Решение № 2275 от 06.07.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 2275 06.07.2020 година град Пловдив

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII - ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при участието на секретаря Радка Цекова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16264 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 74 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София , бул. „Васил Левски" 114, етаж Мецанин Т. К., чрез процесуален представител: юрк. ****, е предявил против К.В.Д., ЕГН: **********,***, искове за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 600 лв. (шестстотин лева) - главница, произтичаща от договор за гаранция от 26.08.2016 г., сключен с „Фератум банк“ ЕООД във връзка с договор за кредит № ****/26.08.2016 г., сключен с „Фератум България” ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.12.2017 г.; сумата от 138 лв. (сто тридесет и осем) - договорна лихва за периода 25.09.2016 г. – 21.08.2017 г.; сумата от 100 лв.

(сто лева) – такса за събиране на вземането; сумата от 462 лв. (четиристотин шестдесет и два лева) – гаранция по кредитната сделка; сумата от 30,53 лв.

(тридесет лева и петдесет и три стотинки) – обезщетение за забава върху главницата за периода от 22.08.2017 г. до 17.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.05.2018 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№8607/18 г. на ПдРС.

В исковата молба се твърди, че между Фератум България ЕООД като кредитор и К.В.Д. като кредитополучател, бил сключен Договор за кредит № **** от 26.08.2016 г. чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ, като били спазени изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис, както и Закона за електронната търговия. Договорът бил сключен и при Общи условия. По силата на сключения договор за кредит на кредитополучателят отпуснат кредит в размер на 600 лева, които следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в размер на 138 лева, за срок от 360 дни. Като обезпечение на вземанията на кредитора на 26.08.2016 г. между К.В.Д. - кредитополучател и Фератум Банк ЕООД - гарант бил сключен Договор за гаранция с № ****, по силата на който гарантът се задължил в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателя, като се задължил солидарно с последния. Съгласно Общите условия към Договора за гаранция кредитополучателят се е задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер на 462 лева.

Кредитополучателят не бил изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради което дружеството-гарант Фератум Банк ЕООД, погасило дължимата сума в пълен размер към Фератум България ЕООД, с което е встъпило в правата на кредитор.

Датата на последна вноска по кредита била на 21,08,2017 г. В чл. 10 от Общите условия, в случай, че кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислява административна такса за събиране на вземането в размер на 100 лв.

В исковата молба се твърди, че на 1.12.2017г. е бил сключен Договор цесия и Приложение Г от 01.12.2017 г. между Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „Фератум Банк" ЕООД (цедент), по силата на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, за което длъжникът е уведомен. Претендира разноски.

В законоустановения срок ответникът чрез особения си представител адвокат Л. е депозирал отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на исковете по основание и размер.

Оспорва договора за кредит. Твърди, че ответникът не бил запознат с ОУ към процесния договор за кредит и не са подписани от ответника. Твърди, че не е сключвал договор за гаранция. Оспорва дружеството гарант - Фератум Банк ЕООД да е погасило задълженията на ответника.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетото за послужване ч.гр.д. №

8607 по описа за 2018 г. на ПдРС, се установява, че ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410