Решение № 17104 от 22.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17104 гр. София, 22.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20211110171361 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на „..“ ЕАД с ЕИК .., адрес .. (ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт Божидар Георгиев. Ищецът твърди, че е доставял топлинна енергия спрямо топлоснабден имот с аб. номер ...

Поддържа, че ответницата е ползувала доставената топлинна енергия за битови нужди през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г., но не я е заплатила. Заявява, че е налице облигационно отношение с ответницата като собственица или вещен ползувател на процесния имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Заявява, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на ищцовото дружество. Като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главниците в посочените в исковата молба размери. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между клиентите в сградата-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.

138б ЗЕ. Заявява, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сградата се извършва от „..“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06. 04. 2007 г. за топлоснабдяването. Иска от съда да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на следните нейни задължения: сума в размер на 3 863 лева и 88 стотинки – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. ведно със законовата лихва от 23. 04.

2019 г. до окончателното изплащане, 532 лева и 89 стотинки – обезщетение за забава за 1 цената на топлинната енергия, начислено от 14. 09. 2016 г. до 02. 04. 2019 г., главница за дялово разпределение за периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. в размер на 47 лева и 71 стотинки ведно със законовата лихва от 23. 04. 2019 г. до окончателното изплащане, и 9 лева и 71 стотинки – обезщетение за забава за дяловото разпределение, начислено през периода от 30. 04. 2016 г. до 02. 04. 2019 г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 23183 по описа на Софийския районен съд, 120-и състав, за 2019 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба само от ответницата Е. Д. Б., ЕГН **********, адрес .., бул. . ., бл. ., вх. .., ., чрез упълномощения процесуален представител адвокат М. Й.. Ответницата оспорва всички предявени искове по основание и размер. Твърди, че исковете не са индивидуализирани и че неяснотата им накърнява правото й на защита. Поддържа, че претенцията на ищеца е за заплащането на топлинна енергия за „стопански нужди“ и че трябва да индивидуализира всички претендирани месечни плащания за процесния период, съответно следва да индивидуализира претендираните обезщетения за забава, начислени върху всяко едно от плащанията. Оспорва ищецът да е сключил с нея индивидуален договор, а ако съдът приеме, че е подадено заявление-декларация, то намира, че то само по себе си не води до извод за сключването на индивидуален договор. Отрича ищецът реално да е изпълнил задължението си за доставянето на топлинна енергия с дължимото качество и параметри. Твърди, че топлинната енергия не е била отчитана законосъобразно и правилно, защото сградата-етажна собственост незаконосъобразно е била присъединена към топлопреносната мрежа. Намира, че лицето по чл. 139б ЗЕ не е било валидно избрано от етажната собственост. Освен това оспорва извършваните от третото лице помагач дялови разпределения през процесния период, защото ги намира за неправилни и изготвени въз основа на нередовни технически уреди. Твърди, че при начисляването на топлинната енергия не са били приспаднати технологичните разходи и че методиката на формиране на дължимите суми води до заплащането на топлинна енергия, която не е била реално потребена, в противоречие с ДиректИ. 2012/27/ЕС. Позовава се на чл. 147а и чл. 62, ал. 1 от Закона за защита на потребителите. Твърди, че не е била надлежно поканена да плати претендираните от ищеца суми. Прави възражение за погасителна давност за вземанията до 23. 04. 2016 г., както и за цялото вземане за дялово разпределение и лихви за дялово разпределение. Иска от съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

По делото е конституирано като трето лице помагач на страната на ищеца „..“ ЕООД с ЕИК .., седалище и адрес на управление .., ул. „..“ № 3. С писмена молба заявява, че не оспорва предявения иск и го счита за основателен и доказан (л. 79 от гр. дело № 38534 по описа на Софийския районен съд, 120-и състав, за 2019 г.).

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Делото се разглежда повторно от първостепенния съд след прогласяването на нищожността на решение № 77701, постановено на 19. 03. 2020 г. от 120-и състав на Софийския районен съд (както и на решение № 142942 от 07. 07. 2020 г. за поправяне на първото решение по реда на чл. 247 ГПК) по гр. дело № 38534 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. Съгласно мотивите на въззивния съд при първоначалното разглеждане с решението по съществото на спора първостепенният съд не е изложил необходимите мотиви, от които да може да бъде изведена (дори и чрез тълкуване) правораздавателната му воля, който порок на решението не може да 2 бъде поправен по реда на чл. 247 ГПК.

При повторното разглеждане на делото настоящият състав на първостепенния съд приема, че исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител, придружена е с документ за внесена държавна такса в необходимия размер и съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение, поради което е процесуално допустима. Допустимостта на иска за заплащане на доставена топлинна енергия не е обусловена от индивидуализирането на всяка една от претендираните месечни суми (или суми за доплащане след дяловото изравняване). Достатъчно е ищецът да посочи глобалната претендирана сума за доставяната топлинна енергия, общият период, през който твърди доставянето й, както и да индивидуализира топлоснабдения имот, спрямо който твърди да я е доставял. Това е достатъчно, за да бъдат формално разграничени процесните притезания, свързани с доставянето на топлинна енергия, от всички останали сходни парични задължения, така че ясно да бъдат формирани обективните предели на силата на пресъдено нещо, съответно съдът да може надлежно да разпредели тежестта на доказването и ответницата да упражни пълноценно правото си на защита в гражданския процес, формулирайки съответни доказателствени искания. Всички тези необходими данни се съдържат в исковата молба. Размерът на отделните периодични задължения, които попадат в процесния период, е въпрос по същество, за който се събират доказателства в хода на съдебното дирене.

Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК четири кумулативно съединени иска за установяването на съществуването на парични задължения, свързани с доставянето на топлинна енергия. Първият иск е за установяването на задължение за стойността на доставена топлинна енергия с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В тежест на ищеца по този иск е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между него и ответницата, по силата на което през процесния период 01.

05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. реално й е доставил спрямо топлоснабдения недвижим имот ап. 101, находящ се в .., бул. . ., бл. .., вх. .., ., аб. номер .., топлинна енергия на стойност общо 3 863 лева и 88 стотинки, както и настъпването на изискуемостта на задълженията. По втория иск, който също е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в тежест на ищеца е да установи наличието на облигационно отношение за извършването на услугата дялово разпределение спрямо описания по-горе топлоснабден имот, по силата на което през периода 01. 05. 2015 г. – 30. 04. 2018 г. третото лице помагач реално е извършило услугата дялово разпределение спрямо топлоснабдения имот, която услуга е на обща стойност 47 лева и 71 стотинки, както и че задълженията за заплащането й са станали изискуеми. По останалите два акцесорни иска с правни основания чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване поставянето на ответницата в забава за съответните главни задължения, периодите на забавите и размера на обезщетенията за забавите. Предвид въведеното от ответницата евентуално възражение за погасителна давност, в тежест на ищеца е също така да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основания за спиране или/и прекъсване на течението на давността.

Облигационното отношение по доставянето на топлинна енергия възниква било автоматично по силата на закона – чрез придобИ.нето на правото на собственост или вещно право на ползуване върху недвижим имот, находящ се в сграда-етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа – било при условията на пряко 3 договаряне на облигационен ползувател на топлоснабдения имот с топлопреносното предприятие и сключването на индивидуален договор за доставянето на топлинна енергия. В разглеждания случай от представените от ищеца писмени документи е видно, че той се домогва да докаже и двете основания за възникването на облигационното отношение – ищецът представя както заявление-декларация на името на „Е. Д. П.“, така и заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот (страните не спорят, а и от идентичния ЕГН в заявлението-декларация и нотариалния акт, от една страна, и от посочения в отговора на исковата молба, следва да се приеме за установено, че „П.“ е предходното фамилно име на ответницата). Съдът не прие като доказателство по делото приложеното към исковата молба заявление-декларация (л. 38 от делото на 120-и състав на Софийския районен съд) – този документ е непълен, а и е представен в незаверен препис. С молба от 12. 01. 2023 г. (л. 14 от делото на 150-и състав на Софийския районен съд) ищецът се опита да представи отново същия документ, така че той да бъде приобщен към доказателствените материали по делото.

Но той отново беше представен в незаверен препис и беше непълен (лицевата му страна завършва с текста „Моля обърнете“, а последващ текст липсва) – л. 17 от делото на 150-и състав. Прочее, дори и така представеното заявление-декларация да бъде прието за годно писмено доказателство по делото, представената от него част не е подписана от ответницата. При това положение тя и не би могла да установи сключването на индивидуален договор между топлопреносното предприятие и ответницата при условията на пряко договаряне, въз основа на който да се приеме, че между страните е възникнало облигационно отношение по доставянето на топлинна енергия.

Различно стоят нещата по отношение на втората линия на доказване – тази, свързана с установяването на правото на собственост на ответницата върху процесния топлоснабден имот. Към исковата молба е приложен и съдът прие като писмено доказателство по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 64 от 23. 04. 1993 г., от който се установява, че ответницата (с тогавашно фамилно име „П.“) е придобила чрез дарение правото на собственост върху „ап. 101, находящ се в .., ж. к. „.“, ул. „.“, бл. . вх. .., на .“ – л. 14 – 15 от делото на 120-и състав.