Решение № 53 от 22.01.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Сливен, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230105530 по описа за 2022 година

В исковата молба се твърди, че на 11.06.2016г. бил сключен договор с № 685167, по силата на който „КРЕДИСИМО“АД предоставило на И. Н. Н. потребителски кредит в размер на 1 300лв., който той се съгласил да върне, съгласно погасителен план, до 31.08.2017г., на 15 вноски от по 112.36лв. Уговорени били годишен лихвен процент 41.24 и годишен процент на разходите- 50. Изпълнение от физическото лице обаче не последвало, дори и след изтичане на посочения краен срок. Така станало длъжник на дружеството. По -късно вземанията си срещу него- освен за главница, също и възнаградителна лихва, а и обезщетителна, то прехвърлило с договор за цесия от 02.03.2021г. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД.

Очевидно, че и след тази дата не са били извършвани плащания от Н., тъй като последното депозирало пред СлРС заявление по чл.410 от ГПК. Била му издадена заповед за изпълнение, но не и изпълнителен лист, а вместо това получило съобщение, че за да запази паричните си вземания по нея следва да установи съществуването им с искове срещу мъжа.

При това положение „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД претендира да бъде прието за установено, че И. Н. Н. му дължи главница в размер на 1232.30лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното й изплащане; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер 340.74лв. за периода 30.06.2016г.31.03.2017г. и законна лихва за забава върху главницата, в размер 631.86лв., за периода 30.06.2016г.-31.08.2017г.

Търговското дружество претендира сторените от него разноски- както в заповедното 1 производство- ч.гр.д.№ 3412/ 2022г. на СлРС, така и в настоящото исково.

На ответникът бе връчен, чрез назначения му от съда, на разноски на ищеца, особен процесуален представител- адвокат, препис от исковата молба. Последният именно депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на исковете- с основно съображение, че задълженията са погасени с изтичането на общия, 5-годишен, давностен срок. Също и защото до ответника не било достигнало изявлението на кредитора за извършената цесия.

В проведеното открито заседание ищцовото дружество не бе представлявано, но негов служител-пълномощник, с писмено изявление поддържа исковете. За ответникът се яви споменатия особен проц. негов представител, който по същество поддържа съображенията си, изложени в писмения отговор.

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от документите, представляващи листи №№ 16, 17 и 18 от материалите по настоящото дело, на 11.06.2016г. е бил сключен цитирания в исковата молба, а и по-горе в това решение, договор. От Приложение № 1 към него е видно, че общия размер на предоставения кредит е 1 300лв.; че срока на договора е 15 месеца; че погасителните вноски също са 15 и в размер на по 112.36лв., като последната е предвидена за 31.08.2017г.

Видно от материалите по приложеното към настоящото дело ч.гр.д.№ 3412/2022г., то е образувано в СлРС по подадено на 08.08.2022г. от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ заявление по чл. 410 от ГПК. Въз основа на същото, и представени с него документи, на дружеството е издадена заповед за изпълнение- 2281/ 12.09.2022г., с която на И. Н. Н. от Сливен, с ЕГН ********** е разпоредено да му заплати няколко суми: 1232.30лв.- главница по сключен между Н. и

„Кредисимо“ЕАД договор за кредит; 1162.31лв.- представляваща възнаграждение, по сключен между „Кредисимо“ и „Ай тръст“ договор за предоставяне на поръчителство; 340.74лв.- договорна възнаградителна лихва по договора за кредит между „Кредисимо“ и Н.; 631.86лв.- мораторна лихва по същия договор; 466.87лв.- законна лихва за забава върху сумата по сключения между „Кредисимо“ и „Ай тръст“ договор за предоставяне на поръчителство, както и разноски от 76.68лв.- заплатена държавна такса в заповедното производство и 100лв.-юрисконсултско възнаграждение.

Възражение против заповедта Н. не е подавал, но и не е бил намерен от съда, за да му бъде връчена. Поради това и на осн.чл.47 от ГПК на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ са дадени указания, че трябва да предяви искове, с които да установи съществуването на тези си вземания от него.

2

Видно от документа, представляващ листи 32 и сл. от делото, на 02.03.2021г. е сключен договор, по силата на който „КРЕДИСИМО“ЕАД прехвърля на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ЕООД множество свои парични вземания срещу различни длъжници, на обща стойност 11 494 818.60лв., като те са индивидуализирани в Приложение № 1 към този договор. Сред тях е и вземането срещу Н. по процесния договор- фигурират в приложението под №1863.

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предмет на делото са искове за установяване съществуването на парични вземания, за които преди това е издадена заповед за изпълнение. Те намират опора в текстовете на чл.чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/- положителни установителни са.

Вземанията са няколко, като най-напред трябва да се отбележи факт, който е обявен от съда в проведеното по делото открито заседание и е вписан в съставения за него протокол- че не всички парични вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, са предмет на настоящия исков процес. Онези, по които съда дължи произнасяне с решение са за главница, представляваща предоставен на ответника потребителски кредит; възнаградителна лихва за кредитора и обезщетение за забавата, в която е изпаднал длъжника при плащането на главницата - т.н. мораторна, обезщетителна лихва.

Според съда, кредитора няма право на последните две от тези три вземания. Така е, защото основното възражение на ответника е, че задълженията му са погасени по давност. И тъй като възражението е направено, съда трябва да разгледа този въпрос- арг. от чл.120 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Видно от текста и от петитума на исковата молба, договорната възнаградителна лихва е начислена за период от 30.06.2016г. до 31.03.2017г., а лихвата за забава- от 30.06.2016г. до 31.08.2017г. Съгласно чл.111 б.“в“, предл. второ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишна давност.

В случая, от деня, следващ двете крайни дати от двата периода, е започнала да тече погасителната давност и е изтекла съотв. на 01.04.2020г. и на 01.09.2020г.

Съгласно чл.116 б.“б“ от ЗЗД, с предявяването на иск давността се прекъсва, а съгл. чл.422 ал.1 от ГПК иска, с който се цели установяване съществуването на вземане, за което преди това е била издадена заповед за изпълнение, се смята предявен с депозирането на заявлението пред съда. В случая това е сторено от „АПС БЕТА…“ на 08.08.2022г., т.е. доста след като давностния срок и за двете вземания за лихви е бил изтекъл. Т.е., не е била прекъсвана за тях. Поради това установителните искове за тях ще бъдат отхвърлени.

Нещо повече- вече уеднаквената и утвърдена съдебна практика приема, че при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностния срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните 3 лихви, започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска.

Като се има предвид изложеното в горния абзац се налага и категоричния извод, че вземането за главница не е погасено само касателно последната от предвидените в процесния договор вноски. Така е, защото вземането за главница се погасява с общия, петгодишен давностен срок /по чл.110 от ЗЗД/, тъй като за нея не е предвидено изключението по чл.111 от същия нормативен акт. Съгласно чл.6 от процесния договор, задължението си кредитополучателя трябва да изпълни съгласно погасителния план приложение №1, а в него са предвидени 15 бр. месечни вноски и както сам ищеца заявява в исковата си молба, в срок до 31.08.2017г., когато е падежа на последната от тях. Т.е., погасителната давност за нея започва да тече от 01.09.2017-та година и изтича на 01.09.2022г. Заявлението по чл.410 от ГПК обаче е депозирано пред съда, т.е. иска е предявен, на 08.08.2022г. Т.е., преди давността за тази вноска да е изтекла. И тъй като ответника не ангажира доказателства, че е плащал, а то бе в неговата доказателствена тежест, съда приема за доказано ищцовото твърдение за липса на изпълнение. Поради това иска за главница ще бъде уважен, макар и частично- до размера на тази последната вноска.

/погасителната давност за предпоследната вноска е започнала да тече от 01.08.2017г., тъй като падежа й е на 31.07.2017г., като изчита на 01.08.2022г., а заявлението по чл.410 от ГПК е депозирано пред съда на 08.08.2017г., т.е. при погасена по давност четиринадесета, а и всички предходни, вноски/.

В края съда ще коментира възражението на особения проц. представител на ответника, че последния не дължи търсените суми, тъй като до него не е достигало съобщение за извършената цесия. То не може да бъде споделено, защото уведомяването на длъжника за прехвърлянето на дълга му на нов кредитор има значение в друг аспект, за друго обстоятелство- ако длъжника е платил на стария кредитор, а междувременно, по силата на цесията, е имал нов, за което обаче не е бил уведомен, но случая не е такъв.

„АПС Бета България“ именно има процесното вземане, тъй като е придобила всичките вземания по процесния договор, като цесионер, от предходния кредитор Кредисимо, който като цедент му ги е прехвърлил наред с множество други свои вземания срещу различни длъжници. Така е, защото така е записано в Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021г. и Приложение №1, към което препраща той с текста на първия абзац от втората си страница. А процесния договор и ответника И. Н. Н. фигурират в приложението – под №1863.

По въпроса за разноските- съгл.чл.78 ал.1 от ГПК ищеца има право на сторените от него разноски, съразмерно уважената част от исковете. В настоящото дело разноските на АПС Бета... са общо 473.32лв., от които 73.32лв.- доплатена държ.такса и 400лв.възнаграждението, което съда заплати на особения процесуален представител на ответника.

4

Поради това за разноски му се следва сумата от 23.30лв. Разноските в заповедното производство са толкова, колкото са записани в заповедта за изпълнение- 76.68лв. Ето защо, за заповедното производство на АПС Бета ... се следва, съразмерно уважената част от исковете в настоящото дело, а и като се вземе предвид, че част от сумите по заповедта не са предмет на установителен иск, за разноски сумата 2.17лв.

На търговското дружество се следва и юрискосулстко възнаграждение каквото то претендира, тъй като е юридическо лице и бе представлявано по делото от юрисконсултчл.78 ал. от ГПК. За настоящото дело се търси в размер на 100лв. и може да е толкова, но съразмерно уважената част от исковете на ищеца се следва на това основание – 2.83лв.

Точно толкова разноски се следват и за заповедното производство- защото в него за толкова е издадена заповедта за изпълнение.

По-горе в това решение вече бе коментирано, че не всички суми по заповедта за изпълнение, издадена в ч.гр.д. № 3412/ 2022г. на СлРС. За онези, за които не са предявени установителни искове, заповедта трябва да се обезсили.

Водим от изложеното, Сливенски районен съдията-докладчик

РЕШИ:

ПРИЕМА, на осн.чл.415 ал.1 и чл. 422 ал.1 от ГПК за УСТАНОВЕНО, че И. Н. Н. с ЕГН **********, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен проц.представител адв. М. С. от СлАК дължи на „АПС БЕТА България“ЕООД, с ЕИК 203374133; със седалище гр.София и адрес на управление на дейността р-н „Триадица“, бул.“България“№ 81 В, следната от сумите, за които на търговското дружество е издадена от СлРС, в ч.гр.д.№ 3412/2022г., заповед № 2281/ 12.09.2022г.- 108.54лв. /сто и осем лева и петдесет и четири лева/, представляваща част от главницата – петнадесета, последна по ред, погасителна вноска, по сключен от мъжа и „Кредисимо АД с ЕИК 175330437 Договор за потребителски кредит № 685167 от 11.06.2016г., а ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН, поради погасяване на вземането с изтекла в полза на физическото лице давност, иска за разликата над тази сума до пълния търсен размер – 1232.30лв.