Решение № 2283 от 04.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2283 гр. София, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Ваня Н. Иванова

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Калина В. Станчева Въззивно гражданско дело № 20221100501321 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С Решение № 20177575/27.08.2021 г. по гр. д. № 89028/2017 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 57 състав, „Л. Ю“ ЕООД, ЕИК **** е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на Р. Й. Й., ЕГН **********, сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, получени вследствие на претърпяна на 01.08.2017 г. от ищеца трудова злополука по време на изпълняване на служебните си задължения във връзка с трудово правоотношение с ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането (01.08.2017 г.) до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за разликата над 8 000 лева до пълния предявен размер от 12 000 лева.

Със същото решение е отхвърлен изцяло като неоснователен и искът по чл. 200, ал. 1 КТ от Р. Й. Й. срещу Л. Ю“ ЕООД за сумата от 95 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на процесната дата.

С оглед изхода на спора, първоинстанционният съд е разпределил отговорността за разноски, сторени пред СРС, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът „Л. Ю“ ЕООД е осъден да заплати на адв. Б.Г.Л. сумата от 418, 27 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство при безплатна правна помощ по гр.д. № 83137/2017 г. по описа на СРС – обезпечение на 1 бъдещ иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 472, 12 лева, - държавна такса, съобразно уважената част от исковата претенция, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съгласно отхвърлената част на исковете ищецът Р. Й. Й. е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 316,56 лева – разноски по делото.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника „Л. Ю“ ЕООД, чрез упълномощения процесуален представител адв. Ю.а, с доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението в частта, с която ответното дружество е осъдено на основание чл. 200, ал. 1 КТ да заплати на ищеца сумата над 1000 лева до уважения размер от 8000 лева за претърпени неимушествени вреди. Излагат се твърдения, че в най-съществената част решението на СРС не съдържа мотиви, а именно по въпроса за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че е налице разминаване между показанията на свидетелите А.Д. и В.Д.. Посочва, че изводът на съда, че показанията на свидетеля Д. кореспондират с останалите приобщени по делото доказателства, не е издържан.

Коментриа, че първостепнният съд пропуснал да коментира и нещо особено съществено в случая, а именно обстоятелството, че два от издадените болнични листове за по 30 дни, са били отменени от НЕЛК – Специализиран състав по ортопедични болести с приетото по делото Експертно решение от 27.04.2018 г. Цитира се практика на различни съдилища в страната, за която се твърди, че обективира тенденция за присъждане на обезщетение в значително по-нисък размер. На последно място, признава частично претенцията на ищеца и счита за обоснован размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди сумата от 1000 лева, до който размер признава иска и която сума твърди, че е заплатена на ищеца, видно от приложено по делото платежно нареждане от 28.09.2021 г. на ЦКБ АД. С оглед на изложените съображения, се моли за отмяна на решението в посочената обжалвана част и за отхвърляне на иска по чл. 200 КТ за разликата над сумата от 1000 лева. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по съразмерност.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ищеца в производството Р. Й.

Й., чрез адвокат Е. Т., упълномощена в хода на първоинстанционното производство, с доводи за неоснователност на въззивната жалба и искане решението в оспорената му част да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи се, че районният съд правилно е преценил фактите и обстоятелствата, относими по делото и е формирал правилни и обосновани фактически и правни изводи за уважаване на исковата претенция, в това число, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по чл. 200, ал. 1 КТ. Поддържа се, че правилно съдът е определил справедливия размер на обезщетението, съобразявайки се с критериите по чл. 52 от ЗЗД при претърпени болки и страдания. Отбелязва, че СРС не е допуснал съществени процесуални нарушения.

2

Досежно въведеното възражение за свидетелските показания на свидетеля Д., навежда, че същите не влизат в противоречие с обстоятелството, че два от болничните листове на Й. са отменени, тъй като последните са за период, надхвърлящ 74-те дни. В заключение, моли съдебната инстанция да остави въззивната жалба без уважение, прилага съдебна практика към отговора за сведение на съда.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно между страните по делото е, че въз основа на подписан между тях Трудов договор № 002 от 02.06.2016 г. е възникнало валидно трудово правоотношение, съществуващо и към 01.08.2017 г. /деня на инцидента/, по което ищецът е заемал длъжността „продавач-консултант”.

По делото е представена декларация за трудова злополука, Приложение към чл.

3, ал. 1 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, от която се извежда, че злополуката е станала на 01.08.2017 г., в 07:40 часа, с място на злополуката – обект, находящ се в гр. София, на ул. „Славянска“ и ул.“6-ти септември“. Отбелязано е, че злополуката по чл. 55, ал. 1 КСО е станала на обичайното стационарно работно място, като е получено засягане телесния интегритет на лицето – луксация на коляно, при увредени части на тялото – ляво коляно. За свидетели в декларацията са посочени Д.И. и Ю.С..

Приложен по делото е и Протокол, съставен по реда на чл. 57, ал. 2 КСО, от 20.10.2017 г. за резултатите от извърешно разследване на злополуката, станала на 01.08.2017 г. , видно от който същата е станала през време и по повод извършваната работа – обслужване на клиенти, като при използване на санитратно помещение в търговски обект и вследствие на подхлъзване и падане, пострадалата получила контузия в ляво коляно.

Горната констатация на председателя и членовете на комисията е потвърдена и от Разпореждане № 21119/30.10.2017 г., с което злополуката е приета за трудова като актът на Териториално поделение – София град на Национален осигурителен институт е потвърден с Решение № 7934/28.12.2018 г., влязло в сила на 31.01.2020 г. на Административен съд – София град.

От коментираните вече писмени документи, представени по делото, а наред с това и от останалите ангажирани в хода на производството доказателства, в това число свидетелски показания, медицинска документация, включително болнични листове, анамнези и епикризи, както и от заключението по СМЕ, се установява еднопосочно и безпротиворечиво, че на 01.08.2017 г. при изпълнение на трудовите си задължения – подготвяне на търговския обект за предстоящия работен ден и при използване на санитарното помещение в същия, ищецът се подхлъзва и пада, като получава 3 увреждане на тялото в областта на лявото коляно.

От представен по делото допълнителен лист към лист за преглед на пациент се констатира, че е извършен медицински преглед в болница „Света Анна София“ АД, като на пострадалото лице /ищец/ е направена рентгенография на коляното и е поставена диагноза „контузия на лявото коляно“, като коляното е имобилизирано за срок от 45 дни с ортеза.

Видно от приложено по делото Експертно решение на МЗ - Национална експертна лекарска комисия № 0373 от 27.04.2018 г., комисията отменя два броя болнични листове за по 30 дни, като неаргументирано дадени след ползване на 74-те дни временна неработоспособност за контузия на коляно и приета луксация на лявата патела. В документа е отбелязано, че по същество такава травма не обуславя толкова продължителна временна неработоспособност.

В хода на проведения пред първоинстанционния съд съдебен процес са събрани и устни доказателства с цел обезпечаване доказателствата по делото, чрез разпит на свидетели.

В разказа си свидетелят А.Д., живеещ на семейни начала с ищеца Й., обяснява, че последната паднала по време на работа и в резултат се чувствала много зле, не можела да стъпи на краката си, като била и 40 дни с шина и не можела да се обслужва сама. Към онзи момент двамата живеели също заедно и жена му нищо не можела да прави сама – нито да отиде до хладилника, нито до тоалетна, нито пък да се нахрани, понеже постоянно изпитвала болки. Свидетелят сочи, че сега тя ходи с шина заради метеорологичните условия навън. Описва, че изпитвала силни болки, дори и понастоящем, при смяна на времето. Разказва, че след като махнали шината кракът й бил атрофилрал и тя ходила на рехабилитация. В момента не можела да кляка, да спортува, а преди това спортувала. По време на възстановителния процес, пострдалата ограничила социалните си контакти, а свидетелят сам и на ръце я носел на пейката пред блока.

От свидетелските показания на свидетеля В.Д. се установява, че на 15.10.2017 г.

Р. подала болничен лист много нервно и припряно, като на излизане казала, че „ще ми платите“. Тогава свидетелят попитал за какво става въпрос, като му било отговорено, че иска обезщетение, че се е контузила. Сочи, че видимо на пострадалата й нямало нищо, не носела нито шина, нито патерица.

Разпитан по делото е и свидетелят М.Б.Д.К., работещ като специализант в Спешното отделение на болница „Света Анна“ АД към 2017 година. В разказа си свидетелят посочва, че не си спомня да е преглеждал лице на име Р. Й.. За сметка на това признава, че подписът в допълнителен лист към лист за преглед на пациент, удостоверяващ извършен преглед на това лице, който е приложен по делото, е действително негов.

4

В хода на първоинстанционното производство е приобщена медицинска документация, издадена за констатиране на здравословния статус на ищеца Р. Й. Й., като за интерпретиране на същата и предвид необходимостта от специални знания в областта на медицинските науки, в хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), което основателно е кредитирано от първия съд при изграждане на изводите за фактите в процесния случай.

Експертът е констатирал, че при процесния инцидент, ищецът Й. е получила изкълчване на капачката на лява колянна става. Това увреждане се сочи да се получава при падане и усукване на колянната става и е възможно да бъде получено по начина, описан в исковата молба. Посочено е, че на пострадалата е направено обездвижване на лява колянна става с ортеза – шина, за 45 дни, като общо възстановителният период е продължил 74 дни. Вещото лице също е установило, че през периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания, като първите 15 дни след травмата и 15 дни след свалянето на имобилизацията, болките са били с по-голям интензитет. В отговор към последния поставен въпрос, експертът е дал становище, че поначало изкълчването на колянната става е нестабилно и при 60-70 % от случаите, капачката се намества спонтанно и при опит за преместване на крайника. При еднократен инцидент не може да се говори за хроничност на увредата или така наречената „хабитуална луксация“, понеже, за да се постави такава диагноза е необходимо капачката да се изкълчва поне 3-4 пъти годишно или при доказана костна или връзкова патология на колянната става.

Други относими доказателства, допринасяващи за изясняване на факти и обстоятелства във връзка с предмета на делото, не са събрани от първоинстанционния съд.