Решение № 4703 от 07.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4703 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Д. Зисова Гражданско дело № 20251100105640 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. А. Г. срещу БАНКА ДСК АД и ЕОС МАТРИКС ООД, с която са предявени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 и чл.23 ЗПК за обявяване за нищожен сключения между ищцата и БАНКА ДСК АД договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2011 г., както и за признаване за установено, че ищцата не дължи на втория ответник – ЕОС МАТРИКС ООД следните суми: законната лихва върху главницата от 12 346,72 евро от 14.03.2014 г. до окончателното плащане; 867.02 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до 13.03.2014 г.; 30 евро – заемна такса и 368.50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013г. до 13.03.2014 г.

В исковата молба се твърди, че на 07.02.2014 г. между ищцата и БАНКА ДСК АД е сключен договор за потребителски кредит за сумата от 15 000 евро.

На 26.11.2013 г. банката е обявила кредита за предсрочно изискуем поради неплащане на 4 броя погасителни вноски. По ч.гр.д. № 13903/2014 г. по описа на СРС, 72-ри състав е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, с която ищцата е осъдена да заплати на банката следните суми: 12 346,72 евро – главница, ведно със законната лихва считано от 14.03.2014 г., 867,02 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до 13.03.2014 г., 30 евро – заемна такса, 368.50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013 г. до 13.03.2014 г., 532.47 лева – държавна такса и 716.23 лева – юрисконсултско възнаграждение. Образуван е изп.дело № 1316/2014 г. по описа на ЧСИ Р.М.а. Твърди, че в изпълнителния процес ОТП Факторинг България ЕАД е конституиран като взискател като частен правоприемник на БАНКА ДСК АД по договор за цесия. На 21.10.2020г. ОТП 1

Факторинг България ЕАД е прехвърлило на ЕОС МАТРИКС ООД вземанията по изпълнителния лист. По предявен иск по чл. 439 ГПК е образувано гр.д. № 68688/2021г. по описа на СРС, 143-ти състав и в.гр.д. № 1973/2024г. по описа на СГС, 4Б състав. Тъй като не е установена изтичане на погасителна давност, изпълнителното производство е възобновено и е образувано изп. дело № 1200/2025г. по описа на ЧСИ Р.М.а. Претенцията на ЕОС МАТРИКС ООД е в размер на 61 633 лева, от които 24 148,09 главница, законна лихва от 29 041,79 лева за периода от 14.03.2014 г. до 07.05.2025 г., 2 475 лева неолихвяеми вземания и други. Ищцата твърди, че видно от издадената заповед за изпълнение, съдът не е извършил проверка за действителността на договора за кредит, респективно не е приложил санкциите при отчетено нарушение на потребителското законодателство. Позовава се на нищожност на договора, тъй като не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 ЗПК. Твърди, че са допуснати следните нарушения на ЗПК:

Липсват реквизити по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - условията, така както са написани, са заблуждаващи, не е посочена фиксирана надбавка и плаваща компонента, а лихвеният процент зависи изцяло от волята на банката, неправилно е изразено ГПР – в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора е посочен годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 9.3%, но единствено като абсолютна процентна стойност, посочената формула в договора води до неправилно изчисляване на ГПР, не са включени всички разходи, кредиторът изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, използвана е порочната банкова конвенция за 360 дни, която не се допуска от ЗПК - лихвеният процент при 365-дневна година би бил друг, а не рекламираният 8.45%. Моли съдът да приеме, че договорът страда от нарушения и на основание чл. 23 ЗПК и договорът за кредит да бъде обявен за нищожен, съответно – да приеме в отношенията между ищеца и цесионера, че не съществуват вземанията за законната лихва върху главницата от 12 346.72 евро от 14.03.2014 г. до окончателното плащане; 867.02 евро, представляваща договорна лихва за периода от 25.08.2013 г. до 13.03.2014 г.; 30 евро – заемна такса и 368.50 евро наказателна лихва за периода от 26.11.2013 г. до 13.03.2014 г.

Ответникът БАНКА ДСК АД оспорва предявените искове. Поддържа, че клаузите на процесния договор за кредит са в съответствие с действащото към момента на сключването му законодателство. Поддържа, че не са нА.це неравноправни клаузи на сключения между страните договор за потребителски кредит, както и че при сключването на същия са спазени изискванията на ЗПК.

Ответникът “ЕОС МАТРИКС” ЕАД оспорва предявените искове.

Поддържа, че исковете са недопустими. В случай че съдът приеме исковете за допустими, ответникът претендира, че същите са неоснователни, тъй като договорът е сключен в съответствие със ЗПК. Ответникът твърди, че клаузите за лихвата и погасителните вноски са индивидуално договорени, като във всеки случай те не са неравноправни. Ответникът твърди, че ГПР е коректно посочен, както и предсрочната изискуемост е законосъобразно обявена.

Поддържа още, че неравноправността на отделни клаузие не влече 2 недействителността на целия договор за кредит.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Относно допустимостта на производството:

Неоснователни са възраженията на ответниците за недопустимост на исковете с оглед влязлата в сила заповед за изпълнение за вземанията по договора и преклудиране на възможността на ищцата да иска проверка на действителността на договора поради липсата на възражение срещу заповедта. Действително издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№13903/2014 г. по описа на СРС, 72-ри състав, с която ищцата е осъдена да заплати на банката сумите, предмет на настоящото производство, е влязла в сила без да се развие производство по чл.422 ГПК поради липса на възражение от страна на длъжника. Доколкото към момента на издаване на заповедта по чл.417 ГПК не законът не предвижда служебна проверка за неравноправни клаузи, която да се извършва от заповедния съд, следва да се приеме, че не е проведен предходен съдебен контрол относно законосъобразността на клаузите на процесния договор и съответствието им със ЗПК.

Практиката на ВКС (Определение № 72 от 11.02.2021 г. по ч.т.д. № 1235/2020 г. на I т. о., Определение № 1199 от 09.05.2024 г. по ч.т.д. № 1304/2023г. на II т. о., Определение № 2122 от 26.07.2024г. по ч.т.д. № 356/2024г. на II т. о., Решение № 491 от 23.07.2024г. по гр. д. № 1767/2023г. на IV и др.), в съответствие с практиката на СЕС (решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от 17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С831/19, определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23) приема, че принципът за непререшаемост се допуска да бъде прилаган, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със сила на пресъдено нещо, вече е имало произнасяне по действителността на клаузите от договора с потребител с оглед на Директива 93/13 и в това предходно решение се съдържат мотиви, които позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на първото производство, както и причините, поради които сезираният по това производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни. Когато мотивите на заповедния съд не позволяват да се установят клаузите или частите от клауза, които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него производство, нито са изложени макар и в обобщен вид причините, поради които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни, формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на пресъдено нещо не препятства правото на страната – потребител да поиска в следващо производство съдът да се произнесе по действителността на сключени договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на съдържащи се в него клаузи. Ето защо няма пречка в настоящото производство съдът да разглежда въпроса относно действителността на процесния договор за кредит, както и за отделни негови клаузи.

3

Неоснователни са и възраженията на ответниците относно липсата на процесуална легитимация да отговарят по предявените искове. Ответникът БАНКА ДСК АД е легитимиран да отговаря по иска за недействителност на договора, въпреки че е прехвърлил вземанията си, тъй както е страна по договора, а предмет на иска е съществуването или не на породената от договора правна връзка между страните (виж мотивите на ТР №7/2020 г. на ОСГТК на ВКС). Ответникът ЕОС МАТРИКС ООД е легитимиран да отговаря по иска за несъществуване на вземания по договора за банков кредит, доколкото тези вземания са му прехвърлени и е титуляр по тях, съответно – ищецът има интерес да по отношение на него да реА.зира защитата си, че вземанията не съществуват.

По установителния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, чл. 26, ал.

1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК, предявен срещу БАНКА ДСК АД:

Не се спори между страните, а и се установява от Договор за кредит за текущо потребление от Договор за кредит за текущо потребление от 07.02.2011 г., че между ищцата М. А. Г. и ответника БАНКА ДСК АД е възникнало правоотношение по договор за кредит, по силата на което банката е предоставила кредит в размер на 15 000 евро, който ищцата се е задължила да върне в срок от 120 месеца. Възнаградителната лихва е определена като променлив лихвен процент, който към датата на сключване на кредита е в размер на 8,45 % годишно (чл.8), с годишният процент на разходите (ГПР) по кредита е 9,30 % (чл.9). Поради неплащане на месечни погасителни вноски бянката е обявила кредита за предсрочно изискуем и се е снабдила със Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК.

Съдът следва да разгледа заявените от ищеца пороци на волята в поредност - с оглед тежестта на порока, който се твърди. В този смисъл първо следва да се разгледат въпросите относно годишния процент на разходите (ГПР).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит и се изчислява по формула в Приложение № 1 към ЗПК.

От предоставените писмени доказателства (договор и погасителен план), както и от приетото по делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитът е отпуснат в пълен размер от 15 000 евро на 07.02.2011 г., като на датата на отпускането са удържани такси в размер на 300 евро общо - амортизационна и административна. Следователно и усвоената стойност на кредита (чистата стойност на използваната главница, без първоначалните такси) е 14 700 евро (вж. отговор на Задача № 1 от експертизата). Съдът намира за неоснователна тезата на ответника, че тъй като сумата е постъпила по сметка на ищеца, а впоследствие удържана от банката, то същата е била „реално предоставена“ на потребителя, доколкото очевидно не е имало възможност сумата да се ползва свободно. Така в 4

Решението от 23 април 2026 по дело C-744/24 Bank Polska Kasa Opieki СЕС, приема, че никоя от сумите, предназначени за изпълнение на ангажиментите, договорени по съответния кредит, като например административните разходи, лихвите, комисионите и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати, не могат да се включат в общият размер на кредита, а същите представляват разходи по кредита за потребителя по смисъла на член 3, буква ж) от Директива 2008/48.

При отговора на въпрос №4 от експертизата – за определяне правилното пресмятане на ГПК в процесния договор, вещото лице е съобразило формулата за изчисляване на годишният процент на разходите по кредита съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания и публикуваните от БНБ указания за прилагането на формулата и изчисляването на ГПР Методологически изисквания относно отчитането на лихвените проценти, годишния процент на разходите, новия бизнес и инструменталните категории.