Решение № 116 от 19.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Камен Иванов

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221000600200 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба,допълнена надлежно от а.Н. от САК,с посочен съдебен адрес в гр. *** ,повереник на частните обвинители С. С. М. и А. Б.

М.,против присъда №21/20.10.2021 година на Окръжен съд гр.Благоевград,наказателно отделение,постановена по нохд №575/2021 година по описа на съда.

С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Й. Д. М.,роден на *** година в гр.***,с постоянен адрес гр.***, ул.„***“ № 30,българин, български гражданин, със средно образование,разведен,неосъждан,ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,че на 30.10.2019 година около 22,20 часа на ПП-1 Е-79 в километър 383+500,като правоспособен водач, управлявайки в посока от гр.Симитли към гр.Кресна товарен автомобил влекач марка и модел „ДАФ 95 ХФ 430“, peг.№ *** с прикачено полуремарке марка и модел „Ванхол 3Б0021“,peг.№ *** е нарушил чл.21 ал.2 вр.ал.1 от Закон за движението по пътищата,като е превишил скоростта на движение сигнализирана с пътен знак „В26“ ,поставен в района на километър 382+500,въвеждащ забрана на пътните превозни средства да се движат със скорост по-висока от 60 км/час,в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на М. А. Б.,ЕГН ********** поради което на основание чл.343 aл.1,б.„в”,пр.1 вр.чл.342 ал.

1,пр. 3 НК и чл.373 ал.2 НПК вр.чл.372 ал.4 НПК и чл.58а,ал.1 НК вр.чл.54 ал.1 НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 /две/ години , като го е признал за невинен и го е оправдал за извършено нарушение по чл.6,т.1, пр.3 ЗДвП,за нарушение по 1 чл.20 ал.1 ЗДвП,за нарушение по чл.16 ал.1,т.1 ЗДвП и за нарушение на чл.63 ал.2,т.1,изр.1 ППЗДвП.

На основание чл.66 ал.1 от НК съдът е отложил за срок от 3 /три/ години,считано от влизане на присъдата в сила,изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия Й. Д. М..

На основание чл.343г вр.чл.343 НК вр.чл.37 ал.1,т.7 вр.чл.58а,ал.5 НК съдът е лишил подсъдимия Й. Д. М. от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия Й. Д. М.,ЕГН ********** да заплати в полза на ОДМВР гр.Благоевград сумата 881,84 /осемстотин осемдесет и един лева и 84 стотинки/ лева,направени разходи в досъдебното производство,като и сумата 5 /пет/ лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивна жалба,допълнена надлежно и подадена от адв. Н. ,частните обвинители С.М. и А.М. са атакували присъдата в частта,в която съдът е приложил нормата на чл.66 НК по отношение определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години на подсъдимия М..Твърди се,че в тази част постановеният съдебен акт е незаконосъобразен.

Твърди се,че независимо от реда,по който се е развило наказателното производство пред първия съд и стореното самопризнание от страна на подсъдимото лице,то първият съд неправилно е оценил налични по делото отегчаващи вината отговорност за подсъдимия М., като ги е подценил в относителната им тежест.

Сочи се,че подсъдимият М.,като професионален водач на МПС ясно е съзнавал отговорностите си,а поведението му изцяло е поставено в основата на причините,довели до ПТП.

Оспорени са изводите на първия съд,свързани с възрастта на подсъдимия М.,целите на специалната и генералната превенция на наказанието и интензитетът на наказателната принуда ,дали основание на съда да приеме,че целите на наказание могат да се реализират в пълнота чрез прилагане нормата на чл.66 НК,без да се изолира подсъдимият в пенитенциарно заведение.

Твърди се,че първият съд не е отчел условията на време,място и обстановка на извършване на престъпното деяние,скоростта на движение на управляваното от подсъдимия М. МПС и младата възраст на пострадалия М. Б..

На основа сторените оплаквания се претендира изменяне на атакувания съдебен акт в частта,в която се прилага нормата на чл.66 НК по отношение определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ години,отмяна приложението на чл.66 НК и определяне режим на изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“.

Пред настоящият съд повереникът на частните обвинители С. С. М. и А. Б. М.,адв.Н. поддържа сторените оплаквания във въззивната жалба.Поддържа,че незаконосъобразно е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК по отношение на определеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия М..Намира,че самото наказание „лишаване от свобода“ по размер е 2 определено правилно и законосъобразно,но необосновано съдът е дал превес на специалната превенция на наказанието.

Акцентира отново пред съда изложените съображения и искания във въззивната жалба.

Пред въззивния съд представител на Апелативна прокуратура гр.София намира постановената присъда за законосъобразна.Сочи,че наказанието „лишаване от свобода“ по размер е определено правилно,а прилагане института на т.н.“условно осъждане“ е в съответствие с процесуално-правните и материално правните предпоставки на Закона.Алтернативно сочи,че следва да се обмисли възможността срокът по чл.66 НК да бъде завишен.Поддържа,че първият съд е определил законосъобразно наказание на подсъдимото лице,като го е лишил от право да управлява моторно превозно средство за срок от ТРИ години.

Защитникът на подсъдимия Й.М.,адв.Н.Ш. намира подадената въззивна жалба за неоснователна,оспорвайки обосноваността и.Сочи,че подадената въззивна жалба ,сторените искания и изложените съображения не държат сметка на събрания доказателствен обем,на трайната съдебна практика и на процесуалния ред,по който е протекло съдебното производство пред първия съд.Намира,че наложените наказания на подс.М., включително приложението на чл.66 ал.1 НК за наказанието „лишаване от свобода“,са законосъобразни ,съобразени са с отчетени от първия съд смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства и реализират целите на наказание така,както са разписани от Законодателя.Намира,че така в пълна степен ще се реализират целите и изискванията на специалната и генералната превенции на наказанието.

Иска потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Подсъдимият М. е поддържал становището на защитата си,изразява съжаление за случилото се,а по реда на чл.333 ал.2 НПК е поискал да се потвърди постановения съдебен акт.

Съдът,като взе предвид направените оплаквания и искания във въззивната жалба, изложеното от страните пред въззивния съд,като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при усл.на чл.313 и чл.314 НПК,приема за установено следното:

В хода на проведено съкратено съдебно следствие от първия съд по реда на гл.ХХVІІ от НПК,чл.371,т.2 НПК,фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота,а стореното признание от страна на подсъдимия Й.М. по фактите описани в обвинителния акт,се подкрепя от събраните доказателства в досъдебното производство.Законосъобразно първият съд се е произнесъл с нарочно определение по реда на чл.372,ал.4 НПК,л.44,гърба от делото,като законосъобразно е отчел,че е налице цялостно самопризнание по фактите потвърдено от достатъчно доказателства /Р№1 от 21.01.2008 г. по н.д. №688-2007 година на І-во н.о./.Не е правена нова преценка на доказателствените източници по отношение на съдържание и процесуални изисквания за валидност,за които предварително,с оглед даденото съгласие от подсъдимия М. е прието,че са безспорни и не се нуждаят от събиране и проверка по общия ред за провеждане на съдебно следствие-Р№72/07.03.2008 година по 3 н.д.№755-2007 година на ІІ н.о.Доколкото,обаче приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд за вина на подсъдимия М.,правна квалификация на деянието и наказателната отговорност,то те следва да се подчертаят отново.

Следва да се посочи,че в хода на проведено от първия съд съдебно следствие са приобщени събрани в хода на досъдебното производство писмени доказателства и писмени доказателствени средства,л.44,гърба от делото.

В мотивите си съставът на първия съд е описал последователно фактите,релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см. на чл.102 НПК.

Подсъдимият Й. Д. М. е роден на *** година в гр.***,с установен постоянен адрес в гр.***, ул.„***“ № 30,българин, български гражданин е,със средно образование,разведен,не е осъждан,ЕГН **********.

Подсъдимият М. е правоспособен водач на моторно превозно средство,считано от 1972 година,като притежава правоспособност категории С,СЕ,АМ,В,ТКТ и BE.Категория за правоспособност С и Е са придобити през 1972 година,съответно-1976 година.Установява се,че е наказван за извършено от него административно нарушение по ЗДвП през 2018 година,като с наказателно постановление,за констатирано нарушение на чл.25 ал.1 ЗДВП и чл.123 ал.1,т.3 ЗДвП е наказан с лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца/вж.приложена по делото справка за нарушител,л.202-л.203 ДП/.

Към 30.10.2019 година подсъдимият М. работел като *** в „ЛЮДАНИ“ ЕООД, гр.

София.Бил му поверен за управление автомобил-влекач,марка и модел „ДАФ ФТ 95 ХФ 430“ с регистрационен № ***,собственост на дружеството.Същият ден,около обяд,подсъдимият М. потеглил от гр.Разград в посока към гр.Килкис,Република Гърция с товарния автомобил-влекач,описан по-горе,като към него било прикачено полуремарке марка и модел „Ванхол 3Б0021“,регистрационен №***,собственост на „СТАРТОС ТРАНСПОРТ КО“ ООД ,гр. София.Товарната композиция била натоварена с 24 тона глюкозо-фруктозен сироп.Около 22.20 часа,в тъмната част на денонощието и при сухо време,подсъдимият М. управлявал товарния автомобил ,движейки се по ПП I - Е79 в Креснеското дефиле,в района на километър 383+500 с посока на движение гр.Благоевградгр.Кресна.В описания пътен участък пътното платно е с асфалтово покритие,двупосочно,с две пътни ленти за движение,разделени с единична непрекъсната осева линия.подсъдимият управлявал товарния автомобил с ремарке със скорост 85 км/час.Към този момент в дясната страна,считано по посоката на движение на товарния автомобил,бил поставен пътен знак В26-„Забранено е движение със скорост по-висока от означената“, въвеждащ забрана пътните превозни средства да се движат със скорост по-висока от 60 км/час.

По същото време в лентата за насрещно движение,в обратна посока на посоката на движение на товарния автомобил,със скорост 65 км/час се движел товарен автомобилвлекач марка и модел „Волво ФХ“,регистрационен № РК8110ВС с прикачено полуремарке,марка и модел „Кьогел СН24“,регистрационен №РК0817ЕН,управляван от М.

А. Б.. Към този момент М. Б. работел като *** в „ТРАНС-КОРЕКТ“ ЕООД,гр. Перник.

4

Зад управлявания от М. Б. товарен автомобил се движел лек автомобил марка „Опел“,модел “Зефира“,управляван от И. С. А..До А.,на предна дясна седалка се намирал Н.

Б. Н..

Движейки се в описания пътен участък,навлизайки в кривата на десен завой със скорост 85 км/час,макар и при суха пътна настилка,вследствие центробежна сила от движението в завоя с посочената скорост,превишаваща силата на сцепление с пътя на товарния автомобил, превозното средство,управлявано от подсъдимия Й.М. губи странична си устойчивост,отклонява посоката си на движение наляво и навлиза в лентата за насрещно движение,като удря челно насрещно движещия се товарен автомобил „Волво ФХ“, управляван от М. Б..

Вследствие удара и двата товарни автомобили,и полуремаркета са напълно деформирани.

В резултат на т.н.“инициален удар“ М. Б. изпада от кабината на управлявания от него автомобил,като тялото му се установява в покой върху банкет,отделящ пътното платно от обходен път.След инициалния удар предната част на товарния автомобил „ДАФ“ се ситуира перпендикулярно на пътното платно,с насоченост към река „Струма“,а прикаченото полуремарке се обръща върху пътното платно на лявата си страна с предна част,ориентирана в посока гр. Сандански.