Решение № 4522 от 13.03.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4522 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20231110149720 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „А. С. В.“ ЕАД срещу С. Н. Д. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във вр. с чл.

9, ал. 1 от ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 13.12.2020 г. между „М. К.“ АД, като заемодател, и ответника С. Н. Д., като заемател, е сключен договор за з а е м M. C. № 900200017654/13.12.2020 г., по силата на който на ответника е бил предоставен кредит в размер на 2000 лв. Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява задължението си по кредита на 15 равни анюитетни месечни вноски, всяка от които по 172,09 лв., платими на 25 – то число на всеки календарен месец. Твърди, че съгласно погасителния план първата вноска е следвало да се извърши на 25.03.2020 г., а последната – на 25.05.2021 г. Твърди, че между страните е сключен още договор за допълнителни услуги към заем M. C. № 9002-00017654/13.12.2020 г., съгласно който срещу пакет от допълнителни услуги, описани в Приложение № 1 към договора, заемополучателят се е задължил да заплати сумата от 1627,05 лв. на 15 месечни вноски, всяка от които по 108,47 лв. Сочи още, че на 09.10.2020 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен между „А. С. В.“ ООД (чийто правоприемник е ищецът в настоящото производство) и „М. К.“ АД, по силата на който вземанията на „М. К.“ АД към С. Н. Д. са прехвърлени на цесионера. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка, като длъжникът е бил уведомен за цесията. Поддържа, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 31062/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока по 1 чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните вземания. Иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1675,42 лв., представляваща главница по цедиран договор за заем M. C. № 9002-00017654/13.12.2020 г., дължима за периода от 25.03.2020 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г. (дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане, сумата от 377,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2020 г. до 25.05.2021 г., 8,98 лв., представляваща обезщетение за забава за неизпълнение в срок на задължението за главница по договора за заем, претендирано за периода от 26.06.2020 г. до 02.06.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.07.2023 г. по ч.гр.д. № 31062/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, както и сумата от 1301,64 лв., представляваща представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, претендирана за периода от 25.06.2020 г. до 25.05.2021 г., както и за сумата от 31,43 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги, претендирана за периода от 26.06.2020 г. до 02.06.2021 г. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК от ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който исковете се оспорва като неоснователни. Оспорва се наличието на облигационно правоотношение с ищеца. Твърди, че ответникът не е уведомяван за цесията. Навежда се довод за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла погасителна давност за част от претендираните вземания. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.

С протоколно определение от 30.01.2024 г. е върната на основание чл. 129, ал.

3 ГПК исковата молба в частта по предявените искове за сумата от 1301,64 лв., представляваща представляваща сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, претендирана за периода от 25.06.2020 г. до 25.05.2021 г., както и за сумата от 31,43 лв., представляваща лихва за забава по договор за допълнителни услуги, претендирана за периода от 26.06.2020 г. до 02.06.2021 г. Определението е влязло в сила на 08.02.2024 г.

Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч. гр. д. № 31062/2021 г. по описа на СРС, 148 състав, е видно, че на 18.07.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, по силата на която е разпоредено С. Н. Д., ответник в настоящото производство, да заплати на „А. С. В.“ ЕАД сумата 1675,42 лв., представляваща главница по цедиран договор за заем M. C. № 9002-00017654/13.12.2020 г., дължима за периода от 25.03.2020 г. до 25.05.2021 г., ведно със законната лихва от 02.06.2021 г.

(дата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане, сумата от 377,34 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.06.2020 г. до 25.05.2021 г., 8,98 лв., представляваща обезщетение за забава за неизпълнение в срок на задължението за главница по договора за заем, претендирано за периода от 26.06.2020 г. до 02.06.2021 г.

Предвид постъпилото в срока по чл. 414 ГПК възражение от длъжника на заявителя са дадени указания да предяви иск в законоустановения срок. В предвидения едномесечен срок „АСВ“ ЕАД, ищец в настоящото производство, е предявил установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК.

По делото е приложен Договор за заем M. C. № 9002-00017654/13.02.2020 г., сключен между „М. К.“ АД, в качеството на кредитодател, и С. Н. Д., в качеството на кредитополучател, ведно с погасителен план към него и общи условия към него, подписани на всяка страница от кредитополучател.

2

Видно от същия между страните е уговорено предоставяне на кредит в общ размер от 2000 лв., погасяването на който да се извърши на 15 месечни вноски с размер на всяка погасителна вноска от 172,09 лв. Уговорен е фиксиран лихвен процент по заема от 40,48 % и годишен процент на разходите – 48,90 %. Посочен е общ размер на всички плащания от 2581,35 лв. В погасителния план са посочени датите на отделните падежи всеки месец, размер на дължимата сума за главница, лихва и общ размер на погасителната вноска. Съгласно договора с полагане на подписа си заемополучателят е удостоверил получаване на заетата сума.

В договора е посочено, че за сключване на същия не се изисква предоставяне на обезпечение.

Договорът е подписан при Общи условия/ОУ/, които са неразделна част от него.

Установява се и сключването на Договор за допълнителни услуги към заем M. C.

№ 9002-00017654/13.02.2020 г., сключен между „М. К.“ АД и С. Н. Д.. Съгласно същия „М. К.“ АД предоставя на клиента допълнителни услуги по пакет „Комфорт“, включващи посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „М. К.“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. К.“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. Тези допълнителни услуги са предоставени срещу месечно възнаграждение в размер на 108,47 лв., дължимо за период от 15 месеца.

Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен между „М. К.“ АД, в качеството на цедент, и „А. С. В.“ ЕАД, в качеството на цесионер, ведно с анекси от 11.12.2015 г., 16.12.2016 г., 22.01.2018 г., 14.01.2019 г., 21.02.2020 г., и ведно с извлечение от Приложение № 1 към рамковия договор от 09.10.2020 г., от които се установява, че в полза на ищеца са прехвърлени вземанията срещу С. Н. Д. въз основа на договор за заем № 9002-00017654/13.02.2020 г.

По делото е приложено потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД от „М. К.“ АД, във връзка с прехвърлени вземания, описани в Приложение № 1 от 09.10.2020 г. Приложено е още пълномощно, с което законният представител на „М. К.“ АД упълномощава „А. С. В.“ АД да уведоми длъжниците във връзка с осъществено прехвърляне на вземанията срещу тях. По делото е представено още уведомително писмо от „М. К.“ АД чрез ищеца до ответника за извършеното прехвърляне на вземания, ведно с известие за доставяне, което видно от известие за доставяне е върнато като неполучено от адресата на 16.10.2020 г.

Към отговора на исковата молба са представени доказателства за извършване на плащания от ответника Д. И.а К. в полза на „К.“ ЕАД на следните суми: 130 лв. от 25.01.2022 г., 20 лв. от 31.03.2022 г., 104 лв. от 23.07.2021 г. и 100 лв. от 25.10.2021 г., или на обща стойност плащания в размер на 354 лв. Всички плащания са преди датата на цесия – съгласно Приложение № 1 – 13.05.2022 г.

По делото е изслушано заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е констатирало, че по договора са извършени плащания в общ размер от 854 лева, от които 324,58 лв. са отнесени за погасяване на главница с падежи от 25.03.2020 г. до 25.05.2020 г., 204,01 лв. – за погасяване на договорна лихва с падежи от 25.03.2020 г. до 25.06.2020 г. и 325,41 лв. за погасяване на вземания по пакет допълнителни услуги с падежи от 25.03.2020 г. до 25.05.2020 г. Незаплатени са останали месечни вноски с падежи от 25.06.2020 г. до 25.05.2021 г. Вещото лице е изчислило, че при включване на 3 пакета за допълнителни услуги, размерът на годишния процент на разходите става 255,87 %.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявените главни искове по реда на чл. 422 ГПК:

Допустимостта на предявените искови претенции по установителните искове, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковите претенции по същество.

По иска с правно основание чл. 143 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД:

Основателността на иска се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с твърдяното съдържание, като ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва в претендирания размер; 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или негов пълномощник. На основание чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на същите е в тежест на ищеца, който черпи от тях изгодни правни последици. При установяване на горните предпоставки в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията си поради тяхното изпълнение.

От представените и анализирани по-горе писмени доказателства се установява сключването между „М. К.“ АД и ответника на процесния договор за потребителски кредит с твърдяното в исковата молба съдържание.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Разпечатката съдържа 34 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3884006c-5adf-4444-bb5f-5e4a216fd278