Решение № 2091 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2091 гр. София, 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20241110203077 по описа за 2024 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № 23-4332-014838/26.07.2023 г., издадено от началника на Сектор към ОПП-СДВР, на Е. В. М. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в това, че на 23.03.2023 г., около 13.43 часа, в гр. София, по ул. „Скопие“ с посока на движение от ул.

„Подполковник Калитин“ към ул. „Габрово“ управлява лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № като до № 6 се движи със скорост от 102 км/ч при ограничение от 50 км/ч за населено място, като скоростта за движение е установена със система за видеоконтрол „CORDON M2” № 1193.

Срещу горепосоченото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице Е. В. М., в която е изложено, че същото е незаконосъобразно. На първо място се твърди, че предявеният на жалбоподателя АУАН е нечетим, което е ограничено правото му на защита в хода на образуваното срещу него производство. На следващо място се 1 оспорва годността на АТСС, с което е установено нарушението. Твърди се, че представената снимка на АТСС е нечетима и не може да се установи къде и в каква посока е разположено същото. Изложено е, че АУАН и НП са издадени след изтичане на предвидените в ЗАНН преклузивни срокове. Оспорва се и НП в частта, с която на жалбоподателя са отнети 12 контролни точки.

Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и на наказващия орган. Твърди се, че в АУАН не е индивидуализиран свидетелят с посочване на имената му, ЕГН и месторабота. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени атакуваното НП като незаконосъобразно и необосновано, както и да присъди в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

В хода на съдебното производство жалбоподателят и наказващият орган не се явяват и не изпращат свои процесуални представители.

Софийски районен съд, намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Към 23.03.2023 г. Е. В. М. бил регистриран в ОПП-СДВР като ползвател на л.а. марка „БМВ“, модел „Х5 Х Драйв 30Д“ с рег. № собственост на „Хит Кредит“ ООД.

На 23.03.2023 г., около 13.43 часа, в гр. София по ул. „Скопие“ с посока на движение от ул. „Подполковник Калитин“ към ул. „Габрово“ жалбоподателят Е. В. М. управлявал горепосочения лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № , като до № 6 се движил със скорост от 102 км/ч при максимално разрешена скорост на движение за населено място от 50 км/ч. Нарушението било установено и заснето чрез техническо средство „CORDON M2” № MD 1193, записващо и заснемащо точен час, дата, регистрационен номер на МПС и скорост. Системата за видеоконтрол е вписана под № В-46 в Регистъра на 2 одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до 13.06.2027 г. Видно от приетия по делото Протокол от последваща проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 14.03.2023 г. със срок на валидност на проверката до 14.03.2024 г., като към датата на заснемане на нарушението – 23.03.2023 г., е отговаряла на метрологичните изисквания съобразно нормативните стандарти.

На 11.07.2023 г. в ОПП-СДВР се явил ползвателят на заснетия автомобил Е. В. М., който писмено декларирал, че е управлявал на 23.03.2023 г. в 13.43 часа л.а. „БМВ“ с рег. № .

Въз основа на събраните доказателства, св. В. Х. А съставил АУАН бл. № 129468/11.07.2023 г. срещу Е. В. М. за извършено от последния административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление № 23-4332-014838/26.07.2023 г., с което за описаното в съставения АУАН административно нарушение на Е. В. М. били наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

НП било връчено лично на Е. В. М. на 06.02.2024 г., който в законоустановения 14-дневен срок (на 16.02.2024 г.) подал жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. В. Х. А; справка АИС-КАТ по отношение на собствеността на процесния лек автомобил; справка от ОПП-СДВР, ведно с приложения към нея; справка от Столична община, дирекция „Управление и анализ на трафика“, ведно със схема за организация на движението; справка от Български институт по метрология с изх. № 57-00-43-1/18.03.2024 г. и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване; справка от ГД „НП“, Протокол № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.; декларация по чл. 188 ЗДвП;

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и заповеди за назначаване на актосъставителя и наказващия орган.

3

Настоящият съдебен състав счита, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания по делото свидетел В. Х. А, от които се установява, че последният е съставил АУАН на база приложения по преписката доказателствен материал, касаещ заснемане на процесното нарушение, както и на попълнената декларация по чл. 188 ЗДвП от ползвателя на автомобила.

Съдът кредитира и приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. От приложената справка от Български институт по метрология, ведно с писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол, с която е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрена и отговаря на нормативните изисквания. От Протокол за проверка № 019-СГ-ИСИС/14.03.2023 г. се установява, че към датата на заснемане на процесното нарушение – 23.03.2023 г., системата за видеоконтрол е преминала последваща периодична проверка на 14.03.2023 г.

(със срок на валидност 1 година), като е отговаряла на метрологичните изисквания към датата на извършване на нарушението. В този смисъл се явява неоснователно възражението на жалбоподателя, че техническото средство, с което е констатирано административното нарушение, е било неизправно.

Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП „Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към административнонаказателното производство снимков материал като годно веществено доказателствено средство. От същия се установява какво е било ограничението на скоростта на процесното място, вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост на движение – 102 км/ч, при ограничение от 50 км/ч в рамките на населено място. Действително, в наказателното постановление е посочена 4 скорост на управление на МПС 102 км/ч, докато в снимковия материал е отразена скорост от 106 км/ч. От приложените писмени доказателства, изискани служебно от съда от БИМ – Протокол за проверка № 019-СГИСИС/14.03.2023 г., се установява, че допустимата грешка при измерване на скоростта с процесната система за видеоконтрол е +/- 3 км/ч при скорост до 100 км/ч и +/- 3 % при скорост над 100 км/ч. В конкретния случай от приложените веществени доказателствени средства е видно, че измерената скорост на заснетия автомобил е 106 км/ч. Тоест, след приспадане на допустимата грешка от 3 % от измерената скорост от 106 км/ч като толеранс в полза на нарушителя, в наказателното постановление законосъобразно е отразено, че действителната скорост на движение на процесния автомобил е била 102 км/ч, което е с 52 км/ч над максимално допустимата в конкретния пътен участък от 50 км/ч.

От приложената справка от Столична община и схема за организацията на движението към нея се установява, че към 23.03.2023 г. максимално разрешената скорост за движение в процесния пътен участък на ул. „Скопие“ до № в посока от ул. „Подполковник Калитин“ към ул. „Габрово“ е била 50 км/ч, като не е имало поставени пътни знаци „В26“, въвеждащи максимално разрешена скорост на движение, различна от 50 км/ч.

Спазени са и изискванията на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като е изготвен протокол за използване на АТСС (л. 57 от делото) и снимка на разположението на последното. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че снимката на разположение на АТСС е „нечетима“, доколкото същата е изготвена съобразно нормативната уредба и онагледява мястото на разположението на АТСС и посоката му на заснемане. В самия протокол за използване на АТСС е описано точното местоположение на АТСС и посоката му на заснемане, поради което са спазени всички изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

5

При проверка процесуалната законосъобразност на обжалваното НП съдът счита, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото съгласно т. 2.1., вр. т.

1.3.1. от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи св. Атанасов, заемащ длъжността „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР, има компетентност да състави процесния АУАН. Съгласно т. 3.6 от цитираната заповед началникът на сектор към ОПП-СДВР има правомощието да издаде процесното наказателно постановление. По делото е приложена Заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., от които е видно, че Д Д е заемала длъжността началник сектор „Административно обслужване“ в ОППСДВР, считано от 29.10.2019 г. Същевременно, по делото е приложена и Заповед № 513з-5069/21.07.2015 г. на директора на СДВР, от която е видно, че св. В. Х. А е назначен на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОППСДВР. С оглед на това съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни лица. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че посочените заповеди не доказват длъжността, която са заемали съответните лица към момента на съставяне на АУАН, респ. издаване на НП, доколкото същите са издадени от компетентни лица в изискуемата от закона форма и удостоверяват именно назначаването на съответните длъжност на наказващия орган и на актосъставителя.

Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове и съдържат всички реквизити, посочени в разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което обжалваното НП е съобразено с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че извършителят на нарушението е установен едва след попълване на декларацията по чл. 188 ЗДвП от ползвателя на автомобила, а именно на 11.07.2023 г., като АУАН е съставен на същата дата - 11.07.2023 г., а НП е издадено на 26.07.2023 г., поради което съдът намира за неоснователно възражението за неспазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставяне на АУАН и издаване на НП.