счетоводството на „Софийска вода“ АД и анализ на предоставена счетоводна справка за таксуван разход по партида с клиентски № 100538650 с титуляр М. Х. А. за имот с адрес: **************, вещото лице е констатирало, че по издадени фактури за периода от 25.05.2018г. до 20.03.2023г., задължението е в общ размер на 1043,30 лева, а плащанията по фактури са в размер на 1066,79 лева.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл.30, ал.3 от ЗС урежда отговорността на съсобственици за извършени разноски за поддържане на съсобствена вещ, като предвижда, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съобразно частта си. Под ”тежести” се имат предвид необходимите разноски, направени за запазване на общата вещ, без които тя би погинала или състоянието й би се влошило. Извършването на необходимите разноски по поддържането на общата вещ, не се нуждае от съгласието на останалите съсобственици и те дължат възстановяване на направените разноски. В този случай следва да се докаже само, че разноските са предпазили вещта от развала, като без значение е дали съсобственикът, който извършил необходимите поправки си служи сам с цялата обща вещ. Без значение е и дали разходите за необходими поправки са увеличили стойността на имота или неговата полезност, или доходност.

От друга страна, разноските за текущо поддържане на общия имот, с цел да се осъществи непосредственото служене с него, не спадат към необходимите разноски и те остават в тежест на съсобственика, който лично ползва имота. Към последния вид разноски спадат консумативните разходи - ток, вода, отопление, осветление и т.н. Тази претенция подлежи на отхвърляне, тъй като тези разходи са свързани с непосредственото служене с имота и се дължат от ползвателите му. В конкретния случай от приложената по делото нотариална покана, която не е оспорена от ищцата, се установява, че през процесния период ответникът не е ползвал имота.

Нещо повече, това обстоятелство не се и оспорва от ищцата.

С оглед предходното, настоящият съд намира главната исковата претенция за неоснователна, поради което следва да се отхвърли, както и обусловената от нейното уважаване акцесорна искова претенция за обезщетение за забава.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има ответника. Видно от представения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата по делото е, че ответникът претендира единствено разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 евро, което видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие е заплатено в брой. С оглед предходното ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника горепосочената 4 сума.

В заповедното производство няма доказателства за направени разноски от длъжника – настоящ ответник, не е направено и искане в тази насока, поради което съдът не присъжда разноски за това производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Х. А., ЕГН ********** против С. А. З., ЕГН **********, обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.30, ал.3 ЗС и чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцата сумата от 3800,24 лв. /1943,03 евро/, представляваща ½ част от заплатените от ищцата режийни разноски за недвижим имот, находящ се в **************, за периода от 09.03.2018 г. до 20.03.2024 г., както и сумата от 718,23 лева /367,23 евро/, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 20.03.2024 г. до 08.12.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1048/2025 г. по описа на Районен съд – гр.Гоце Делчев.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК М. Х. А., ЕГН ********** да заплати на С. А. З., ЕГН ********** сумата от 500,00 евро, представляваща направени в производството пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5