Решение № 1705 от 14.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1705 гр. София, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Г. Шанова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Гражданско дело № 20241100114324 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на Р. И. А. - А. против д-р В.

Д. Д., в качеството и на лекар по дентална медицина, с която е предявен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 50000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди /болки и страдания/ от медицински деликт, претърпени от ищцата в резултат на неправилно изработване и поставяне на зъбна протеза през 2019 г., ведно със законната лихва от датата депозиране на искова молба в съда – 04.03.2022 г., до окончателното плащане.

В исковата молба ищцата твърди, че през лятото на 2019 г. посетила кабинета на д-р В. Д. поради необходимост от оказване на зъболекарска помощ и лечение. При прегледа уведомила зъболекаря – д-р Д., че е алергична към никел. Необходимо било поставянето на зъбна протеза на горната челюст, като нужната интервенция бил извършена от ответницата.

Непосредствено след нея ищцата започнала да изпитва силни болки, особено изразени в лявата лицева част, както и сухота в устата, кървене от венците, невъзможност за дъвчене, трудност и дискомфорт при говор. Във връзка с тези оплаквания посетила специалисти в Република Германия, които констатирали дефекти на зъбните протези, при поставянето на които бил използван материал, към който пациентката е алергична. В резултат на това били предизвикани възпаления в устната кухина на пациента, а след изследвания се установило възпаление и в тялото. Болките при ищцата продължили и през месец февруари 2020 г., поради което тя отново посетила специалисти в Република Германия. Установено било, че на пациентката е поставен постоянен мост на горната челюст, закрепен с временен цимент, който следвало да бъде изцяло изработен наново. Поддържа се, че извършената на ищцата медицинска манипулация не отговаря на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, като в резултат на нея пациентката изпитала болки и страдания, силен дискомфорт, постоянно кървене от венците, затруднено дъвчене и говорене, възпалителни процеси в устната кухина и целия организъм, неблагоприятни психо-емоционални последици и трудности в ежедневния начин на живот. Моли да бъде присъдено претендираното обезщетение.

1

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата В. Д. Д., с изразено становище за неоснователност на иска. Ответницата излага подробни фактически твърдения относно развилата се според нея действителна фактическа обстановка по делото. Оспорва наличието на противоправно поведение и причинна връзка между поведението на ответницата и евентуално влошаване на здравословното състояние на ищеца. Релевира се и възражение за съпричиняване на вредите по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Конституираното по реда на чл. 219 ГПК трето лице-помагач на страната на ответника ЗК „Лев инс“ АД поддържа становището, изразено от ответника и изложените в него възражения. Смята иска за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от медицински деликт.

Като източник на облигационни отношения непозволеното увреждане е сложен фактически състав, чийто съставни елементи са: деяние (действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Противоправността се изразява в такова поведение (действие или бездействие) на дееца, което засяга чужди субективни права, а причинната връзка е необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат. Когато се касае за оказана медицинска помощ, поведението на лекаря като извършител на работата се преценява с оглед твърдяната негова противоправност, основавайки се на правилото, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност. Съгласно чл. 80 от Закона за здравето (ЗЗ), качеството й се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.

6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването.

В съдебната практика на Върховния касационен съд е даден отговор на въпроса кое действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи е противоправно. Найчесто то се определя като действие или бездействие, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ- чл. 79, ал. 1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област - чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, ал. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ качество, което понятие е посочено в чл. 80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението - чл. 86, ал. 1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари - арг. от чл. 190, ал. 1 ЗЗ.

Деянията, които противоречат на посочените изисквания могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др.

2

От разпоредбите на чл. 86, ал. 1, чл. 88, ал. 1 и чл. 92 ЗЗ пък се извличат основните задължения на лекаря - да приложи диагностични и лечебни методи, които са общоприети, отговарят на съвременното ниво на диагностика и лечение, безопасни и безболезнени са, доколкото това е възможно; да уведоми пациента за лечението и произтичащите от него рискове, с цел да го подготви за неговото информирано съгласие, което включва уведомяване за диагнозата и характера на заболяването, за целите и естеството на лечението, за разумните диагностични и терапевтични алтернативи, очакваните резултати, евентуалните рискове, свързани с предлаганите на пациента диагностично - лечебни методи, за вероятността за благоприятно повлияване и риска за здравето при прилагане на други методи, имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностичнолечебния процес. Изпълнението на тези задължения гарантират правата на пациента на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му и правото му да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение.

В настоящият случай твърденията на ищеца са, че действията на ответника д-р Д. са били в противоречие с основния принцип на правото на медицинска помощ качество, изразяващи се в неправилно изработване и поставяне на зъбна протеза и несъобразяване от лекуващия лекар със съобщена от ищцата алергия към никел при извършване на протезирането.

Няма спор, че ищцата е посетила кабинета на д-р Д. по собствена инициатива на 20.05.2019 г. с искане за възстановяване на липсващи дъвкателни зъби и естетика на предните зъби. Това посещение и зъбният й статус към онзи момент са констатирани в Амбулаторен лист № 366, приложен към отговора на ИМ. След направения преглед д-р Д. е установила следното: липса на зъби 14, 15, 16 и 24, 25, 26 на горната челюст умъртвен 27 зъб, покрит с метална корона с пластмасово покритие откъм бузата; 18 зъб с амалгама по цялата дъвкателна повърхност; дълбок кариозен процес на 23 зъб с налични обтурации медиално и дистално; медиална и дистална обтурация на 22-1 зъб; дистална обтурация на 22-2 зъб свръхброен; интактен 21 зъб; медиална обтурация на 11 зъб; дистална обтурация на 12 зъб; бленд пластмасова корона на 13 зъб; 18 зъб с оклузална обтурация върху цялата дъвкателна повърхност, витален и абразия; всички зъби във фронта са с абразия. Установява се, че е избрано лечение чрез поставяне на мост в областта на липсващите зъби, който обхваща и предните;

На 07.06.2019 г. ищцата е изпратила имейл на д-р Д., с който я е информирала, че ще бъде в София от 27.06.2019 г. до 15.07.2019 г. и желае лечението да бъде проведено в този период. В отговор от 19.06.2019 г. д-р Д. е записала часове на г-жа Р. А.а: 27.06. - 09:00 ч.;

04.07. - 09:00 ч.; 05.07. - 09:00 ч.; 09.07. - 09:00 ч.; 12.07. - 09:00 ч.; 15.07. - 09:00 ч.

В първия ден от уточнения график 27.06.2019 г. е направена панорамна рентгенова снимка, отразяваща зъбния статус на пациентката преди началото на лечението При същото посещение ищцата е попълнила Декларация за информирано съгласие на пациента относно осъществяването на дентална диагностична и лечебна дейност, в която изрично е заявила, че е информила д-р Д. за всички придружаващи заболявания, алергии и други специфики (ако има такива), касаещи нейното здраве, като не е затаила и/или изменила каквато и да е информация, която и е известна и касае нейното състояние и здраве.

Извършените на 27.06.2019 г. интервенции от д-р Д. са изпилване на зъбите, вземане на отпечатък и изработване на временни зъби, докато бъде изработен постоянният мост.

Мостът е изработен от зъботехническа лаборатория „А. дента ЕООД. Видно от Становище от управителя на „А. дент" ЕООД Т.Б. А., лабораторията не влага в металокерамичните конструкции никел и негови съединения. На 04.07.2019 г. д-р Д. е фиксирала моста на пациентката с временен цимент и е определила час на следващия ден за окончателно прикрепяне с постоянен цимент. На 05.07.2019 г. конструкцията отново е фиксирана с 3 временен цимент. Предприетите действия по лечението са описани в Амбулаторен лист № 366 за зъбен статус на пациента, фактура и касова бележка от 05.07.2019 г. След това ищцата е заминала за Германия, като е преустановила лечението си при ответника, което не се и оспрова от същата.

Повече от месец след последното посещение в кабинета на д-р Д. пациентката е изпратила на д-р Д. на 20.08.2019 г. имейл, в който е описала състоянието си към онзи момент. В отговор д-р Д. я е уверила, че няма как да има алергия към стъкло (от което е изградена металокерамиката на зъбната протеза) и че мърдането на моста е следствие от междинното прикрепяне с временен, а не с постоянен цимент, като другите оплаквания на пациентката (напр. високо кръвно налягане) няма как да се дължат на вложените в моста материали.

Оплакванията на ищцата относно качеството на изработената зъбна протеза и нейното поставяне са били предмет на проверки от Комисията по професионална етика на Столичната районна комисия (КПЕ на СРК) на Българския зъболекарски съюз (БЗС), Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ и Софийска районна прокуратура. В рамките на съответната им материална компетентност всяка от тях е достигнала до заключение за липса на нарушение на нормативните предписания за дентално лечение. С писмо изх. № 20/26.06.2020 г. КПЕ на СРК оставя без разглеждане жалбата на Р. А. поради обстоятелството, че лечението е приключило преди повече от 6 /шест/ месеца и това възпрепятства КПЕ на СРК на БЗС да вземе становище по постъпилата жалба. Видно от Констативен протокол № КП-348/25.05.2022 г. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ „5.16. Лечението не е завършено напълно. Мостовата конструкция е фиксирана с временен цимент. Лечението на г-жа А.а е продължено в друго лечебно заведение в друга държава. 6. Констатирани нарушения: няма. 7. Задължителни предписания: няма“.