Решение № 10149 от 14.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 42075/2021
- Вид
- Решение № 10149
- Подписан
- 14.06.2023
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 , ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 10149 гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110142075 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД (ищец) срещу „Агромедия Груп“ ЕООД (ответник) за вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 13797/2021г. на СРС, 55 състав, както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79 , ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 13080.00 лева – неплатена главница по договор за излъчване на телевизионно предаване от 2016г., ведно със законната лихва от 09.03.2021г. (датата на депозиране на заявление по чл.410 ГПК) до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 7207.53 лева – мораторна неустойка за периода 11.05.2018г. – 01.03.2021г.
Ищецът твърди, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по Договор от 2016г. за излъчване на телевизионно предаване с предмет – създаване и използване на аудио-визуално произведение – телевизионно предаване „Агрофорум“. Пояснява, че по силата на договора продуцентът имал право да включи в предаването продуктово позициониране и услуги към рекламодатели, за което заплащал на медията възнаграждение, както и такова за предоставено от медията телевизионно време за излъчване на търговски съобщения и за техническо обезпечаване на излъчването чрез осигуряван от медията контрол на нивото на звука и качествен технически контрол на предаването. Поддържа, че е изпълнил задължението си по договора, осигурявайки телевизионно време и техническа поддръжка, но ответникът не е изпълнил насрещното си задължение да заплати договореното възнаграждение. Предвид изложеното предявява посочените по-горе искове, като обоснована правен интерес от заявяване на установителни искове с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед за 1 изпълнение по ч.гр.д.№ 13797/2021г. на СРС, 55 състав, срещу която е постъпило възражение.
Представя доказателства и прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията като недопустима и неоснователна. Не оспорва сключения договор, но оспорва реалното изпълнение на задълженията на ищеца по него. Навежда евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност, като поддържа приложимост на кратката тригодишна давност с твърдение, че вземането за главница е периодичен платеж. С аргумент за погасяване на сумите по давност, прави искане за прекратяване на делото, като образувано по недопустим иск. Претендира разноски.
В с.з. представителят на ищеца моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. В срок предоставя писмена защита. В нея излага, че от двете приети експертни заключения се установява извършване на услугите от него. Релевира, че вземането няма периодичен характер, защото в договора няма падежи на задълженията, услугите не са с фиксиран период от време, ерго не известен на страните този момент.
В съдебната реч процесуалния представител на ответника моли исковете да бъдат отхвърлени.
Счита, че вземанията са погасени по давност. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:
Представен е Договор за излъчване на телевизионно предаване с предмет създаване и използване на аудио-визуално произведение – телевизионно предаване „Агрофорум“, по силата на който „продуцентът“ „Агромедия Груп“ ЕООД се задължава да създаде и предостави на „медията“ - „БТВ Медиа Груп“ ЕАД, не по-малко от 53 издания на предаването, освен ако страните не се споразумеят друго, за използване от нея /има се предвид „медията"/ при условията и срещу заплащане на сумите, уговорени в договора. В чл. 3 от договора страните са описали съдържанието на предаването, както и че то се състои от отделни издания, всяко от които с продължителност от 21 до 22 минути чисто програмно време. Посочено е къде и кога следва да се излъчва предаването – по телевизионна програма БТВ всяка събота от 06:30 до 7:00 часа, със запазено право на медията да променя периодичността на излъчване на изданията, като е уговорено, че първото планирано излъчване е на 02.01.2026г. В чл. 11, ал. 1 е договорено, че за всяко едно издание на предаването, чието съдържание включва позициониране на продукти и/или услуги на рекламодатели и за предоставеното от медията телевизионно време за излъчване на телевизионни търговски съобщения на рекламодатели на продуцента в размер до 6 минути общо по време на рекламен блок на дадено издание на предаването, продуцентът заплаща на медията фиксирана сума в размер на 1200.00 лева без ДДС. В ал. 4 е договореното възнаграждение за „медията“ – 100.00 лева без ДДС за всяко отделно издание на предаването, като тази сума се дължи за извършван от технически екип на медията контрол на нивото на звука на предоставените рекламни клипове и за качествен технически контрол на изданието на предаването. В чл. 11 на договора са уговорени и други суми, които продуцентът се задължава да плащан на медията /така ал. 3 и ал. 2 от договора/ - за търговски съобщения, в това число на „специфични рекламодатели“, при заплащане на 180.00 лева без ДДС. Според ал. 5 – дължимите от продуцента на медията суми за даден месец от действието на договора се заплащат до 10-то число на месеца, за който се отнасят, по банков път и по посочена в договора банкова сметка. Договорена между страните /чл.
11, ал. 6/ е неустойка в случай на неспазване на сроковете за плащане, продуцентът дължи на 2 медията неустойка в размер на 1/360 част от основния годишен лихвен процент на БНБ за периода, увеличен с 20 пункта за всеки ден на забавата, считано от датата на падежа на дължимата сума.
Посочено е, че договорът влиза в сила на 01.01.2016г.
Приложена е фактура № 0000044848/31.05.2016г. с издател „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 4800.00 лв. без ДДС, съответно 5750.00 лв. с ДДС, с предмет: „продуктово позициониране btv-Agromedia Group, м.май, търговски съобщения btv-Agromedia Group, м.май“.
Приложена е фактура № 0000045856/29.07.2016г. с издател „БТВ Медиа Груп“ ЕАД и получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 6000.00 лв. без ДДС, съответно 7200.00 лв. с ДДС, с предмет „технически услуги – технически разходи за излъчване на Агрофорум, месец юли – подмяна“.
Приложена е фактура № 5000000225/29.07.2016г. с издател „ БТВ Медиа Груп“ ЕАД и получател „Агромедия Груп“ ЕООД на стойност 100.00 лв. без ДДС, съответно 120.00 лв. с ДДС, със същия предмет като предходната, но с посочване, че предмета касае м. юли.
По делото са приобщени материалите по ч.гр.д. № 13797/2021г. на СРС, 55-състав, доказващо наличието на връзка между двете производства и спазването на срока по чл.415, ал.4 ГПК за подаване на исковата молба.
Спори се относно реалното изпълнение на договора от страна на ищеца, както и за изискуемостта на вземането.
За изясняване на спора по делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след справка в НАП, е установило, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца, но няма осчетоводяване на плащания по тях, включени са в дневниците продажби към подаваните справки за декларации към съответния данъчен период и същите са дали резултат при формиране на данъчния резултат; издадените фактури са включени в дневниците покупки на Агромедия груп ЕООД към подаваните справки за декларации за съответния данъчен период и същите са дали отражение при формиране на данъчния резултат. Задължението е посочено в общ размер на 21051.60 лева, от които 13080 лева – обща сума по фактури и 7 971.60 лева. обща сума неустойка за забава.
За изясняване на спора по делото е приета и съдебна компютърно – техническа експертиза, вещото лице по която, след справка на установените метаданни и данни в системата на пийпълметричната агенция ГАРБ е установило, че в периода от м. май – м. юли 2016г. в ефира на БТВ са излъчени тринадесет предавания Агрофорум.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, прави следните правни изводи:
По отношение на иска по чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 79 , ал. 1 от ЗЗД Както е указано от съда още с проекта на доклад, уважаването на иска зависи от провеждането на пълно и главно доказване от ищеца на валидно облигационно отношение, по което е изпълнил задълженията си, изискуемост на вземането за главница, размер на вземанията.
3
Материалите по делото дават основание да се приеме, че първата предпоставка е изпълнена – страните са валидно облигационно обвързани съгласно Договор за излъчване на телевизионно предаване в сила от 01.01.2016г., по силата на който продуцентът /ответникът/ е възложил, а медията /ищецът/ е приела да излъчи аудио-визуално произведение – телевизионно предаване „Агрофорум“, след изработването му и предоставянето му от възложителя /продуцента/ при условията и срещу заплащане на сумите, уговорени в договора.
Установява се от договора, че възнаграждението на Медията е обусловено от различни дейности, а не само от излъчване на предоставеното предаване. Възнаграждението е определено за всяко едно издание на предаването /чл. 11, ал. 1 от договора/ в размер на 1200.00 лева без ДДС, за извършван от технически екип на медията контрол на нивото на звука на предоставените рекламни клипове и за качествен технически контрол на изданието на предаването /чл. 11, ал. 4 от договора/ в размер на 100.00 лева без ДДС. Извършване на предмета по чл. 11, ал. 1 от договора се установява от изслушаната и приета съдебно-компютърна експертиза. От нея е видно, че търсеното на това основание възнаграждение се отнася за излъчване на предаването през месец май 2016г., когато е излъчвано четири пъти, поради което възнаграждението възлиза на 5760.00 лева. От предмета на фактурата става ясно, че претенцията съдържа и вземане за „търговски съобщения“. Останалите фактури имат за предмет „технически услуги – технически разходи за излъчване. Досежно тези две услуги, извършването им не се доказва от съдебно-компютърната експертиза, тъй като такива въпроси не са поставени от страните. Извършването им обаче съдът приема за доказано, позовавайки се на заключението по съдебно-счетоводната експертиза. От него е видно, че процесните фактури са осчетоводени от ищеца, включени са в дневниците продажби към подаваните справки за декларации към съответния данъчен период и същите са дали резултат при формиране на данъчния резултат; издадените фактури са включени в дневниците покупки на Агромедия груп ЕООД към подаваните справки за декларации за съответния данъчен период и същите са дали отражение при формиране на данъчния резултат. При това поведение на страните, съдът намира, че са предоставили, респ. приели, услугите. По изложените мотиви остава несподелено възражението, че услугите не са извършени.
Заключението по съдебно-счетоводната експертиза установява, редом с другите доказателства по делото, че стойността на извършените услуги възлиза на в общ размер на 21051.60 лева, от които 13080 лева – обща сума по фактури и 7 971.60 лева. обща сума неустойка за забава.
При доказаност на извършените услуги и тяхната стойност, в тежест на ответника е било да докаже погасяване на задължението. Твърдение за плащане не е изразено от ответника, а липсата на такова се установява от съдебно-счетоводната експертиза. При все това, ответникът е релевирал възражение за погасяване на вземането по давност с изтичането на три години от датата на падежна на фактурите.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по т.д. № 3/ 2011г., понятието „периодично плащане” по смисъла на чл.111, буква „в” от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. След като разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД се отнася за изключение, то тя не следва да се тълкува разширително. Тя трябва да се прилага само за такива периодични плащания, които са 4 подобни на наемите и лихвите. Последните са по правило парични задължения. Под "плащане" по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД следва да се разбира задължение за предаване на пари или други заместими вещи. Характерен признак на това плащане е неговата периодичност без оглед на това по какъв начин е определено изтичането на интервала от време, който го прави изискуемо годишен, месечен, седмичен или дневен. "Периодично" е това плащане, което не е еднократно и не се изчерпва с едно единствено предаване на пари или заместими вещи. Задължението е за трайно изпълнение, защото длъжникът трябва да престира повече от един път в течение на определен срок. Неговото задължение е за повтарящо се изпълнение . Тези множество престации се обединяват от това, че имат един и същ правопораждащ факт и падежът им настъпва периодично. Еднаквостта или различието на размера на задължението за плащане нямат отношение към характеристиката му като периодично, а единствено е необходимо той да е предварително определен или определяем. Изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ факт. Последният може да бъде различен юридически факт /прост или сложен в зависимост от структурата си/ с гражданскоправно действие. Отличителната разлика на периодичните плащания е предварително определеният и известен на страните момент , в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено. Повтарящите се задължения за плащане обаче са периодични само тогава, когато падежът е предварително определен, а не и в случаите когото те случайно са се оказали изискуеми през определени периоди.