Решение № 180 от 17.09.2025, Окръжен съд - Плевен

МОТИВИ:

Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура-Плевен, подаден срещу определение № 69 от 03.07.2025 г., постановено по чнд № 125/2025 г. по описа на Районен съд-Левски.

С посочения съдебен акт съдът е оставил без уважение предложението на Районна прокуратура-Плевен за прилагане на принудителна медицинска мярка по чл. 89, буква „б“ НК – принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение, по отношение на А.А.В.

Във въззивния протест се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановеното определение. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт, с който А.В. да бъде настанен за принудително лекуване в МБАЛ-Левски, психиатрично отделение.

Протестът се поддържа в съдебно заседание от прокурора.

Ответникът по протеста А.А.В, редовно призован не се явява.

Служебният защитник на ответника по протеста А.А.В, адвокат Й.М., изразява становище, че атакуваното с протеста определение е правилно и законосъобразно.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи се в протеста, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на постановеното определение, намира за установено следното:

Въззивният протест е подаден от легитимна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 319, ал. 1 НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество протестът е основателен. Атакуваното с протеста определение е неправилно и незаконосъобразно. Поради това то следва да бъде отменено и да се постанови решение, с което А.В. да бъде настанен на принудително лекуване в обикновено психоневрологическо заведение.

Основният съд е отхвърлил предложението на прокурора, мотивирайки се с обстоятелството, че по време на съдебното следствие не е установено и доказано, че А.В. е извършил престъпление, както и че той не представлява опасност за обществото и за себе си.

Изводите на контролирания съд са неправилни и незаконосъобразни и са направени в разрез със събраните по време на съдебното следствие доказателства.

С постановление от 26.11.2024 г. прокурор от Районна прокуратураПлевен е образувал досъдебно производство № 7269/2024 г. Досъдебното производство е образувано затова, че на 16.11.2024 г. в гр. Белене, Плевенска област, при условията на домашно насилие е отправена закана за убийство спрямо Г.М.В. от същия град, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 1 и т. 3, във връзка с ал. 1 НК.

По време на разследването е била назначена съдебнопсихиатрична експертиза. От заключението на вещото лице д-р Л.З.Т. става ясно, че А.В. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост, и е с деменция при заболявания, класифицирани другаде. Деменцията у В. е психична болест, която се приравнява на продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.

33 НК. Освидетелстваният не е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по време на инкриминираното деяние т. е. той е невменяем и поради това не е наказателноотговорен. Поради това А.В. не е бил привлечен в качеството на обвиняем, а с постановление от 13.05.2025 г. прокурорът е прекратил ДП № 7628/2024 г. по описа на Районна прокуратура-Плевен. В постановлението е прието, че В. е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, във връзка с ал. 1 НК, но е наказателно-неотговорен, тъй като е невменяем. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 23.05.2025 г. При това положение изводът на основния съд, че не е установено и доказано, че А.В. е извършил престъпление е погрешен, неправилен и незаконосъобразен. Това е така, тъй като съдът не разполага с правна възможност да коригира изводите на прокурора, направени във влязло в сила постановление за прекратяване на досъдебното производство.

С постановление от 13.06.2025 г. наблюдаващият прокурор е назначил съдебно-психиатрична експертиза, която е възложил на вещото лице д-р Н.Ф.Л.. От заключението на вещото лице, което е изслушано и в първата инстанция, става ясно, че А.В. страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, синдром на зависимост, деменция от неуточнен тип, както и че след прекратяване на принудителната мярка по чл. 89, буква „б“ НК, поради влошаване на соматичното му състояние В. отново е възобновил злоупотребата с алкохол и е застрашил здравето си и се е конфронтирал с близките. При безразсъдството му и беззадръжността му рискът отново за извърши общественоопасно деяние е висок, поради което е препоръчително настаняването му на принудително лечение в психиатричното отделение на МБАЛ-Левски.

Заключението на вещото лице д-р Н.Л. е достатъчно пълно и ясно, обосновано е и не възниква съмнение в неговата правилност. То не е било оспорено от страните и е било прието от съда по време на съдебното следствие. При това положение изводът на първостепенния съд, че В. не е опасен за себе си и околните е необоснован, неправилен и незаконосъобразен.

В тази връзка е необходимо да се отбележи, че не е необходимо В. да бъде опасен за обществото и за своите близки, тъй като съобразно разпоредбата на член 90, ал. 1, във връзка с чл. 89, буква „б“ НК, която намира приложение в разглеждания случай, принудителното лекуване в обикновено психоневрологическо заведение се постановява от съда по отношение на душевно болен, който с оглед на неговото психическо състояние и на 2 характера на извършеното общественоопасно деяние се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред.

По изложените съображения съдът отмени изцяло протестираното определение и постанови решение, с което на основание чл. 89, буква „б“ НК, постанови принудително лекуване на

А.А.В в обикновено психоневрологическо заведение – психиатрично отделение на МБАЛ-Левски.

По тези съображения съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3