Решение № 149 от 22.11.2024, Районен съд - Берковица
- Съд
- Районен съд - Берковица
- Дело
- Гражданско дело 326/2023
- Вид
- Решение № 149
- Подписан
- 22.11.2024
- Състав
- ДЕНИЦА АНГЕЛОВА ЦВЕТКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 355 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 19 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 149 гр. Берковица, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100326 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен от К. А. А. и Е. П. М. против Д. А. Л., М. С. С. и П. Г. С. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба, като производството е във фазата по допускането на делбата.
Ищците твърдят в исковата си молба, че с ответниците съсобственици на следния недвижим имот, а именно: са поземлен имот с идентификатор .....по КК и КР на гр. Б., с площ 1184 кв.м. с адрес гр. Б., ведно с намиращата се в имота сгради, а именно: сграда с идентификатор ....със застроена площ 7134 кв.м., на 2 етажа, предназначение – жилищна сграда, еднофамилна; сграда с идентификатор ..... със застроена площ 23 кв.м., на един етаж, предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор ..... със застроена площ 17 кв.м., на един етаж, предназначение – друг вид сграда за обитаване; сграда с идентификатор 0..... със застроена площ 18 кв.м., на един етаж, предназначение – гараж;
1 сграда с идентификатор ..... със застроена площ 16 кв.м., на един етаж, предназначение – гараж;
Твърдят, че с Нотариален акт за покупко-продажба № .... г. техните родители и наследодатели – П.К.С. и А.Л. А. са закупили поземления имот, в който впоследствие са изградили жилищна сграда, второстепенни постройки и гаражи.
Сочат, че те живеят на първи те етажи от жилищната сграда, която е с два отделни входа, а ответниците ползват вторите етажи.
Молят съда да постанови решение, с което да допусне делба на имотите, като на всеки от тях бъде възложен дял съобразно правата им и ползването им.
Ответниците М. С. С. и П. Г. С. са подали общ отговор и вземат становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
Не оспорват иска по отношение на поземления имот.
По отношение на сградите твърдят, че същите още с възникването им са станали индивидуална собственост на всеки от двамата общи наследодатели, като всеки за себе си е построил къща близнак, по един брой второстепенна постройка и по един гараж.
Твърдят, че лявата част от поземления имот, ведно с реално разположените в нея гараж (сграда 5) и лятна кухня (сграда 2), както и част от жилищната страда — близнак (сграда 1.l на скицата), се владеят и ползват от наследниците на А.Л.А. — К. А. А. и Д. А. Л. — Б.
Дясната част от поземления имот, ведно с реално разположените в нея гараж (страда 4) и лятна кухня (сграда З), както и част от жилищната сграда — близнак (сграда 1.2 на скицата), се владеят и ползват след смъртта на съпругата на П.К.С. — Г. Л. С. през 2004 г. ответниците — М. С. С. и П. Г. С., а до 2016 г. и от починалия в същата година техен праводател — син на П.К. С. и Г.Л. С. — Г.П. С. Ползваната от тях част от жилищната страда близнак е обособена като едно жилище на два етажа, с един санитарен выел — баня с тоалетна само на първия егаж. Всички разходи по поддръжката и ползването на реално обособената част от поземления имот, на часта от жилищната страда — близнак (сграда 1.2 на скицата), на гаража и лятната кухня (сгради 4 и 3 на 2 скицата) се понасят само от тях, включително основни ремонти и обновявания. Всички така описани имоти и техни части се владеят от М. С. С., П. Г. С. и техният праводател Г. П. С. в продължение на 19 години.
Възразяват, че Е. П. М. живее на първия етаж на жилищната страда и твърдят, че същата е отказала от наследството, останало от П.К.С., като представят удостоверение от 22.09.1983 г. по ч.гр.д. № 327/83г. по описа на Районен Съд Берковица за вписан в специалната за това книга при съда отказ от наследство под № 15 от 1983 година.
Считат, че делбата следва да бъде извършена при следните квоти (идеални части):
За К. А. А. — 240/1060 от поземления имот, ¼ от жилищната страда 1 (или 1/2 от сграда 1.1), 1/2 от гараж (сграда 5) и ½ от лятна кухня (сграда 2);
За Д. А. Л. — Б.— 240/1060 от поземления имот, ¼ от жилищната сграда 1 (или 1/2 от сграда 1.1), 1/2 от гараж (сграда 5) и 1/2 от лятна кухня (сграда 2); за Е. П. М. — 145/1060 от поземления имот, 1/8 от жилищната страда 1 (или 1/4 от сграда 1.2), ¼ от гараж (сграда 4) и ¼ от лятна кухня (сграда 3);
За М. С. С. — 217.5/1060 от поземления имот, 3/16 от жилищната страда 1 (или 3/8 от сграда 1.2), 3/8 от гараж (сграда 4) и 3/8 от лятна кухня (сграда 3);
За П. Г. С. — 217.5/1060 от поземления имот, 3/16 от жилищната страда 1 (или 3/8 от страда 1.2), 3/8 от гараж (стада 4) и 3/8 от лятна кухня (страда 3).
Ответницата Д. А. Л. е подала самостоятелно отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения й по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.
ПРИЗНАВА иска, при следните права:
За нея и за ищците по ¼ ид.ч. от поземления имот и построените в него сгради;
За ответниците М. С. С. и П. Г. С. по 1/8 ид.ч. от поземления имот и построените в него сгради.
Твърди, че имотът /ведно с построените в него сгради/ е бил разделен доброволно /с устна договорка/ - дворът е ограден с ограда съобразно ползването, като още приживе сградите били разпределени за ползване между 3 наследодателите П. и А., респ. между техните наследници.
Сочи, че жилищната сграда представлява къща близнак с два отделни входа.
Единият близнак на ул. „....“ № ... се владее от наследниците на П.К.С. ищцата Е. М. владее първия етаж, а ответниците М. и П. С. – владеят втория етаж.
Другият близнак на ул. „....“ № .. се владее от наследниците на А.Л.А. – ищцата К. А. владее първия етаж, а ответницата Д. Л. владее втория етаж.
С Определение № 70 от 23.02.2024 г. съдът е възобновил съдебното дирене по гр.д. 326/2023 г. по описа на Районен съд – Берковица и е конституирал като страна по делото М. Б. М. с ЕГН ********** – съпруг на ищцата Е. П. М. по време на сключването на Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 299, том I, дело № 542/1993 г. /л. 94 по делото/, който е записан като титул за собственост в КККР.
Ответникът М. Б. М. е подал отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок. Не оспорва иска. Счита го за основателен и напълно доказан. Твърди, че имотът е придобит от бащата на съпругата му и неин наследодател П. К. С. и неговия брат Асен Луканов Ангелов, които заедно са изградили и жилищната сграда с два отделни входа и етажи, които предварително са си били разпределили ползването на имота и построените в него постройки.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :
В производството по допускане на делбата съдът трябва да изследва и да се произнесе по въпросите: налице ли е съсобственост и от кой юридически факт е възникнала, между кои лица е тази съсобственост и какви са делбените права /квоти/ на съделителите.
В случая страните имат едновременно качеството на ищци и на ответници по настоящото дело и всеки от тях носи доказателствената тежест да докаже:
- наличието на съсобственост между страните по отношение на имотите 4 на посоченото основание, включително правото на собственост на праводателите им, както и че имотите съставляват годен обект за съдебна делба, и
- дяловете на страните в съсобствеността.
От събраните по делото доказателства се установи, че Е. П. М., М. С. С. и П. Г. С. са наследници на П.К.С. /удостоверение за наследници на л. 14./ Другите две съделителки - К. А. А. и Д. А. Л. — Б. са наследници на А.Л.А. /удостоверение за наследници на л. 15./
С Нотариален акт за покупко-продажба № .... г. /л. 5 по делото/ П. К.
С. и А. Л. А. са закупили парцела XV в кв. 126 по плана на гр. Б. с площ от 960 кв.м., част от който е идентичен с процесния имот с идентификатор ..... по КК и КР на гр. Берковица /удостоверение от Община Б. на л. 16/, като на основание чл. 30, ал. 2 от ЗС частите им се считат равни до доказване на противното. По делото не се твърди, а и липсват доказателства имотът да не е придобит при равни права от купувачите по договора, поради което съдът приема, че всеки от тях е придобил по ½ идеална част от имота. Съответно такива са и правата им върху построената в имота двуетажна жилищна сграда с идентификатор ***, тъй като по приращение същата се счита собственост на собствениците на земята на основание чл. 92 ЗС.
С Нотариално заверена декларация от 1972 г. /л. 51/ П.К.С. и А.Л.А. взаимно са декларирали, че са съгласни да си построят на гранична линия гаражи и кухни, без да си пречат един на друг, което е извършено в изискуемата за това форма по действащият тогава Закон за планово изграждане на населените места, респективно Правилника за неговото прилагане /пар. 189/ и действащият след това ЗТСУ /чл. 56, ал. 3/. За строежа на гаража на П.С. е приложени и издадено строително разрешение от 30.10.1972 г. /л. 52/.
По делото не се спори, че построената в имота двуетажна жилищна сграда представлява къща близнак, като северният близнак е построен от П.
К. С., а южният от Асен Луканов Ангелов.
В тази връзка в първото по делото съдебно заседание съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване по настоящото дело, че сграда 1.1 /северния близнак/, сграда 2 /лятна кухня/ и сграда 5 /гараж/ са 5 индивидуална собственост на наследниците на А.Л., а сграда 1.2 /южния близнак/, сграда 3 /лятна кухня/ и сграда 4 /гараж/ са индивидуална собственост на наследниците на П.С. на посочената на л. 48 скица, както е посочено и в отговора на ответниците М. и П. С.
Относно правата на наследниците на А.Л.А.:
Правата му са наследени от съделителките К. А. А. и Д. А. Л. — Б. /които са негови низходящи/ при равни права /правата на неговата съпруга също са наследени от тези две съделителки/.
Така К. А. А. и Д. А. Л. — Б. притежават по наследство по ¼ идеална част от имота с идентификатор ..... и по ¼ идеална част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор ......, която представлява къща близнак.
Тъй като по отношение на построените в имота сгради съдът е отделил, като безспорно и ненуждаещо се от доказване по настоящото дело, че сградите 1.1, представляваща северния близнак от сграда ......, сграда 2, представляваща сграда с идентификатор ..... и сграда 5, представляваща сграда с идентификатор *** са индивидуална собственост на наследниците на А. Л., то следва да се приеме, че К. А. А. и Д. А. Л. притежават по наследство по ½ идеална част от тях. Ето защо тези сгради следва да бъдат допуснати до делба само между съделителките К. А. А. и Д.
А. Л. при права – по ½ идеална част за всяка от тях.
Като до делба с останалите съделители се допусне само поземления имот при права по ¼ идеална част за К. А. А. и Д. А. Л..
Относно правата на наследниците на П.К.С.:
П. К. С. е починал на 12.07.1980 г. и е оставил преживяла съпруга Г. Л. С. и две деца - Е. П. М. и Г.П.С. /видно от удостоверение за наследници на л. 14.
Е. П. М. е направила отказ от наследството на П.К.С., починал на 12.07.1980 г., видно от Удостоверение от 22.09.1983 г. по ч.гр.д. № 327/83 г. на РС-Берковица /л. 53 по делото/.
Така нейният отказ е увеличил правата на другия низходящ на П.К. С., а именно на неговия син Г.П.С. /наследодател на съделителките М. С. С. и П. Г.
С./, тъй като към датата на смъртта му е действала разпоредбата на чл. 14, ал.7, изр. второ от отм. СК от 1968 г. / в сила от 22.05.1968 г. до 1.07.1985 г./, 6 съгласно която, когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество. Така правата на преживялата съпруга Г. Л. С. са останали в размер на ¼ от общото имущество - ½ идеална част от терена и построената в него двуетажна жилищна сграда, а другата ¼ е придобита по наследство изцяло от неговия син Г.П.С. /наследодател на съделителките М. С. С. – съпруга и П. Г. С. - дъщеря, като след неговата смърт неговата ¼ е придобити от тях при равни права – по 1/8 идеална част/.