Решение № 1580 от 09.04.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1580 гр. Пловдив, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20215330119519 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК 203374133, против Б. С. Д., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД и чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между ответника Б. С. Д. и „Кредисимо“ АД бил сключен Договор за потребителски кредит № **** от **** г., по силата на който ответникът получил сума в размер на 1000 лева, при фиксиран лихвен процент – 41,24 % и годишен процент на разходите – 50 %. Сумата по кредита следвало да бъде върната, ведно с договорна лихва, в срок до 31.10.2016 г. на 13 броя погасителни вноски, всяка по 96,67 лева. При забава в плащането на погасителна вноска ответникът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит бил сключен при спазване изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (с предишно наименование Закон за електронния документ и електронния подпис).

Ищецът твърди, че е кредитор на ответника по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г., с който са му прехвърлени вземанията на предишния кредитор – „Кредисимо“ АД по Договор за потребителски кредит № **** от **** г. Ответникът бил уведомен за цесията с имейл от дата 30.03.2021 г. на 1 посочената от него в договора електронна поща.

Поради неизпълнение от ответника на задълженията по процесния договор за кредит, ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 8015/27.09.2021 г. по ч. гр. д. № 15090/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX гр. с., за следните суми: 1000 лева – главница; 256,71 лева – договорна лихва за периода 31.10.2015 г. – 31.10.2016 г.; 604,87 лева – обезщетение за забава за периода 31.10.2015 г. – 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 24.09.2021 г., до окончателното погасяване и разноски. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли да бъдат уважени предявените искове. Претендират се разноските за заповедното и настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения особен представител, с който оспорва исковете по основание и размер.

Твърди, че не дължи претендираните от ищеца суми. Заявява, че не е получил сумата по кредита. Оспорва сключването на договора от разстояние съгласно ЗПФУР, тъй като нямало никакви данни как е удостоверено съгласието на ответника и как е идентифициран той като получател на кредита.

Счита, че Договор за потребителски кредит № ***** от **** г. е недействителен поради противоречието му с императивни правни норми. Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно размера на шрифта, както и разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗПК, тъй като не била подписана от ответника всяка страница от общите условия. Процесният договор не съдържал и данните съобразно нормата на чл. 11, ал.

1, т. 7 – 11 ЗПК. Поддържа, че преди подписване на договора не бил представен стандартен европейски формуляр на ответника, както и че погасителният план не бил подписан от него. Поради недействителност на договора се дължала евентуално само чистата стойност на кредита, без лихви, такси и други вземания.

От страна на ищеца не било посочено кога е настъпила изискуемостта на задълженията на ответника, което било пречка последният да организира защитата си.

Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните суми за главница и лихви.

На следващо място се твърди, че договорът за цесия няма действие спрямо ответника и ищецът не е легитимиран като негов кредитор. Договорът за цесия не бил подписан от законните представители на цедента и цесионера. Счита, че ищецът не е надлежно упълномощен да съобщи за цесията и сочи, че същата не била съобщена на длъжника преди подаване на исковата молба. Особеният представител на ответника не бил пасивно легитимиран да получава от името на ответника изявления, в резултат на 2 които в патримониума на ответника биха възникнали задължения спрямо дадено лице.

Моли да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Връчена е редовно на осн. чл. 47, ал.

5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

За основателност на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало правоотношение по Договор за потребителски кредит № *** от **** г. между ответника и „Кредисимо“ АД, при спазване на законовите изисквания, по който е предоставена твърдяната парична сума, която е усвоена от ответника и е настъпил падежът. Следва да установи наличието на уговорка за връщане на заема, ведно с договорна лихва, включително наличие на предпоставки за начисляване на обезщетение за забава за сочения период, като установи наличието на главен дълг и настъпване на падежа за погасяването му. Ищецът следва да установи валидно прехвърляне на вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията.

Предвид възражението на ответника за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на предвидената в закона погасителна давност.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по горепосочените обстоятелства, както и да докаже всички свои твърдения и възражения в писмения отговор, включително за недействителност на договора поради наличие на сочените нарушения на ЗПК, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил задълженията в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът приема исковете за неоснователни по следните съображения:

По делото на хартиен носител и като електронен файл чрез ССЕВ е представен Договор за потребителски кредит № *** от **** г. между ответника и „Кредисимо“ АД с предмет кредит в размер на 1000 лева, посочен лихвен процент – 41,24 % и ГПР – 50,00 %. Съобразно приетото заключение на СТЕ, което съдът кредитира като ясно и 3 компетентно изготвено, неоспорено от страните, всички страници от представените в електронен вариант Договор за потребителски кредит № ****, Погасителен план и ОУ за предоставяне на кредити са изписани с шрифт от типа „Таймс Ню Роман“ с размер 12,303 pt.

Твърденият договор е по реда на ЗПФУР, където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние, като отношенията между страните в тази връзка се уреждат електронно. Сключването на договора става не чрез подписването му от кредитополучателя, а посредством електронно изявление. За да установи възникването на облигационното правоотношение, съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. В ал. 2 от същата норма е посочено, че – за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и електронния подпис, с променено заглавие – ДВ, бр. 85 от 2017 г. – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация /чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. – ДВ, бр. 34, в сила от 7.10.2001 г./. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП /в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г./ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП – в прил. ред. с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.07.2011 г./, но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП/. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. Ако се касае за частен документ, той се ползва с такава сила само за авторството на изявлението /чл.

180 ГПК/. Ако изявлението съставлява признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това увеличава доказателствената стойност на документа, но не му придава материална доказателствена сила. Такава законът признава само на подписаните официални документи /чл. 179, ал. 1 ГПК/.

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /вж. Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д. № 868/2012 г., IV г.о./.

В настоящия случай, от представения по делото договор не се удостоверява 4 извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно изявление и потвърждение, за да се приеме, че е възникнало твърдяното валидно облигационно правоотношение. Не са ангажирани каквито и да е доказателства за това, че ответникът е потвърдил електронно сключването на договора, както и получаването на останалите представени документи – ОУ за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр. Тези обстоятелства не се установяват и от представеното заявление № **** от 08.10.2015 г., което се твърди да предхожда сключването на договора, като за същото отново не са ангажирани доказателства да е било подадено по електронен път именно от ответника.

За сключването на договора потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение, при което съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР в тежест на ищеца е да установи получаването на съгласието на потребителя за сключване на договора. Тъй като такова не се установява, облигационна обвързаност не се доказва.

Предвид изложеното, при липса на доказване на основния елемент от фактическия състав на претенциите, исковете са неоснователни и подлежат на отхвърляне.

Освен изложеното, следва да се има предвид, че не се установява и реално предаване на сумата. С оглед направените в тази връзка доказателствени искания от страна на ищеца, по делото е постъпила молба от трето, неучастващо лице – „Изипей“ АД, съобразно която дружеството не съхранява данни и документи за предоставени платежни услуги за искания период. Други доказателства относно предаване на сумата не са ангажирани, при което дори да се приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение по твърдения договор за потребителски кредит, то по никакъв начин не се доказва изпълнението на поетото от първоначалния кредитор задължение за предоставяне на финансовия ресурс, поради което и за ответника не е възникнало задължение да върне търсената сума за главница, ведно с договорна лихва.