Определение № 2270 от 15.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2270 гр. София, 15.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина И.

Диляна Господинова като разгледа докладваното от Галина И. Касационно търговско дело № 20248002902509 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

И. И. Г., К. Г. Г. и Т. И. Г., чрез адвокат А. К., обжалват решение № 172 от 14.06.2024 г. по в.т.д. № 151/2024 г. на Апелативен съд – Варна, III състав, с което е потвърдено решение № 1535 от 29.12.2023 г. по гр.д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, Х състав, с което са обявени за относително недействителни по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД договори за покупко-продажба от 21.02.2020 г., обективирани в нотариален акт № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202/2020 г., с които И. И. Г. и К. Г. Г. са прехвърлили на Т. И. Г., правото на собственост върху следните недвижими имоти:

1./ апартамент № 6, находящ се в гр. Варна, *** с идентификатор № *** по КККР, находящ се на втори етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор *** по тази кадастрална карта, със застроена площ от 65.60 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с трапезария, дневна, спалня, баня тоалет и две тераси под обекта: № ***, № *** и над обекта:

№ ***, ведно с изба № 6 с площ от 3,27 кв.м., както и 0,0310 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж или общо 79,21 кв.м., заедно с 12,34 кв.м. от поземления имот, в който е построена сградата;

2./ апартамент № 25, находящ се в гр. Варна, *** с идентификатор № *** по КККР, находящ се във вх. Б, на пети етаж от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № *** по тази кадастрална карта, със застроена площ от 117.10 кв.м., състоящ се от дневна зона с кухненски бокс, две спални, две помещения „баня - тоалет“, перално помещение и две тераси, ведно с изба № 25 с площ от 2, 25 кв.м., както и 1,51 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, заедно с 1,56 идеални части от поземления имот, в който е построена сградата и 3/ гараж, находящ се в гр. Варна, *** с идентификатор № *** по КККР, находящ се във вх. А, Б, В, на етаж - 1, при съседи: на същия етаж: няма, под обекта: няма и над обекта: ***, ***,

***, *** и ***, а по документ за собственост паркомясто № 10, представляващо 1/25 идеална част от подземен гараж с идентификатор № ***, разположен на сутеренен етаж в сграда с 1 идентификатор № *** в гр. Варна, ***, вх. „А,Б,В“, ет. - 1, целият с обща застроена площ от 1 044, 15 кв.м., целият състоящ се от 25 броя паркоместа и рампа, както и 0,44 % идеални части от общите части на сградата, припадащи се на всяко паркомясто, заедно с 1/112 идеална част от поземления имот, в който сградата е построена, запазвайки си заедно и поотделно, безсрочно и безвъзмездно правото на ползване върху тях, на осн. чл. 135, ал. 1 от ЗЗД

В касационната жалба сочат основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Молят да се отмени изцяло обжалваното въззивното решение. Претендират разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовават на правното основание по чл.280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според жалбоподателите обжалваното решение е очевидно неправилно.

Сочат и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване:

1.Достатъчни ли са свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице, за да бъде оборена презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД?

2.Следва ли съдът да уважи отменителен иск, когато по делото е установено чрез свидетелски показания на близки на третото лице по отменителен иск, които да навеждат твърдения за преки впечатления за липса на знание у третото лице?

3.Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и ипотеката е била заличена само и единствено при условия, че процесната сделката се сключи?

4.Налице ли е увреждащ характер за сделка, за която е предявен отменителен иск, когато се касае за покупко-продажба на недвижими имоти, върху които е била учредена ипотека в полза на кредитор, различен от ищеца и цената по процесната сделка е платена директно на ипотекарния кредитор със задължение от негова страна да заличи ипотеката?

Не е постъпил писмен отговор от ответника „Уникредит Булбанк“ АД, гр.

София.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.

283 от ГПК срок, от легитимирани да обжалват решението лица.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между 2 страните не било спорно, а и от представените по делото доказателства се установило, че между „Уникредит Булбанк“ АД, от една страна, като кредитор и „ГрейнБг Експорт“ ЕООД /в несъстоятелност/, от друга страна, като кредитополучател, са били сключени три кредитни правоотношения.

Привлечени като солидарни длъжници по същите били „ГрейнБг“ ЕООД /в несъстоятелност/, И. И. Г. и К. Г. Г..

Установено е наличие на договори за кредит между длъжника „Грейнбг експорт“ ЕООД и „Уникредит Булбанк“ АД, както и наличие на поето солидарно задължение по всеки от договорите от И. И. Г. и К. Г. Г.. Посочени са всички договори, както следва: договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г., последно изменен с анекс № 7/27.05.2019 г., от който се установявало, че на кредитополучателя е отпуснат револвиращ кредит с фиксирани аванси с главница 1 000 000 лв. със срок за погасяване до 28.02.2020 г.; договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г., последно изменен с анекс 3/29.12.2016 г., от който е установено, че е отпуснат кредит с главница 1 000 000 лв. със срок за погасяване 20.11.2019 г.; договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016 г., последно изменен с анекс № 6/27.05.2019 г. се който се установявало, че е отпуснат кредит с главница 1 500 000 лв. със срок за погасяване до 28.12.2020 г.

От служебно извършена справка в ТРРЮЛНЦ се установило, че по молба от 13.12.2019 г. на управителя на „ГрейнБг Експорт“ ЕООД - И. Г., по отношение на същото дружество било открито производство по несъстоятелност с решение № 343/10.06.2020 г. на Окръжен съд - Варна постановено по т.д. № 57/2020 г. Съответно по молба от 17.12.2019 г. на управителя на „ГрейнБг“ ЕООД - И. Г., по отношение на същото дружество било открито производство по несъстоятелност с решение № 344/11.06.2020 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по т.д. № 108/2020 г. Вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД по горепосочените договори за кредит, както били изменени с поредица от анекси, са били включени в списъците на приетите от синдика вземания на кредиторите на „ГрейнБг Експорт“ и „ГрейнБг“ ЕООД.

На 27.01.2020 г. чрез ПЧСИ Цвета Трифонова при ЧСИ с рег. № 892 било връчено уведомление изх. № 0911-41-000130/21.01.2020 г. на И. И. Г., както лично, така и със задължение да предаде същото на К. Г.. С посоченото 3 уведомление „Уникредит Булбанк“ АД е довело до знанието на адресатите, че на 14.01.2020 г. е обявило предсрочната изискуемост на договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г., договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г., договор за банков револвиращ кредит № 787/28.06.2016 г. и анексите към тях, поради нарушение от страна на кредитополучателя на клаузите на посочените договори, изразяващо се в непогасяване на вноска с настъпил падеж, както и депозиране на молба от страна на кредитополучателя за открИ.е на производство по несъстоятелност на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ и гл. IX, чл. 28.2 от общите условия, при които кредитодателят предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност. Вземанията на банката към 15.01.2020 г. били индивидуализирани, както следва: 1) по договор за стандартен кредит за оборотни средства № 566/16.04.2015 г. и анексите към него - в общ размер на 61 091,37 лв., от които: 1.1 изискуема главница - 57 200 лв.; 1.2 изискуеми разноски - 1 686,33 лв.; 1.3 изискуема лихва – 244,46 лв.; 1.4 изискуема наказателна лихва – 912,08 лв.; изискуема законова лихва – 48,50 лв.; 2) по договор за банков револвиращ кредит с фиксирани аванси № 713/13.01.2016 г. и анексите към него - в общ размер на 1 012 065,23 лв., от които: 2.1 изискуема главница - 1 000 000 лв.; 2.2. изискуема лихва - 7 195,37 лв.; 2.3 изискуема наказателна лихва - 4 592,09 лв.; 2.4 изискуема законова лихва – 277,77 лв.; 3) по договор за банков револвиращ кредит № 787/27.06.2016 г. и анексите към него - в общ размер на 1 471 924,75 лв., от които: 3.1 изискуема главница - 1 460 000 лв.; 3.2 изискуема просрочена лихва 11 199,43 лв.; 3.3 изискуема наказателна лихва – 319,76 лв.; 3.4 изискуема законова лихва – 405,56 лв.

Въззивният състав е посочил, че не било спорно и се установявало от приложения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202 от 2020 г., че на 21.02.2020 г. И. И. Г. и К. Г. Г. са прехвърлили на дъщеря си Т. И. Г. правото на собственост върху недвижимите имоти, както следва: 1) апартамент № 6, с идентификатор № ***, разположен на втория етаж в сграда с идентификатор № ***, с адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, ул. „Райно Попович“ № 8, ет. 2, със застроена площ от 65.60 кв. м., 2) апартамент № 26 с идентификатор № ***, разположен на пети етаж, в сграда с идентификатор № *** с административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски“, 4

***, вх. „Б“, ет. 5, ап. 25, със застроена площ 117.10 кв. м., 3) паркомясто № 10, представляващо 1/25 ид. ч. от подземен гараж с идентификатор № ***, разположен на сутеренен етаж, в сграда с идентификатор № ***, с административен адрес на самостоятелния обект: гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, район „Приморски“, ***, вх. „А, Б, В“, ет. -1, които имоти са подробно описани, срещу цена от 217 000 евро, платима в срок до 25.02.2020 г. по банкова сметка - BIC: UBBSBGSF, IBAN: BG04UBBS80021451332810 с титуляр „Обединена Българска Банка“ АД.

Установено е, че средствата за заплащане на горепосочената цена са били предоставени на въззивницата Т. Г. по два договора за заем, както следва: 1) договор за временна финансова помощ от 06.04.2020 г., сключен между „Агро Резерв Трейд“ ЕООД като заемодател и Т. И. Г. като заемател за сумата от 100 000 лв. с падеж за връщане на сумата: 31.12.2020 г.; 2) договор за временна финансова помощ от 19.06.2020 г., сключен между „Бг Ленд Ко“ АД като заемодател и Т. И. Г. като заемател за сумата от 385 000 лв. с падеж за връщане на сумата: 31.12.2021 г. Сумите са били предоставени в заем на Т. Г. на датите на сключване на горепосочените договори.

Като е съобразил данните от справки № 1329352/12.10.2023 г. и № 1329302/12.10.2023 г. за отдалечен достъп по данни за имот /л. 317 - 331, том II на гр. д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна/, както и извлечението от платежно нареждане с посочена дата на вальор 10.08.2020 г.

/л. 369 - 370, том II на гр. д. № 545/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна/, въззивният състав е приел, че Т. Г. е превела сумата от 217 000 евро за закупуването на имотите, индивидуализирани в нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот № 70, том II, рег. № 1937, дело № 202 от 2020 г. по сметка на „Обединена Българска Банка“ АД.

Предвид приложените: споразумение към договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ № MS1300003/13.02.2013 г., Договор за револвиращ банков кредит Европодкрепа с възможност за финансиране от европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ № MS13-00029/16.08.2013 г. и Договор за (револвиращ) банков кредит /кредитна линия/ „Малки и средни предприятия“ № MS14-00008/28.02.2014 г. и анексите към тях от 18.02.2020 г. и анекс № 1 към споразумението, съдът е намерил, че 5 така преведената сума от 217 000 евро по сметка на „Обединена българска банка“ АД е била предназначена за погасяване на кредитните задължения на И. Г. и К. Г. към „Обединена българска банка“ АД, които са били обезпечени с ипотеки върху апартамент № 6, с идентификатор № *** и апартамент № 26 с идентификатор № *** и паркомясто № 10, представляващо 1/25 ид.ч. от подземен гараж с идентификатор № ***. В подкрепа на този извод е била и приложената молба съгласие на „Обединена българска банка“ АД за заличаване на договорна ипотека на осн. чл. 179 от ЗЗД /л. 365 - 367 от делото на Окръжен съд - Варна/.