Решение № 260389 от 22.06.2021, Районен съд - Кюстендил

. Ш Е Н И Е

№ ............... гр. Кюстендил, 22.06.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д.

№ 677 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Част

Втора – Общ исков процес, от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по искова молба, депозирана „Бористил“

ЕООД, ЕИК: ********* против „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, ЕИК *********.

В исковата молба и уточняващата такава се сочи, че страните били в търговски отношения по силата на сключен между тях неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали на обща стойност 11 698.99 лв., от които: 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г.; 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура **********/01.02.2018 г. и 2780.28 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/19.03.2018 г.

Твърди се, че ищцовото дружество било изправна страна по договора, докато ответното такова не изпълнило задължението си да заплати дължимите суми по издадените и предоставени фактури. Опитите за доброволно уреждане на спора останали без успех като същевременно забавата на ответника довела до невъзможност за ищцовото дружество да посреща текущите си нужди ( плащания към доставчици, осигуровки и др.).

Отделно, изпадането в забава на „Инженеринг Вас Строй“ ЕООД, обусловило дължимост и на мораторна лихва върху всяка една от претендираните главници, а и на законна такава – считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено „Инженеринг

Вас Строй“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.

Сапарева баня, ПК 2650, ул. „Незабравка“ № 6, представлявано от управителя К. Й.

К., да заплати на „Боростил“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Русе, ул. „Липник“ № 30, представлявано от П. Т. П. сумите, както следва:

·

8062.02 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № **********/18.01.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·

856,69 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № **********/01.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·

2780.28 лв. с вкл. ДДС, представляваща дължима такава по неформален договор за покупко-продажба на стоки и материали, за която сума е издадена фактура № **********/19.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на изпращане на исковата молба към съда – 30.04.2020 г. до окончателното изплащане на задължението;

·

1867.85 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 8062.02 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/18.01.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 18.01.2018г. до 30.04.2020 г.;

·

195.15 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 856.69 лв. с вкл. ДДС по фактура № **********/01.02.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г.;

·

597.81 лв., представляваща законна лихва за забава, изчислена върху дължимата сума от 2780.28 лв. по фактура № **********/19.03.2018 г., за периода от датата на издаване на фактурата – 19.03.2018 г. до 30.04.2020 г.;

Претендират се и сторените в производството разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение, както и тези, направени по обезпечителното производство по гр.д. № 1538/2020 г. на 4-ти гр. състав на РС – Русе, в т.ч. държавни такси, адвокатски хонорар и такси за образуване на изп.д. пред ЧСИ и налагане на запори, на осн. т.5 от ТР от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ГК-ТК.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор.

Навежда доводи за неоснователност на исковите претенции. Оспорва същите по основание и размер. Твърди, че липсват доказателства за това, че стоките, предмет на договора, са предадени и приети от ответника. Описаните във фактурите материали не били заявени от последния. Разпоредбата на чл. 327, ал.1 от ТЗ сочела, че купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, каквато уговорка дори не се твърдяла от ищеца. Не само, че липсвала доставка на описаните в процесните фактури материали, но въобще не била възникнала договорна връзка между страните, доколкото липсвала заявка от ответната страна за закупуването им.

В приложените към исковата молба фактури липсвал положен подпис от представител на ответника. Във фактура № **********/19.03.2018 г. изобщо не бил положен подпис от получател, а на останалите две фактури на получател се е подписало лице, което не било представител на ответното дружество. Фактурите не били приети от последното и не били отразени в счетоводството му. Те представлявали съставени от ищеца частни документи, за издаването на които липсвало основание. И доколкото фактурите не съдържали подписите и на двете страни по сделката, те не съставлявали доказателство за възникване на съответната облигационна връзка между тях. Така, поради липсата на основание и дължимост на посочените суми, то липсвало и извършено плащане по процесните фактури. Приложеното към молбата „извлечение от счетоводните книги на „Бористил“ ЕООД, сметка 411“ – „Разчети с контрагенти“ не представлявало надлежно доказателство, тъй като не съдържало данни за авторство – съставител и/или издател.

Не били представени доказателства, че процесните фактури са получени от ответника. Нямало и такива за водена между страните кореспонденция по повод твърдените правоотношения.

Представената обратна разписка от 24.01.2019 г., с която се твърдяло, че е изпратена покана за доброволно изпълнение, не доказвала съдържанието на пратката. Същата била с отбелязване за получаване от И. С., който не бил пълномощник и/или служител при ответника, поради което пратката не е достигнала до ответното дружество.

Неоснователността на главното вземане обуславяла такава и на акцесорните претенции. Отделно, в представените фактури липсвал посочен падеж, поради което не могло да се направи извод за изпадане на ответното дружество в забава. Вземанията, предмет на иска, дори не били изискуеми към момента на подаване на исковата молба. В тази връзка не били спазени постановките на чл. 303а, ал.3 от ТЗ.

Ето защо се поддържа искане за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се сторените в производството разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът оспорва същата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От представеното заверено копие на обезпечителна заповед, издадена от Районен съд – Русе в производството по гр.д. № 1538/2020 г., се установява, че е допуснато обезпечение на бъдещ иск в полза на ищеца, срещу ответното дружество, за процесните суми чрез налагане на обезпечителна мярка „запор върху вземания“.

Страните на спорят, че въз основа на заповедта, на 28.04.2020 г., било образувано изп.д. № 391 от описа на ЧСИ Ел. Христова за 2020 г.

Представени са 3 бр. фактури с издател ищеца и получател ответника с номера №№ ********** от 18.01.2018г., ********** от 01.02.2018г. и ********** от 19.03.2018г. за суми съответно 8062.02 лв. с ДДС, 856,69 лв. с ДДС, 2780,28 лв. с ДДС с детайлно посочване във всяка на наименованието на доставените стоки и услуги, ведно с 3 бр. извлечения за законна лихва.

От приложеното заверено копие на Разчети с контрагенти (л. 31 от делото) се установява начислен от ищеца към ответника общ разчет са сума от 11698,99 лв. за периода 01.01.2018г.

– 31.12.2018г.

Представени са и заверено копие на покана за доброволно изпълнение, ведно с обратна разписка, без посочване в последната на съдържанието на пратката, адресирана до ответното търговско дружество.

Видно от представено заверено копие на Договор от 21.08.2017г., сключен между „ПИ ЕС АЙ“ АД като възложител и „ИНЖЕНЕРИНГ ВАС СТРОЙ“ ЕООД, като изпълнител, е че последният се е задължил да поеме и извърши СМР на обект „Многофамилна жилищна сграда в гр.

Русе, ул. „Згориград“ № 70, бл. „Крали Марко“, входове „А“, „Б“, „В“ и „Г“ съгласно изготвени съгласувани и одобрени по съответния ред инвестиционен проект, количества и видове СМР и всички дейности, отразени в Приложение 1 – КСС, Линеен график, Приложение – Етапи и описание на СМР и съгласно Техническата спецификация, представляващи неразделна част от договора (всички приложени по делото), при обща стойност на договора от 521 720,07 лв. без ДДС.

Представени по делото са и Извлечение по разплащателна сметка на „Бористил“ ЕООД, открита в „Уникредит Булбанк“ АД, с IBAN: ***.01.2018г. – 31.01.2018г., справка за заплатени от Инженеринг Вас Строй“ ЕООД суми по фактури № **********/25.08.2017г. и № *********/27.11.2017г., а така също и фактури, ведно с относимите към тях клиентски поръчки и стокови разписки, подробно описани в 154 точки за периода от 21.08.2017г. (датата на първата представена фактура) до 13.02.2018г. (датата на последната, съгласно описа, клиентска поръчка № 8838/13.02.2018г.) По делото са приети и гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Л. П. (служител при ищцовото дружество). Същият сочи, че през

2017г., 2018г., в качеството си на „шофьор“, извършвал доставки до бл. „Крали Марко“ – гр. Русе по повод заявки на фирма „Инженеринг“ с оглед саниране на посочения блок. Материалите се получавали от Г. П., Д. Ц. и още едно лице на име Г., чиято фамилия свидетелят не помни. Твърди, че е имало и други случаи, в които е карал материали на обекти на „Инженеринг“ – дава стоката, разписват се и си тръгва.

От приетата съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Р. Й., се установява, че Фактура № **********/18.01.2018г. на стойност 8062.02 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 01.12.2017г. до 18.01.2018г. вкл., е осчетоводена от ответното дружество като е включена в Дневника за покупки по ЗДДС за м. януари 2018г. под № 34. Експертът сочи още, че фактурата е включена в Справка декларация върху добавена стойност за м. януари, като в същата има подпис за получател и съставил касиер. Отбелязано е плащане по банков път, както и банката и съответната банкова сметка. ***, че и Фактура № ********** от 01.02.2018г. за сума от 856,69 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 19.01.2018г. – 01.02.2018г. е осчетоводена от ответника като е включена в Дневника за покупки по ЗЗДС от ответното дружество за м. февруари 2018г. под № 68. Фактурата е включена в справка декларация върху добавена стойност за м. февруари; на същата има подпис получател и съставил касиер, като е отбелязано плащане по банков, както и банката и съответната банкова сметка. *** № **********/19.03.2018г. за сума от 2780.28 лв. с ДДС, обхващаща клиентски поръчки и стокови разписки за периода 15.02.2018г. – 17.03.2018г. няма данни да е осчетоводявана от ответното дружество. В представените Справки декларации по ДДС, Дневници за покупки за м. март и м. април, както и хронологичния регистър на дружеството, фактурата не е отчетена. В нея има подпис на съставил – касиер, но няма подпис на получател.

Експертът установява още, че липсват данни за направени плащания по съответните фактури, поради което и установява общ размер на задължението по същите от 11 698,99 лв., а на законната лихва – 2660,81 лв. Вещото лице е установило още, че общата сума с ДДС по фактура № **********/18.01.2018г. е в размер на 8062.02 лв. (в.т. фактурирани доставки по клиентски поръчки, фактурирани доставки по стокови разписки и фактурирани доставки без клиентски поръчки и стокови разписки); по фактура № **********/01.02.2018г. – 856,69 лв. с ДДС (в.т. фактурирани доставки по клиентски поръчки и стокови разписки и такива без представени по делото клиентски поръчки и стокови разписки); по фактура № **********/19.03.2018г. – 2780,28 лв. с ДДС (в т.ч. фактурирани доставки по клиентски поръчки и стокови разписки).

Разпечатката съдържа 53 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/388739ce-bdc5-489b-b99d-4662f37219d7