Решение № 3827 от 16.12.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 9498/2022
- Вид
- Решение № 3827
- Подписан
- 16.12.2022
- В сила
- 16.12.2022
- Състав
- Стела Кацарова, Галина Ташева, Георги Стоянов Чехларов
Цитирани разпоредби
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 557, ал. 1, т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал. 7 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 3827 гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Стела Кацарова
Членове:
Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело № 20221100509498 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл.
ГПК.
С решение от 27.07.2022 г., гр.д. 55630/2022 г., СРС, 144 с-в осъжда В.
А. Р. да заплати на Гаранционен фонд сумата от 690.74 лева – платена като обезщетение на трето по делото лице – В.И. от случило се на 06.02.2018 г. около 16.50 часа в гр. София между ЛА „Пежо 307“ с рег. № *******, управляван от В. Р. и ЛА „Фиат Пунто“ с рег. № ******* СС, собственост на В.И., ПТП по щета с № 110100/07.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата начиная от 28.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 450 лева – разноски.
Срещу решението постъпва бланкетна въззивна жалба от ответницата по иска В. А. Р.. Намира решението за неправилно, незаконосъобразно и постановено без да е доказан искът по основание и размер. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът Гаранционен фонд оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по 1 реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявен е иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 558, ал.
7 КЗ.
Въззивната жалба е изцяло бланкетна. Поддържат само се общи оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено без да е доказан искът по основание и размер. При липса на ясна конкретизация за това по отношение на кои точно релевантни за спора факти, доказателствени средства и приложими разпоредби, първоинстанционният съд формира необосновани и неправилни изводи, тези оплаквания са формални. Неуточненият характер на твърдените пороци в решението води до невъзможност за упражняване на инстанционен контрол върху него. С оглед липсата на конкретни оплаквания в жалбата и при съобразяване на чл.269, изр.2 ГПК, въззивният съд не дължи служебна проверка за правилност на решението, доколкото в произнасянето е ограничен от посоченото в жалбата.
Поради това, същото следва да се приеме за правилно.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Крайните изводи на двете
2 съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал.1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.07.2022 г., гр.д. 55630/2022 г., СРС, 144 с-в.
ОСЪЖДА В. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „*******, ет. *******, чрез особения представител адв. Т. Л., САК да заплати на Гаранционен фонд, със седалище: гр. София, ул. ******* сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3