Решение № 69 от 29.07.2026, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Чирпан, 29.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ III, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивайло М. Енчев при участието на секретаря М.а В. Ташева като разгледа докладваното от Ивайло М. Енчев Административно наказателно дело № 20265540200118 по описа за 2026 година

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от К. Н. А., с ЕГН **********, гр. П., ул. К.Р. *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К, № 12106817, издаден от ОДМВР - Стара Загора (EФ), с който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 51.13 евро /100.00 лева/.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, но чрез процесуалния си представител, моли електронния фиш да бъде отменен. Претендира разноски.

Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора, редовно призовани, не изпращат представител. Изпратили са писмено становище, с което считат, че издадения ЕФ е законосъобразен, правилен и обоснован. Отговаря на императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, безспорно е установено нарушението, нарушителя и неговата вина. Съставено в сроковете визирани в ЗАНН.

Претендират разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 07.10.2025 г. в 10:21 часа в област Стара Загора, община Чирпан, на път II-66, км 107, в двете посоки на движение, е осъществяван контрол на скоростта с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCF7. В издадения електронен фиш е посочено, че в контролирания участък е било въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26.

1

Според съдържанието на електронен фиш серия К № 12106817, издаден от ОДМВР – Стара Загора, на посочените дата, час и място с моторно превозно средство марка „Дачия Докер“, вид товарен автомобил, с рег. № *** рег. номер на МПС, е било установено движение със скорост 71 км/ч след отчетен толеранс от 3 км/ч. В същия електронен фиш е отразено, че ограничението на скоростта е 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, като едновременно с това е вписано и „разрешена скорост 50 км/ч“, респективно „превишаване на разрешената скорост с 21 км/ч“. За собственик на автомобила е посочен жалбоподателят. На основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП , за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, му е наложена глоба по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в размер на 51.13 евро.

Към административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, от който се установява, че на 07.10.2025 г. процесното АТСС е било използвано на територията на РУ – Чирпан, в участък от път II-66, км 107, при работа в стационарен режим, като е отбелязано ограничение на скоростта и разстояние от пътния знак до техническото средство. В преписката се съдържа и снимков материал, визуализиращ заснетото моторно превозно средство, измерената скорост, датата, часа, координатите и идентификационния номер на използваното устройство.

По делото е приет и протокол от проверка № 324-СГ-ИСИС/29.07.2025 г. на Българския институт по метрология, от който се установява, че преносимата система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с идентификационен № 120CCF7 е преминала последваща периодична проверка, при която е прието, че съответства на изискванията за метрологичен контрол. Представено е и удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

Към доказателствата са приложени и две заповеди на министъра на вътрешните работи – едната относно определяне на службите за контрол по Закона за движението по пътищата и длъжностните лица, които могат да използват технически средства и системи за измерване и контрол, а другата – относно утвърждаване на образци на електронни фишове. Прието е и удостоверение за допълнително обучение, от което се установява, че полицейският служител, работил с техническото средство, е преминал курс за контрол на пътното движение чрез използване на технически средства и автоматизирани информационни системи и има право самостоятелно да работи с ARH CAM S1.

От приложената справка за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежава валидно свидетелство за управление и е адресно регистриран на посочения в електронния фиш адрес. От същата справка е видно и че процесният електронен фиш е отразен като обжалван.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, е поддържал жалбата. Въззиваемата страна ОДМВР – Стара Загора, макар и редовно призована, не е изпратила представител. По делото е постъпило писмено становище от процесуален представител на административнонаказващия орган, с което жалбата се оспорва, а електронният фиш се поддържа като правилен и законосъобразен.

Жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие, пълномощно и списък на разноските.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства: електронен фиш серия К № 12106817, протокол за 2 използване на АТСС, протокол от проверка № 324-СГ-ИСИС/29.07.2025 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 с приложение, снимков материал, справка за нарушител/водач, удостоверение за допълнително обучение, приложените заповеди на министъра на вътрешните работи, както и останалите материали по административнонаказателната преписка.

От правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е от лице с правен интерес срещу подлежащ на съдебен контрол акт – електронен фиш, който съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания, а по силата на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН актовете по чл. 58д от същия закон, включително електронният фиш, подлежат на обжалване пред районния съд.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При осъществяване на съдебния контрол съдът следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт – както за правилното приложение на материалния закон, така и за спазването на процесуалните правила при издаването му. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН районният съд може да отмени, измени или потвърди акта по чл. 58д от ЗАНН, а по силата на чл.

63, ал. 3 от ЗАНН съдът отменя акта, когато при издаването му е допуснато неправилно приложение на материалния закон или съществено нарушение на процесуалните правила.

В случая съдът намира, че при издаването на процесния електронен фиш е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна.

Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, се издава електронен фиш, с който се налага глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Законът изисква фишът да съдържа данни, индивидуализиращи нарушението и санкционираното лице. Изрично в чл. 189, ал.

5, т. 5, т. 6 и т. 7 от ЗДвП е предвидено, че електронният фиш трябва да съдържа описание на нарушението, нарушените и санкционните разпоредби, както и размера на глобата или имуществената санкция.

Именно в тази част процесният електронен фиш се явява порочен. От съдържанието му се установява вътрешно, съществено и непреодолимо противоречие при описанието на нарушението.

От една страна във фиша е посочено, че в контролирания участък е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26. От друга страна в същия фиш е вписано, че „разрешената скорост“ е 50 км/ч, а „установената скорост“ е 71 км/ч, поради което е прието превишение от 21 км/ч. Тези данни взаимно се изключват.

Доколкото според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП , когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от общо установената, това се сигнализира с пътен знак, то именно конкретната разрешена скорост е съществен елемент от фактическия състав на нарушението. В случая от съдържанието на фиша не може да се установи еднозначно дали се твърди превишаване на въведено ограничение от 60 км/ч с 11 км/ч, или превишаване на разрешена скорост 50 км/ч с 21 км/ч. Разликата не е само словесна, а рефлектира пряко върху правната оценка на деянието и върху приложената санкционна норма.

На жалбоподателя е наложена глоба на основание чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП , която санкционира превишаване на разрешената скорост извън населено място от 21 до 30 км/ч. Тази 3 санкционна хипотеза би била приложима единствено ако разрешената скорост е 50 км/ч. Ако обаче въведеното ограничение, както е посочено в първата част на фиша, е 60 км/ч, то превишението би било 11 км/ч и санкционната последица би била различна. Следователно самият електронен фиш не съдържа ясна, точна и непротиворечива фактическа основа, върху която да е изградена ангажираната административнонаказателна отговорност.

Този порок е съществен, защото накърнява правото на защита на наказаното лице.

Санкционираният следва да може от самия акт да разбере точно какво нарушение му се вменява – при какво ограничение, с каква установена скорост и с какво превишение. Само тогава той би могъл да организира пълноценно защитата си. В случая това не е възможно, тъй като електронният фиш съдържа противоречиви фактически твърдения по основен елемент от нарушението.

Неоснователно би било подобен порок да бъде преодоляван в съдебната фаза чрез тълкуване, предположение или избор от съда коя от двете посочени стойности е действителната.

Съдът осъществява контрол за законосъобразност на издадения акт и не може да подменя или дописва фактическата воля на административнонаказващия орган. Приемането в мотивите на съда, че „всъщност“ правилната разрешена скорост е една от двете отразени във фиша, би означавало съдът да санира незаконосъобразен акт, което е недопустимо.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че наличието по делото на доказателства относно техническата изправност на използваното автоматизирано техническо средство, неговия одобрен тип, извършената метрологична проверка, както и за обучението на служителя, работил с него, не може да преодолее констатирания порок. Дори да се приеме, че скоростта е била измерена с годно средство за контрол, това не отстранява неяснотата в самия санкционен акт относно съдържанието на твърдяното нарушение.

Поради изложеното съдът приема, че процесният електронен фиш не отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП относно съдържанието му, тъй като не съдържа ясно и непротиворечиво описание на нарушението. Допуснатото нарушение е съществено, довело е до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и препятства пълноценния съдебен контрол за законосъобразност. Ето защо електронният фиш следва да бъде отменен на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от ЗАНН.

По отношение на разноските: с оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя, в полза на последния следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, в доказания по делото размер.

Възражението на въззиваемата страна за прекомерност следва да бъде обсъдено съобразно представените доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение и с оглед фактическата и правна сложност на делото.

По възражението за прекомерност съдът намира следното:

Съгласно чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН , когато заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по направено възражение да присъди по-нисък размер.

В случая възражението е основателно. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност – спорът е по законосъобразността на електронен фиш, доказателствата са изцяло писмени, не са събирани гласни доказателства и не са назначавани експертизи. Производството е 4 приключило в едно съдебно заседание.