Решение № 123 от 27.12.2023, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Кула, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседА.е на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря Нели Г. Йончева като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Гражданско дело № 20231330100261 по описа за 2023 година за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК.

Делото е образувано по жалба на „Био Ангус Груп“ ООД, ЕИК 204060089, със седалище и адрес на управление - с. Б., общ. Б., обл. Видин, представлявано от Т.С. - управител, против Протокол за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади от 29.04.2021 г., съставен на основА.е чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ на Комисия, назначена със Заповед № 234/ 29.04.2021 г. на кмета на Община Ч., обл. Видин в състав : С.З - директор дирекция в Община Ч., М.С. - специалист „Общинска собственост” и И.И. главен специалист „ТСУ” в Община Ч.. В жалбата се сочи, че на 10.03.2021 г. дружеството - жалбоподател е внесло заявление по чл. 37и, ал. 5 от ЗСПЗЗ и по чл. 99, ал. 1 ППЗСПЗЗ за участие в разпределение на земеделски земи на територията на Община – Ч. с приложени изискуемите по закон документи, като лице отговарящо на изисквА.ята за участие. Твърди се, че във връзка с проведената процедура е съставен Протокол от 29.04.2021 г. на Комисия по чл. 37и ал.6 ЗСПЗЗ, назначена от кмета на Община Ч. за разпределение на пасища, мери и ливади, който жалбоподателят оспорва като незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят е допуснат до разпределение на пасища, мери и ливади на територията на Община - Ч., но не са му разпределени такива. Излага твърдения, че е съставен и друг протокол, без дата на съставяне, в който дружеството - жалбоподател е допълнено под № 5, с отбелязване, че не е включен в разпределението „поради установено по реда на чл. 34 ал.1 ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти на територията на община Ч.“.

Жалбоподателят мотивира оспорването на протокола и с доводи, че са налице допуснати пороци на проведената процедура, тъй като в единия протокол, дружеството е „пропуснато“ при разпределението, а съгласно втория протокол - дружеството е допуснато, но не участва в разпределението на земите. Сочи се, че е налице неясна воля на административния орган и в 1 двата протокола, както и че нарушение на правилата е допуснато с издаването на два протокола.

Предвид изложените в жалбата факти и обстоятелства, жалбоподателят пледира за решение, с което обжалвА.ят протокол да бъде обявен за нищожен. Пледира и за разноски.

В подкрепа на жалбата, жалбоподателят ангажира писмени доказателства.

На основА.е чл. 154, ал. 1 от АПК съдът е конституирал като стрА. в производството заинтересовА.те лица: „Торлаците“ ЕООД - с. Д.л., общ. Ч., обл. Видин, Д. Б. С., И. Г. Т. и А. Б. С..

Първоначално, по жалбата на „Био Ангус Груп“ ООД против процесния протокол, е било образувано Гр.д. № 364/ 2021 г. по описа на Районен съд - Б., по което е постановено Решение № 22 от 21.03.2022 г. , с което е уважена жалбата и атакувА.я протокол е обявен за нищожен поради материална незаконосъобразност, което решение е отменено от касационната инстанция Административен съд - Видин с Решение № 83 от 11.10.2022 г. по КАНД № 119/ 2022 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с мотиви, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че атакувА.ят протокол е нищожен поради материална незаконосъобразност до степен на нищожност, както и че първоинстанционният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, като се е произнесъл без по делото да е приобщена административната преписка във връзка с оспорения акт, като по този начин не може да бъде установено дали са правилно конституирА. заинтересовА.те стрА..

След връщането на делото за ново разглеждане, е образувано Гражданско дело № 505 по описа за 2022г. на РС – Б., по което е изискана цялата административна преписка, която е приложена по делото и е постановено Решение № 58 от 07.04.2023г., с което е отхвърлена жалбата като неоснователна. Решението е обжалвано и е отменено с Решение № 476 от 17.07.2023 г. по КАНД № 433/ 2023г. на Административен съд - Монтана и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда с мотиви, че е налице противоречие между мотивите и диспозитива на решението на първоинстанционния съд, че липсва дължимата цялостна проверка и произнасяне по въпроса за нищожността на оспорения акт, в която връзка липсват и мотиви.

По настоящото производство, по което с оглед разпоредбата на чл.226, ал.1 и ал.2 АПК не са ангажирА. нови доказателства, жалбоподателят, представляван от пълномощник - адв. И. В. от ВАК, поддържа жалбата и моли съда да обяви процесния протокол за нищожен. Подробни доводи излага в представените по делото писмени бележки, в които преповтаря доводите за нищожност на оспорения административен акт, които е изложил и в предходните производства пред съда, че актът е нищожен, на първо място, поради неспазване на установената форма, тъй като са налице два протокола, публикувА. на сайта на Община Ч., с различно съдържА.е, като в единия от тях е посочено, че дружеството -жалбоподател не е включено в разпределението поради установено по реда на чл. 34, ал.1 ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти на територията на Община Ч.. На следващо място се излагат доводи за нищожност на атакувА.я поради противоречие с материалноправните разпоредби, което е особено съществено, тъй като административният орган, който го е издал, е поставил различни, неотговарящи на целта на закона „свои“ условия, което представлява „превратно упражняване на власт“ и води до нищожност на издадения краен 2 акт, с който е приключило производството. Като такова, пълномощникът на жалбоподателя сочи, че е въвеждането на непредвидена в закон или подзаконов нормативен акт предпоставка за допускане на жалбоподателя до разпределение на имотите в Община - Ч. - „поради установено по реда на чл.

34, ал. 1 ЗСПЗЗ неправомерно ползване на имоти на територията на Община Ч.“. Сочи, че това не съответства с целта на закона - в случая ЗСПЗЗ, както и че представлява превратно упражняване на власт, което съставлява тежък порок на оспорения административен акт, а това води до неговата нищожност.

Ответната по жалбата страна - Комисията по чл. 37и ал. 6, изречение първо от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 234/29.04.2021 г. на кмета на Община Ч., в състав : С.З - директор дирекция в Община Ч., М.С. - специалист „Общинска собственост” и И.И. - главен специалист „ТСУ” в Община Ч., чрез пълномощника адв. Бакалеева – СтА.славова оспорват жалбата и молят съда да я отхвърли. Твърдят, че протоколът на Комисията е един, публикуван е на интернет стрА.цата на Община Ч. на 29.04.2021 г. и е обявен на същата дата на определените за това места. Изразяват становище, че протоколът е законосъобразен - съставен в съответствие с разпоредбите на АПК и ЗСПЗЗ и не са налице нарушения, обуславящи неговата нищожност. Пледират за разноски.

ЗаинтересовА.те стрА.: „Торлаците“ ЕООД - с. Д.л., общ. Ч., обл. Видин, Д.

Б. С., И. Г. Т. и А. Б. С. не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: АтакувА.ят протокол е индивидуален административен акт, който е издаден от компетентен орган – комисия, назначена със заповед на кмета на Община Ч., чийто състав е надлежно конституиран, с оглед изисквА.ята на чл. 37и, ал. 6 ЗСПЗЗ, вр. чл.

100, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Съгласно разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се огрА.чава само с обсъждане на основА.ята, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от стрА.те доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основА.я по чл. 146, като съгласно ал. 2 на чл. 168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, според настоящия съдебен състав, не са налице основА.я за прогласяване нищожност на оспорения протокол от 29.04.2021 г. на Комисията по чл. 37и. ал. 6 изр. първо от ЗСПЗЗ, назначена със Заповед № 234/29.04.2021 г. на кмета на Община Ч. за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади поради следните съображения:

Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основА.ята, посочени в чл. 146 АПК.

По отношение на оспорването на процесния протокол като незаконосъобразен/ до степен на унищожаемост/ е налице произнасяне на съда с протоколно определение, постановено в открито съдебно заседА.е, при първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, проведено на 01.03.2022г., с което съдът е прекратил производството поради просрочие на жалбата, което определение не е обжалвано и е влязло в сила.

3

ОбжалвА. са и са били обект на инстанционен контрол единствено решенията на първоинстанционния съд, които са разглеждали и са се произнесли по отношение на искането за обявяване на нищожността на обжалвА.я административен акт, с оглед на което настоящият съдебен състав дължи проверка на атакувА.я протокол единствено по отношение на неговата нищожност.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирА. основА.я за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основА.я за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основА.е за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: На първо място, всяка некомпетентност винаги е основА.е за нищожност на акта. В случая обаче оспореният акт е издаден от компетентен орган – комисия, състояща се от трима членове, назначена от кмета на Община Ч. със Заповед № 234/29.04.2021г., с оглед разпоредбите на чл. 37и, ал.6 и чл. 100, ал.1 ППЗСПЗЗ. На следващо място, порокът във формата е основА.е за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни действия. Формата е самостоятелно основА.е за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока. В процесния случай, оспорвА.ят акт е ктът е издаден при спазване на предвидената в чл. 59, ал. 2 АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основА.е.

На трето място, съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основА.я за нищожност единствено, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липсва на кворум). Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържА.ето на акта; когато, ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос ("Административно право", издА.е 2009 г., проф.К.Л.); В настоящия случай не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до липса на волеизявление или липса на ясно изразена воля, доколкото разпределението на имотите е осъществено вследствие на единодушно взето решение на комисията съгл. чл. 100, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, като не са налице и съмнения в изразената воля относно извършеното разпределение. В разглеждА.я случай органът е приел решение 4 за разпределение на имотите, с което се постига целта, определена от основА.ето за приемането му. По делото не са ангажирА. безспорни доказателства, че комисията е изготвила два протокола от проведеното заседА.е на комисията на 29.04.2023г. Единствените доказателства в тази връзка, които ангажира жалбоподателя, са копия на разпечатка от екран от интернет стрА.цата на Община Ч. на Протокол за окончателно разпределение на пасища, мери и ливади от 29.04.2021г., като в единия протокол под № 5 е вписано дружеството – жалбоподател, по отношение на което не е извършено разпределение, който като съдържА.е съответства на съдържащият се в преписката и приет по делото като писмено доказателство протокол, а в другия – липсва, но по делото не бе установено по категоричен начин, че в действителност съществуват два протокола с различно съдържА.е, които са били публикувА. на интернет стрА.цата на Община Ч.. Нещо повече, от заключението на изготвената по делото съдебно – техническа експертиза, която не е оспорена от стрА.те, се установява, че на интернет стрА.цата на Община Ч. е публикуван само един протокол.