Решение № 82 от 15.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500089 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 426/ 14.12.2021 г. по Гр. д. № 32/ 2021 г. по описа на ОС – Плевен съдът е признал за установено, че Д. Г. Г. и Ю. А. Г. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД в качеството й на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, по договор за кредит № 661/ 2006 г. от 06.11.2006 г. и анексите към него следните парични суми: 75 000 евро – непогасена главница по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.07.2012 г. до окончателното изплащане, 2 478.94 евро – непогасена възнаградителна лихва за периода от 30.08.2011 г. до 29.12.2011 г. и 8 413.02 евро – наказателна лихва за забава /неустойка/ за периода от 30.12.2011 г. до 23.07.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК по Ч.гр.д.№ 4281/ 2012 г. по описа на РС Плевен.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от назначения на ответниците Д.

Г. Г. и Ю. А. Г. особен процесуален представител адв. М. А.. Счита постановеното решение за неправилно и незаконосъобразно. Вземането на Банката останало недоказано предвид непредставяне от нея на погасителни планове с уговорки между страните за вида, елементите, размера и падежа на всяка погасителна месечна вноска, което направило невъзможно вещото лице да даде информирано и обосновано мнение относно просрочие или надвнасяне на суми към датите на предоговаряне на условията по договора. Съдът неправилно приел, че Банката имала право едностранно да 1 промени лихвения процент по договора. Такава промяна била допустима само при предварително съобщаване на условията, при които тя настъпва, и била обусловена от публично достъпни обективни показатели, а в случая това не било така, при което включената в договора клауза за едностранна промяна попадала в потребителската защита. Неправилно съдът приел, че Банката е уведомила ответниците за начина на промяна на лихвените проценти чрез представяне по общодостъпен начин на методологията си за определянето им. Липсвало надлежно прието и съобщено на длъжниците решение за изменение на лихвения процент по договора и съдът следвало да съобрази заключението на вещото лице, че те са надвнесли сума в размер на 4 091.80 евро, плащайки лихва в по-висок размер от първоначално договорения. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна „Юробанк България“ АД, която заема становище за нейната неоснователност. Заявената от Банката искова претенция била доказана по основание и размер от събраните по делото доказателства и ОС – Плевен изследвал в цялост фактическата обстановка, като достигнал до законосъобразни изводи за основателност на иска. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Чрез събраните пред първоинстанционния съд доказателства – писмени документи и експертиза – по делото са установени като обективни факти от действителността релевантните за спора обстоятелства, изложени в исковата молба, като страните не спорят възприетата от съда фактическа обстановка и настоящата инстанция не намира за необходимо да я преповтаря детайлно.

Между „Г. и Б“ ООД и Банка „ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, е сключен договор за кредит № 661/2006 от 06.11.2006 г.

Преди сключването му на 13.10.2006 г. дружеството е поискало отпускане на кредитна линия в размер на 75 000 евро за срок от 12 месеца. По силата на договора Банката е 2 отпуснала на дружеството целеви кредит в размер на 75 000 евро за погасяване на задълженията му към „Българска пощенска банка“ АД, като е договорено връщането на кредита да стане в срок не по-късно от 30.10.2007 г. Договорена е годишна лихва върху главницата, формирана като сбор от БЛП на Банката и надбавка 3.5 %, платима ежемесечно на падежа, който не е посочен в договора, с право на Банката едностранно да променя лихвения процент. Договорена в чл.7 ал.1 от договора е наказателна лихва – неустойка при забава в плащане на главница и/ или лихва независимо от причината за това в размер на договорената възнаградителна лихва и надбавка 10 %. С последователни анекси от 29.10.2007 г., 30.12.2008 г., 10.11.2009 г. и 01.11.2010 г. страните са удължавали срока за ползване и погасяване на кредита и съгласно последния анекс срокът е до 30.12.2011 г. При подписването на анексите дружеството – кредитополучател е представлявано от Д.Г. и К. Б., които видно от вписванията в ТРРЮЛНЦ са били съдружници в дружеството до края на 2010 г. С анекса от 2009 г. страните са договорили обезпечение – поръчителство на пет лица, сред които и жалбоподателите Д. Г. Г. и Ю. А. Г., управител на кредитополучателя „Г. и Б“ ЕООД.

С анекса от 01.11.2010 г. Д. и Ю.Г.и са се задължили да отговарят за задълженията на кредитополучателя вече като солидарни длъжници. Поради неизпълнение задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници да върнат дадения кредит ведно с дължимите лихви Банката се е снабдила срещу тях със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 3681/09.10.2012 г. и изп. лист по ч.гр.д. № 4281/2012 г. по описа на РС – Плевен. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че кредитополучателят не е извършвал никакви погашения по главницата в размер на 75 000 евро, погасил е задълженията си за възнаградителна лихва до 30.08.2011 г., след което е преустановил плащанията и към изтичане срока на договора е останала дължима възнаградителна лихва с падежи 30.09.2011 г., 30.10.2011 г., 30.11.2011 г. и 30.12.2011 г. в общ размер 2 478.94 евро. Поради неплащане на лихвата на сочените падежи, Банката е начислила наказателна лихва по чл.7 ал.1 от договора в размер на 8 413.02 евро. За да извърши изчисленията на заплатената и дължима лихва, вещото лице е проследило и посочило в заключението си БЛП на Банката за кредити в евро в рамките на периода на действие на договора. БЛП е променян с решения на Изпълнителния комитет на Банката съгласно представени по делото протоколи. Вещото лице се е запознало с Методологията за определяне на лихвените проценти на Банката, действала до 2014 г. и е отразило факторите, влияещи върху БЛП и по делото се установява, че тази методиката, както и действащите Общи условия на Банката, са достъпни за потребителите, като към 10.03.2015 г. са налични на интернет страницата на Банката. Видно от заключението, към датата на сключване на договора БЛП е бил 4 %, т.е. договорената към него момент възнаградителна лихва е възлизала на 7.5 % Вещото лице е изчислило, че ако за целия период на действие на договора – до 30.12.2011 г. – се възприеме този първоначално уговорен размер на 3 възнаградителната лихва, дължимата такава по кредита би била в размер на 29 062 евро и при реално платена възнаградителна лихва в размер на 33 153.80 евро ще е налице надвнасяне в размер на сумата 4 091.80 евро.

При така изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя формираните от първоинстанционния съд правни изводи за основателност на предявения от Банката иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.чл.430 ТЗ и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от него мотиви.

Безспорно е установено наличието на валидно облигационно отношение между Банката и ответниците – жалбоподатели пред ВТАС, основано на договор за банков кредит, по което те са поели задължение като солидарни длъжници да отговарят солидарно с кредитополучателя за връщане на получения кредит ведно с дължимата възнаградителна лихва. Доказано е, че кредитополучателят е неизправна страна по правоотношението, защото при настъпване крайния срок на договора – 30.12.2011 г. той не е изпълнил задължението си и не е върнал никаква част от предоставения му паричен ресурс. Въпреки обжалване на първоинстанционното решение изцяло, липсва оспорване на претенцията за дължимост на главницата – предмет на иска – в размер на 75 000 евро, а спорът е сведен до дължимостта на претендираните възнаградителна и наказателна лихви при направени възражения срещу валидността на клаузите, с които те са договорени. Тези възражения са основани на разпоредбите на ЗКИ за съдържанието на договора за кредит и тези на ЗЗП, свързани със защита правата на потребителите при съдържащи се в сключени с тях договори неравноправни клаузи, които не са индивидуално договорени.

По отношение възражението за допуснато нарушение на разпоредбите на ЗКИ и по-конкретно на чл.58 ал.1 т.2 ЗКИ – за предоставяне от Банката на ясни условия по отпусканите кредити с посочване на лихвения процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и на чл.59 ЗКИ – за обявяване по ясен и разбираем за клиентите начин на условията по влоговете и кредитите в общодостъпни помещения, съдът намира същото за неоснователно. Договорът за банков кредит отговаря на изискванията, предвидени в цитираните разпоредби.

Независимо че не е изрично посочено, от съдържанието на договора, обсъдено и с преддоговорните отношения между страните /подаденото от дружеството искане за отпускане на кредит/ става ясно, че се касае до договор за нереволвираща кредитна линия – на кредитополучателя е отпуснат заем в размер на договорената сума със задължение да я върне до фиксиран краен срок, като той има право да я върне по всяко време изцяло или на части и за ползвания паричен ресурс дължи лихва само върху усвоения размер. Именно по тази причина липсват погасителни планове, защото няма уговорки между страните за погасяване на дълга на ежемесечни погасителни вноски, 4 включващи главница и лихва. Лихвата не е фиксирана в договора в точен размер, но е определяема, защото е посочен начинът на нейното формиране: от променлива компонента – БЛП на Банката и константна компонента – надбавка от 3.5%. Установи се, че на общодостъпно за клиентите място – на интернет страницата на Банката – са обявени общите условия за отпускане на кредити, методологията за определяне на лихвените проценти по кредити до 2014 г. и действащият към конкретен времеви момент размер на БЛП.

По материално-правния въпрос, дали физическото лице – съдлъжник по договор за банков кредит, по който кредитополучателят е търговец, има качество на потребител по ЗЗП и може ли да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, е създадена константна практика на ВКС, израз на която са например Решение № 308/29.01.2019 г. по т. дело № 2931/ 2017 г. на II т.о. на ВКС, Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г. І т. о. на ВКС, Решение № 84/20.07.2017 г. по т. д. № 1934/2015 г. І т. о. на ВКС. Тази практика е в съответствие със задължителната практика на СЕС, постановена по транспонирани в ЗЗП съгласно § 13а т.9 ДР на ЗЗП разпоредби на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителски договори. Приема се, че физическо лице – съдлъжник по договор за банков кредит с кредитополучател търговец или обезпечаващ такъв кредит, може да има качеството на потребител по ЗЗП и да се позовава на неравноправност на клаузи в договора, но само ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, като даденото обезпечение, включително поетия ангажимент като съдлъжник, не се считат за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, ако физическото лице има тесни професионални /функционални/ връзки с кредитополучателя – например участва в неговото управление или има мажоритарно участие в същото. За да установи качеството „потребител“ на съответното физическо лице, съдът следва да съобрази обстоятелствата по делото във всеки конкретен случай.