Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 23.03.2026, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Административно наказателно дело 487/2025
Вид
Решение № 49
Подписан
23.03.2026
В сила
17.04.2026
Състав
Веселин Христов Коларов

Цитирани разпоредби

  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.150 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 177 ал.1 т. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.178ж ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.188 ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.58 т.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Харманли, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20255630200487 по описа за 2025 година

Производството е по Глава III Раздел V чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателката М. К. К. ЕГН ********** от с. Сталево, обжалва Наказателно постановление № 25-1253-002441 от 02.IX.2025г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, с-р „Пътна полиция“, като го счита за неправилно, издадено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие със закона.

Моли съдът да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована- не се явява, представлява се от процесуален представител - адв.М. П. при АК Хасково, която поддържа изцяло депозираната жалба. Представя писмена защита, в която излага становище по съществото на спора. Претендира присъждане на разноски.

Административно наказващия орган - Началник Група в ОД МВР Хасково, с-р „Пътна полиция“ - редовно призован, не се представлява и не взема становище по жалбата.

В съпроводителното писмо към административно наказателната преписка излага становище описаните обстоятелства в жалбата да не се вземат предвид от съда и същата да не бъде уважена. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районна прокуратура Хасково, ТО Харманли, редовно призована - не се представлява, не взема становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 25-1253-002441 от 02.IX.2025г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, с-р „Пътна полиция“, издадено въз основа акт сер. GA № 3270041 от 19.VIII.2025г. на М. К. К. ЕГН ********** от с. Сталево на основание:

- чл.178ж ал.1 пр.1 от Закон за движение по пътищата са наложени административно наказания: “Глоба” в размер на 1 000лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца,

- чл. 177 ал.1 т. 2 от Закон за движение по пътищата е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100лв.

1 за това, че :

„На 02.VIII.2025г. около 18.44ч. в община Харманли на път Автомагистрала А-4 като водач на товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер 212 Д с рег.номер ..... България при обстоятелства: По АМ Марица до км.62+476 в посока на движение към АМ Тракия, управлява личния си товарен автомобил марка Мерцедес, модел Спринтер 212 Д с рег.номер ..... като: 1) в лентата за принудително движение (аварийна лента). Нарушението е установено с техническо средство (Тол камера) с номер SCP 1016 с GPS координати:

41.957735; 25.882528; 2) г-жа К. не притежава СУМПС. е извършил:

1. На автомагистралата се движи в лентата за принудително спиране без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство, с което виновно е нарушил/а чл.58 т.3 от ЗДвП.

2.Управлява ППС без да е правоспособен водач, с което виновно нарушил/а чл.150 от ЗДвП.“

В Акт за установяване на административно нарушение сер. GA № 3270041 от 19.VIII.2025г. са отразени идентични обстоятелства. Като нарушени са посочени разпоредбата на чл.58 т.3 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП.

Наличен по делото е снимков материал на процесното нарушение от 02.VIII.2025г., 18:44ч.

В хода на производството се разпитаха в качеството на свидетели: С. А. С. актосъставител и И. П. И. - служител на Национално ТОЛ Управление - свидетел по акта.

От показанията на свидетеля С. С. се установяват обстоятелства във връзка с процесния Акт за установяване на административно нарушение, който бил съставен по снимков материал представен от служители на ТОЛ системата в сектор „Пътна полиция“ гр.Хасково в присъствието на собственика на автомобила и служител на ТОЛ, като свидетел.

От показанията на свидетеля И. И. се установя, че актът бил съставен в преддверието на КАТ Хасково, в негово присъствие и в присъствието на жалбоподателката.

Изпратен бил от началника си в КАТ Хасково, за да присъства при съставянето на акта.

Видял снимка по случая, видеоклип не бил предоставен.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 10.IX.2025г., като жалбата е депозирана пред Административно наказващия орган на 19.IX.2025г. като е входирана под вх.№ 272000-17898/19.IX.2025г. Като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, жалбата се явява процесуално допустима, а преценена по същество основателна.

При извършената служебна проверка, настоящия състав на съда намира, че процесния акт е съставен от компетентно длъжностно лице - С. С., в качеството му на мл.автоконтрольор при Група контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали Хасково, ОД МВР Хасково, и в рамките на правомощията предоставени му от Закон за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от Закон за административните нарушения и наказания.

Според настоящия състав на съда в случая, са допуснати процесуални нарушения по чл.40 и чл.43 ал. 1 от ЗАНН.

По силата на нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН, актът се подписва от съставителя и поне един от свидетелите, посочени в него, след което се предявява на нарушителя. В процесния АУАН като свидетел е посочен И. П. И. от гр. Хасково - посочен като „очевидец при съставяне на акта“. От събраните в хода на производството гласни доказателства, по безспорен начин се установява, че св. И. не е присъствал на установяване на нарушението.

От разпоредбите на чл.40 и сл. от ЗАНН, може да се направи извод, че 2 законодателя е уредил четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат, а именно: свидетели, присъствали на нарушението, свидетели, присъствали при установяване на нарушението, свидетели, присъствали при съставяне на акта и свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта. Актосъставителят е длъжен всякога да предпочете да посочи като свидетели, тези присъствали на нарушението.

Ако такива не са установени или е обективно невъзможно актът да се състави в тяхно присъствие, актосъставителят следва да състави акта в присъствието на свидетели, присъствали на установяване на нарушението. Едва тогава следва да се пристъпи към свидетелите от третата категория. Съставянето на акта с участието на всяка предходна категория би следвало да бъде предпочетено и да изключи участието на свидетелите от по‐ следващата категория. Противното обаче не следва да се счита за допускане на съществено процесуално нарушение.

В конкретния случай е налице и нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН, регламентиращ, че актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, а при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В настоящия казус не са налице свидетели присъствали на нарушението или такива на неговото установяване, а само такъв на съставяне на акта за установяване на нарушението.

С оглед на това е налице и още едно процесуално нарушение, допуснато в производството по установяване на нарушението, водещо до опорочаване на издадения АУАН и съответно на съставеното в последствие наказателно постановление въз основа на него. Изложеното обосновава извод за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения и обуславя отмяната му на това основание.

Въпреки извода на настоящия съдебен състав за допуснати процесуални нарушения, следва изрично да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства, по несъмнен начин се установява, че управлението на МПС на посочените място, дата и час е установено със снимков материал от ТОЛ система – което не е спорно между страните. В настоящия случай липсват каквито и да е било данни, още по-малко доказателства, дори и като индиция, че автомобилът, който е заснет, е бил управляван именно от неговия собственик – жалбаподателката К., която непритежава свидетелство управление на МПС. От снимковия материал могат да бъдат установени марката и регистрационният номер на автомобила, но не и да се идентифицира водача. След направена от полицейски служители справка в автоматизираните информационни системи на МВР, е констатирано, че собственикът на автомобила, не е правоспособен водач - не притежава СУМПС. От страна на органите на МВР обаче не са били предприети каквито и да е било процесуални действия във връзка с установяване самоличността на водача на автомобила, съответно за изясняване на релевантно за вменяване на нарушението визирано в нормата чл.150 от Закон за движение по пътищата.

В случая процесния Акт за установяване на административно нарушение и обжалваното постановление се основат на предположение, че автомобилът е бил управляван от неговия собственик, което предположение обаче не е доказателствено обезпечено. За разлика от нормата на чл.188 ал.1 от ЗДП регламентираща, че собственикът на МПС отговаря за извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство, такава възможност не е предвидена в закона при прилагането на чл.150 от закона. В депозираната пред полицейските служители Декларация по чл. 188 от ЗДП, жалбоподателката е заявила, че не може да посочи кой е управлявал МПС - т.е. собственикът на автомобила не е представил информация на кого е предоставил МПС. С оглед на това не следва при прилагането на нормата на чл.188 ал.1 от закона да се презумира, че именно неправоспособният собственик на автомобила е управлявал МПС и е извършил нарушението, за което е ангажирана административната му отговорност. Нещо повече, нарушението на чл.150 от закона (управление на МПС от неправоспособен водач), дори когато за това нарушение се ангажира отговорността на собственика, чието превозно 3 средство е управлявано от лице, което не е правоспособен водач, се свързва винаги с противоправно поведение на водача на ППС. В случая липсват каквито и да е било установявания, събрани данни и доказателства, относно самоличността на лицето, управлявало МПС на посочените в обжалваната заповед време, място и обстоятелства.

Предвид установените по делото факти съдът намира, че необосновано от гледна точка на доказателствата и неправилно от гледна точка на закона административният орган е приел, че 02.VІІІ.2025г. около 18.44ч. на АМ „Марица“, при километър 62+476, именно жалбоподателката К. е управлявала личния си товарен автомобил, без да има придобита правоспособност за управление на МПС.

При липсата на каквато и да е било доказана обективна и субективна съпричастност на собственика на автомобила към описаното противоправно деяние, недопустимо е той да търпи неблагоприятните правни последици, като му се вменява инкриминираното нарушение. Това се явява и самостоятелно основание за отменя на обжалваното постановление като недоказано и законосъобразно

С оглед изхода на спора - уважаване на жалбата и на основание чл.63д от ЗАНН, жалбоподателя има право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателката с депозираната по делото молба вх. № 238/13.І.2026г. С оглед фактическата и правна сложност на делото и предвид представения Договор за правна защита и съдействие съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 204.52евро (400.00лв.).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63 ал.2 т.1 от Закон за административните нарушения и наказания, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 251253-002441 от 02.IX.2025г. на Началник Група в ОД МВР Хасково, с-р „Пътна полиция“, издадено въз основа акт сер. GA № 3270041 от 19.VIII.2025г., с което на М. К. К. ЕГН ********** от с. Сталево на основание: