Акт от 29.01.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е Н И Е

№

І-15 29.01.2020г., град Бургас

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана

Карастанчева

ЧЛЕНОВЕ:1/

Пламена Върбанова

2/ мл.с. Марина Мавродиева при секретаря Ани Цветанова, като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1998 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Г.А.Т. с ЕГН ********** от гр.***,чрез адвокат Станко Кралев със съдебен адрес:гр.Бургас,ул.“Раковски“№2, против Решение № 2861/04.11.2019г., постановено по гр.д.№ 6437/2019г. по описа на РС-Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника- ищец срещу ОДМВР-Бургас за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1915,11 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за извънреден труд от 279,99 часа, пологен в периода от 01.08.2016г.-31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 01.08.2019г. до окончателното й изплащане; присъдени са разноски в размер на 100 лева в тежест на ищеца.

Във въззивната жалба решението се оспорва за неправилно, като на първо място се твърди, че същото е в противоречие с установената практика по този вид дела ,наложена в БРС и в БОС; посочват се конкретни съдебни актове по идентични дела, постановени от съдията-докладчик , постановил обжалваното решение, които актове са в противоречие с обжалваното решение. На следващо място се изтъква, чее налице практика на ВКС, съобразно която заплатеният нощен труд не изключва заплащането на извънреден труд,защото това са две отделни основания, за които се дължи отделно плащане на съответните суми; цитира се Решение №14/27.03.2012г., постановено по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, ГГ ІV-то г.о.Обсъдена е нормативната уредба- специална такава по ЗМВР и по ЗДС ; твърди се, специалните закони могат да уреждат отношения, уредени с институтите по КТ по начин, различаващ се от уредбата на Кодекса, но не и по начин, че да бъде влошено положението на лицата, за които се отнася специалната нормативна уредба.Излагат се съображения за превратно тълкуване от първоинстанционния съд на Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. Моли се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване от БОС на съдебен акт, с който предявените искове бъдат уважени; претендира се присъждане на разноските по делото.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззивника не се явява, процесуалният му представител адвокат Кралева поддържа въззивната жалба и моли уважаването й с присъждане на разноските по делото.

Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на насрещната страна ОДМВР-Бургас, която в законоустановения срок не предявява писмен отговор по жалбата.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на въззиваемия не се явява; постъпило е писмено становище от юрисконсулт Гергана Владимирова, в което моли потвърждаване решението на БРС и излага съображения в подкрепа на искането си;в случай, че съдът намери жалбата за основателна,моли намаляване размера на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение като прекомерно.

Никоя от страните не заявява доказателствени искания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.А.Т., чрез процесуалния му представител адвокат Станко Кралев, с която претендира, че като държавен служител – „младши експерт“ към ОД) при РУ-Несебър, което е на структурно подчинение към ОДМВР-Бургас,полагал труд на 24-часови работни смени, при сумирано отчитане на работното време.За периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. ищецът положил нощен труд в размер на 2000 часа, който, преизчислен с коефициент 1,143 възлизал на 2286 часа дневен труд.В резултат на това преизчисляване ставало ясно , че за исковия период от време ищецът положил извън установеното работно време

286 часа извънреден труд,за което следвало да му се заплати допълнително сумата в размер на 1716 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на посочените по-горе 286 часа за сочения период от време,заедно със законна лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й плащане.

В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР и по конкретно – специалните разпоредби на чл. 187 и сл. от ЗМВР. Настоява се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и № 8121з-1429 от 23.11.2017 г.

Така посочените две наредби действали паралелно по време с Наредба за структурата и организацията на работната заплата,но уреждали по специален начин за системата на МВР заплащането на нощния труд.В тях липсвал текст, който да урежда увеличение на часовете нощен труд по коефициент, което било нормотворческо решение на Министъра на вътрешните работи, действало от влизане в сила на Наредба № 8121з-592/25.05.2015г., за разлика от нормотворческото решение на същия орган, дадено в предходната Наредба № 8121з-407/19.08.2014г. Представени са писмени доказателства:платежните бележки за месечното възнаграждение на ищеца,включващо плащанията за основно месечно възнаграждение, плащанията за извънреден труд и плащанията за нощен труд и протоколите за отчитане на труда, положен между 22.00 часа и 6.00 часа.

В първото по делото заседание искът е изменен ,като е увеличен по размер и се претендирана сума в размер на 1915,11 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за горепосочения период и което представлява претендиран извънреден труд в размер на 279,99 часа.

Не е спорно, че ищецът е служител на МВР от 18.02.2005г и до настоящия момент, като за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. е заемал длъжността „младши оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част при РУ-Несебър към ОД МВР-Бургас/вж. уудостоверение рег.№ 251000-17465 на ОДМВР-Бургас-л.12 от делото на БРС/.

Не е спорно и че за периода от процесния период от време ищецът Т. полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.

Представят се от ответника

Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г.; № 8121з-40/15.01.2015г. ; № 8121з-663/05.06.2015г.; № 8121з-437/28.04.2016г. и № 8121з-1429 от

23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00 часа и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на официални празници.

По искане на ищцовата страна по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза,извършена от вещото лице Наталия Кралева, която по задачи на ищеца е изготвила заключение,неспорено от страните по делото.

Според заключението на вещото лице ищецът Т. положил общо 1958 часа нощен труд и този труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 2237,99 часа и разликата в двете стойности в размер на 279,99 часа представлява труд, който е извънреден. Посочва, че от превръщането на нощния труд в дневен е установено увеличение на положения труд и общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 279,99 часа възлиза на сума в размер от 1915,11 лева.

Други относими за предмета на делото доказателства съдът счита, че не са представени.

С оглед така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

При проверка на правилността му

, с оглед въведените от въззивника доводи и насрещни такива от въззиваемия и като съобрази фактическата обстановка по делото и съобразно разпоредбите на закона, настоящият въззивен състав намира от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 143, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР).

При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР).

Следва хронологично да се проследят издадените от министъра на вътрешните работи и действали Наредби както следва:

За периода от 02.06.2016 г. до

29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г.), която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. (влязло в сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр. 59).

С § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 69 от 2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение. Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. е била отменена с § 4 от заключителните разпоредби на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г.).