Определение № 2449 от 19.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2449 гр. Варна, 19.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антония Якимова като разгледа докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20263100100500 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Н.

М. П. срещу Община Варна, с която е предявен осъдителен иск за заплащане на сумата от 102 258.38 евро – частичен иск от сума в общ размер на 153 387.56 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от незаконосъобразни действия и актове на органи на местната власт, изразяващи се в незаконно ограничаване на правото му на мирен протест, издаване на незаконосъобразни административни актове, злоупотреба с власт, фактическо преследване и проявено насилие над него, ведно със законна лихва.

С определение № 1421/23.30.2026 г. производството по делото е прекратено и изпратено по компетентност на Административен съд – Варна.

Срещу прекратителното определение е постъпила частна жалба от ищеца, в която е направено искане за произнасяне по молбата за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавни такси по делото, обективирана в исковата молба. Тези искания са потвърдени и в последващи молби (озаглавени „заявления“) вх. № 12319/16.04.2026 г. и вх. № 14559/05.05.2026 г.

Към последната молба е приложена и декларация за материално и гражданско състояние, подписана лично от ищеца, под страх от наказателна отговорност за невярно деклариране.

Във връзка с молбите са извършени и служебни справки в Търговския регистър, НБД „Население“, ТД на НАП-Варна, Служба по вписванията – Варна, и Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна.

Съдът намира следното:

На този етап от производството, което е прекратено по подсъдност, настоящият съдебен състав е компетентен да се произнесе по исканията на ищеца само относно предоставянето на правна помощ за процесуално представителство във връзка с обжалването на прекратителното определение и относно освобождаването от държавна такса за частната жалба. По тези искания съобрази следното:

Според чл. 94 от ГПК правната помощ се състои в осигуряване на 1 безплатна адвокатска защита. Видовете правна помощ са регламентирани в чл.

21 от Закона за правната помощ (ЗПП), сред които и процесуално представителство – чл. 21, т. 2. Според чл. 23, ал. 2 от ЗПП системата за правна помощ обхваща и случаите, когато страната по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Ал. 3 от същата разпоредба предвижда, че по граждански дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си, като взема предвид: доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства.

Същите критерии са релевантни и в производството по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК относно преценката дали лицето разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса, от заплащането на която желае да бъде освободен.

В настоящия случай ищецът Н. П. е представил по делото декларация за материалното и гражданско състояние, подписана лично от него под страх от наказателна отговорност, с която е декларирал, че не е в граждански брак и семейството му се състои от трима души, средствата за издръжката на които се осигурява от пенсията на неговата майка. Декларирал е още, че няма месечен доход, не упражнява дейност като едноличен търговец, не извършва услуги с личен труд, нито селскостопанска дейност и не притежава никакво имущество, вкл. недвижими имоти, МПС, дялове и акции в търговски дружества и парични влогове.

От служебно извършената справка в НБДН се установява, че Н. П. е неженен и има едно малолетно дете, родено през 2017 г. Установява се още, че негова майка е Марийка Рачева Евтимова.

От справката, постъпила от ТД на НАП-Варна, се установява, че за 2025 г. ищецът няма осигуряване и изплатени доходи по трудово правоотношение, няма подавани декларации по чл. 55 ЗДДФЛ, нито ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Има данни за изплатени през 2025 г. доходи, различни от трудови, а именно 326.80 лв. с платец „Екологична компания“.

Според справката от Търговския регистър Н. П. е едноличен собственик на капитала и управител на едно дружество – „Водоспасителна служба-Варна“ ЕООД, ЕИК 206485427.

Според справката от СПП към ОД на МВР-Варна Н. П. не притежава превозни средства на негово име, а според справката от Агенцията по вписванията понастоящем той не притежава собствени имоти, но е бил собственик на десет недвижими имота (седем поземлени имота и три сгради) в гр. Априлци, които е прехвърлил безвъзмездно на майка си Марийка Рачева Ефтимова с договор за дарение от 02.08.2024 г.

От гореизложеното следва, че ищецът понастоящем няма регулярни (официални) доходи и недвижими имоти, но същият сам се е поставил в тази ситуация, като е отчуждил безвъзмездно притежаваното от него значително недвижимо имущество в полза на майка си. Служебно известно на съда е, че това се е случило в хода на друг процес, по който Н. П. е бил ответник (гр.д. № 2074/2024 г. по описа на Районен съд – Варна), което поставя под съмнение 2 неговата добросъвестност при отчуждаването, а никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение.

Отделно ищецът е в трудоспособна възраст и не съобщава за заболявания, които да го възпрепятстват да полага труд, като въпреки това няма данни същият да е регистриран в Бюрото по труда като активно търсещ работа. Той притежава и дружествени дялове във „Водоспасителна службаВарна“ ЕООД, което обстоятелство е укрито в подадената от него декларация.

Според последната ищецът живее в едно домакинство с майка си, на която е дарил десетте недвижими имота в гр. Априлци, и нейните доходи осигуряват издръжката на цялото (тричленно) семейство, поради което явно тези доходи са достатъчни, а не минимални (в декларацията не е посочен размерът им).

При това положение съдът приема, че ищецът има възможност да заплати както сумата от 15 лв., равняваща се на размера на дължимата държавна такса по частната жалба, от която желае да бъде освободен, така и възнаграждение за адвокат във връзка с обжалването на прекратителното определение.

Освен това въпросната частна жалба срещу определението вече е подадена и същата се разглежда от въззивния съд в закрито заседание, поради което във връзка това обжалване на ищеца не му е необходима специализирана адвокатска помощ и интересите на правосъдието не изискват такава по смисъла на чл. 23, ал.2 от ЗПП.

По изложените мотиви съдът намира, че разглежданите молби по чл. 83, ал. 2 ГПК и чл. 94 ГПК във вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Н. М. П. с ЕГН

********** за освобождаване по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК от задължението за заплащане на държавна такса в размер на 7.67 евро, дължима по подадената частна жалба вх. № 10972/02.04.2026 г. срещу определение № 1421/23.03.2026 г. по гр.д. № 500/2026 г. по описа на Окръжен съд - Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ищеца Н. М. П. с ЕГН

********** за предоставяне на правна помощ по реда на чл. 94 ГПК във вр. чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗПП, изразяваща се в процесуално представителство във връзка с обжалване на определение № 1421/23.03.2026 г. по гр.д. № 500/2026 г. по описа на Окръжен съд – Варна, 7-ми състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му от ищеца.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3