Решение № 1596 от 11.03.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1596 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100110504 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск по иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от „Ц.Б.С-2009“ против НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на сума от 73 750 лв. - имуществени вреди от нарушение на правото на свободно предоставяне на услуги по чл. 56 от ДФЕС ведно със законна лихва за забава върху главницата от 21.02.2024 до окончателното изплащане.

Ищецът сочи, че е организатор на хазартни игри, притежаващ лицензи по Закона за хазарта и платил държавните такси за съответните лицензи със срок до 20.12.2028 г.

Ответникът Н. С. НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ със Закона за държавния бюджет („ЗДБ“), влязъл в сила на 01.01.2024 г., въвежда изменения на чл. 30 от Закона за хазарта, с които изменения размерът на съответните държавните такси е увеличен от 100 000лв. на 150 000лв. за населени места до 500 000 жители и от 100 000лв. на 300 000лв. за населени места с над 500 000 жители. ЗДБ е придал обратно действие на измененията на ЗХ, съгласно което увеличеният размер на държавната такса за издаване и поддържане на лиценз е бил приложим и за лицензите, издадени преди 01.01.2024. За да запази дейността си по лиценза ищецът е заплатил увеличени с обратна сила допълнителни държавни такси в размер на 73 750 лв. на 21.02.2024 г.

Поддържа, че посоченото увеличение на таксите има за резултат висока бариера за навлизане на нови дружества на пазара и финансова тежест за вече опериращите дружества (вкл. дружеството ищец) и представлява нарушение на правото на свободно предоставяне на услуги съгласно чл. 56 ДФЕС и нарушение на принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания.

1

Моли съдът да уважи иска като осъди ответника за ме заплати сумата от 73 750 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на нарушение на правото на Европейския съюз ведно със законна лихва за забава върху главницата от 21.02.2024 г . до окончателното й изплащане.

Претендира разноски.

В срока по член 131 от ГПК ответникът Н. С. НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ оспорва иска като недопустим, а при условията на евентуалност като неоснователен. Твърди, че не е пасивно легитимиран да отговаря по ищцовата претенция, тъй като националната правна уредба не предвижда възможност да се ангажира отговорността му във връзка с осъществяваната от него законодателна дейност.

Евентуално, в случай че съдът намери иска за допустим, оспорва същия като неоснователен. Сочи, че поради спецификата си хазартните игри не подлежат на регулиране на ниво Европейски съюз, а подлежат на преценка от съответната държава членка.

Увеличаването на таксата за поддържане на лиценз за предоставяне на хазартни услуги според критерии „срок на лиценза“ и „брой жители в населеното място“ е израз на упражняване на публичната власт на държавата и не представлява дискриминационно третиране на оператори на други държави спрямо национални оператори.

Моли съдът да отхвърли иска.

Контролиращата страна – СГП, чрез прокурор Вергов, поддържа в хода по същество становище за неоснователност на предявения иск и моли да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, а се установява и от приобщените по делото като писмени доказателства, че на дружеството ищец е бил издаден лиценз № 000030-3952 от 03.04.2024 г. за обект, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „ ********, за 39 броя игрални автомати с 44 броя игрални места за 10 години /л. 16/.

На 21.02.2024 г. дружеството ищец „Ц.Б.С – 2009“ ООД е подало декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 от Закона за хазарта /л. 10-12/.

Приложено е и платежно нареждане за стойността от 73 750 лв. в изпълнение на плащане на такса по чл. 30 от Закона за хазарта за горепосочения адрес на обект в гр.

Пловдив, ул. „******** от 21.02.2024г. /л. 14/.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По възражението на ответника за процесуална недопустимост поради липса на пасивна легитимация на Н. събрание съдът приема, че исковете са допустими. В производствата по искове за обезщетение по ЗОДОВ държавата участва чрез процесуален субституент – органът, чиито незаконосъобразни актове, действия или бездействия са довели до настъпване на вредите. При причинени вреди от незаконосъобразни актове или действия 2 на Н. събрание поради несъответствие на приетите от него закони с правото на Европейския съюз ЗОДОВ предвижда ангажиране на отговорността на законодателния орган, съответно заплащане на обезщетения на засегнатите субекти.

Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ. Този законов текст регламентира установеният с практиката на СЕС и пилотното решение по делото Кьоблер, принцип за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право, допуснати от национални юрисдикции.

По въпроса за основателността на иска, съдът приема следното:

Фактическият състав на обективната отговорност на Държавата включва следните три кумулативни предпоставки: дали твърдяното нарушение е на правна норма, предоставяща права на частно - правни субекти; дали нарушението й е достатъчно съществено и явно, и дали съществува пряка причинна връзка между нарушението и вредата. На нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното право.

Съдът, след преценка на относимите към спора доказателства по делото намира, че не е налице вторият елемент от фактическият състав, а именно нарушение от ответника НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Чл. 56 от ДФЕС забранява ограничения на свободното предоставяне на услуги в рамките на Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са предназначени услугите. Увеличаването на размера на таксите за лиценз за предоставяне на хазартни услуги, което е еднакво за всички доставчици на българския пазар, не влиза в хипотезата на чл. 56 ДФЕС, поради недоказаност на трансграничен елемент при предоставянето на услуги от страна на изцовото дружество. По същия въпрос е налице Определение на СЕС по съединени дела C-687/24 и C-688/24 в рамките на производства по дела между ищеца и Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП) от 3 юли 2025 година, в което СЕС се произнася в същия смисъл: „макар … да се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС, всички аспекти на споровете в главните производства са, видно от актовете за преюдициално запитване, свързани само с България. … от актовете за преюдициално запитване не личи част от клиентелата на жалбоподателя в главните производства да е от друга държава членка и в това отношение не са представени никакви конкретни данни. Ето защо следва да се подчертае, че не може да се презумира наличие на трансгранично положение само поради това че граждани на Съюза от други държави членки биха могли потенциално да се възползват от така предлаганите възможности за услуги. Съдът вече е постановил, че простото твърдение на доставчик на услуги, че част от клиентелата му е от държава членка, различна от държавата, в която се е установил, не е достатъчно, за да се констатира наличието на трансгранично положение, което може да попада в приложното поле на член 56 ДФЕС“.

Предвид гореописаното, настоящият състав на съда намира, че липсва един от 3 кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав не са налице твърдените нарушения на правни норми на ЕС, респективно на установената с решенията на СЕС практика по прилагането или тълкуването й, което нарушение да е съществено и явно. Липсата на един от елементите от фактическия състав влече неоснователност на иска в неговата цялост и съдът не дължи излагане на мотиви по въпросът за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав – вредите и причинната връзка.

По твърдението на ищеца, че посочените изменения на Закона за хазарта, въведени със Закона за държавния бюджет, влязъл в сила на 01.01.2024г. са в нарушение на принципите за правна сигурност и оправдани правни очаквания, съдът намира следното:

С посочените изменения се прилага нов закон към заварени правоотношения, а именно вече издаден лиценз лиценз № № 000030-3952 от 03.04.2024 г.

Както в правната доктрина, така и в съдебната практика се прави разграничение между обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение (ретроактивност stricto sensu), и случаите, когато нововъведен правен режим преурежда за в бъдеще заварени правоотношения, които не са приключили (привидна, несъщинска ретроактивност - незабавно прилагане на закона). Конституционният съд на Република България приема, че "хипотезата на прилагане на новия закон към заварено правоотношение не е равнозначно на обратно действие на новия закон“ /Решение № 12 от 11.11.2010 г., Решение № 9 от 1996 г./. Изрична забрана в този смисъл се съдържа единствено в чл. 5, ал. 3 от Конституцията по отношение на наказателните закони, които предвиждат нови или по-тежки санкции от отменените. По аргумент от противното, ретроактивен ефект на закона не е изключен в администативните правоотношения, особено когато може да бъде обоснован със защита на обществото. На държавите-членки е предоставено правото свободно да определят правилата, необходими за защита на обществения ред и на потребителите, съответно дали дейностите, свързани с игри и залагания да бъдат забранени изцяло, или просто да бъдат наложени по-стриктни правила за достъп и контрол /вж. в този смисъл дело C‑156/13 Digibet Ltd, Gert Albers срещу Westdeutsche Lotterie GmbH & Co. OHG/. Съгласно практиката на Съда на ЕС в областта хазарта националните органи разполагат с широко право на преценка, тъй като регулацията на хазартните игри е една от областите, в които съществуват значителни морални, религиозни и културни различия между държавите-членки /вж. в този смисъл дело Case C243/01 Gambelli and Others/. Свободата на преценка, предоставена на държавите членки във връзка с техния регулаторен подход, проличава ясно по въпроси свързани с лицензирането и достъпа на икономическите оператори до пазара на услуги. С измененията на ЗХ, предвидени с ЗДБ от 01.01.2024г., са представени ясни критерии за увеличаването на таксите за предоставяне на лиценз, а именно „срок на лиценза“ и „брой жители в населено място“.

Измененията са израз на еднопосочната политика на държавата по ограничаване на възможностите за хазартна дейност. По сходен случай СЕС се е произнесъл в смисъл, че 4 реорганизацията на системата за лицензиране може да „допринесе за последователното преследване на легитимните цели за намаляване на възможностите за хазарт или за борба с престъпността, свързана с залозите и хазарта, и може също така да отговори на изискванията за пропорционалност“ /C-463/13 Stanley International Betting and Stanleybet/.

В тази връзка увеличаването на лицензионните такси, макар и затрудняващо достъпа на икономическите оператори до пазара на услуги, е проява на еднопосочна политика на законодателя, приложима спрямо всички доставчици на хазартни услуги на българския пазар, занапред във вече съществуващи правоотношения между доствчиците на хазартни услуги и държавата.

Поради гореизложените съображения предявеният иск срещу Н. събрание на Република България иск по чл. 2в, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ е неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските:

При този изход на спора искането на ищеца за присъждане на разноски не следва да се уважава.

Ответникът Народно събрание на Република България е заявил претенция за разноски, представляван е от юрисконсулт в производството, поради което на основание чл.