Решение № 13139 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13139 гр. ., 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110148605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.

Ищците М. И. П. и Е. И. Л. твърдят, че апартамент с № ., находящ се в гр. ., ж.к. „.“, бл. ., е придобит от техните родители И. М. Г. и Д. П. Г. през 1978 г. в режим на съпружеска имуществена общност. Поддържат, че след смъртта на бащата на 27.10.1996 г., неговите наследници – съпругата Д. и двете му дъщери (ищците), са наследили в равни квоти неговата 1/2 идеална част, в резултат на което майката е станала собственик на 4/6 идеални части, а всяка от ищците – на по 1/6 идеална част от имота. Сочат, че на 20.05.2022 г. майката е учредила на ответника И. Г. В. пожизнено и възмездно вещно право на ползване върху своите 4/6 идеални части. Излагат твърдения, че след смъртта на Д. Г. на 29.07.2022 г., са придобили собствеността върху нейните идеални части, обременени с правото на ползване на ответника. Посочват, че ответникът е живял в имота още преди смъртта на майка им и е продължил да ползва целия апартамент и след нейната кончина. Твърдят, че ответникът е бил уведомен първоначално устно, че дължи обезщетение за ползването на останалите 2/6 идеални части (по 1/6 за всяка от тях), но той е отказал такова плащане, заявявайки, че нищо не им дължи. Изтъкват, че в края на август на 2024 г. са изпратили на ответника нотариална покана за заплащане на обезщетение, на която ответникът е отговорил, твърдейки, че ползва само 1 идеалните части, за които му е учредено правото на ползване, а останалите части са били заети от вещи на ищците. Последните категорично отричат горните твърдения на ответника, като посочват, че при посещение на жилището на 27.08.2025 г. е констатирано и удостоверено в протокол, подписан и от двете страни, че в апартамента няма никакви техни вещи, единствените предмети, останали от майка им, са дИ. и портманто, които ответникът изрично е пожелал да продължи да ползва. Допълнително твърдят, че ответникът е сменил бравата на входната врата, за да препятства достъпа им, и че съвместното ползване на имота е фактически невъзможно, тъй като същият представлява маломерно жилище тип „гарсониера“. Ищците поддържат, че тъй като ответникът упражнява фактическа власт върху целия недвижим имот, той ползва площ, която надхвърля обема на неговите законно учредени права (4/6 идеални части). Смятат, че с действията си ответникът реално лишава ищците от възможността да упражняват правото си на собственост върху притежаваните от тях общо 2/6 идеални части от апартамента. Приемат, че при невъзможност за реално ползване на частта от съсобствената вещ и при наличие на писмена покана, ползвателят, който заема целия имот, дължи на останалите съсобственици обезщетение за ползата, от която са лишени. Мотивират размера на претенциите си със средния пазарен наем за съответните идеални части, който според ищците възлиза на 250 лв. месечно за двете части общо. Смятат, че е налице неоснователно обогатяване на ответника за тяхна сметка чрез спестяване на разходи за наем. Извеждат довод, че исковете са основателни за периода от смъртта на майка им (30.07.2022 г.) до момента на предявяване на исковата молба (09.10.2025 г.).

По изложените твърдения и доводи всяка от ищците претендира сумата от 4750 лева (понастоящем 2428,64 евро), обезщетение за ползите, от които ищцата е била лишена през периода от 30.07.2022 г. до 09.10.2025 г., поради невъзможността да ползва собствената си 1/6 идеална част от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № ., находящ се в гр. ., ж.к. „. 6“, бл. ., вх. Г, ет. 7, ведно със законната лихва върху горната главница от 10.10.2025 г. (датата на постъпване на исковата молба в съда) до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Г. В. оспорва предявените искове като изцяло неоснователни и недоказани, излагайки подробни фактически твърдения за отношенията си с наследодателката на ищците и начина на ползване на процесния имот. Ответникът твърди, че е поддържал дългогодишна фактическа връзка с покойната Д. Г., като в края на нейния живот единствено той е полагал системни грижи за нея, заплащал е медицинското й лечение, закупувал е храна и лекарства и е поддържал домакинството. Поддържа, че като израз на благодарност за тези грижи, майката на ищците по своя воля му е учредила възмездно пожизнено вещно 2 право на ползване върху притежаваните от нея 4/6 идеални части от апартамента. Отрича да ползва целия имот, като изтъква, че обитава само идеалните части, върху които има валидно правно основание, докато останалата част от жилището е била заета от вещи и багаж на ищците и техните родители. Сочи, че до 27.08.2025 г. в имота са се намирали обемни вещи на двете ищци, които са заемали значително пространство, и едва на тази дата те са ги изнесли, което е удостоверено с подписан от страните протокол.

Оспорва твърдението за смяна на бравата с цел препятстване на достъпа, като заявява, че ищците сами са подменили ключалката на входната врата и разполагат с ключове, поради което не е имало необходимост той да им предоставя такива. Посочва, че ищците никога не са били лишавани от достъп и не са отправяли искане за лично ползване на имота, а съвместното обитаване на жилището е било фактически възможно, както е ставало докато майка им Д. Г. е била жива. Извежда доводи, че е упражнява фактическа власт върху имота на законово основание и не е извършвал никакви действия, с които да лишава ищците от техните права или да ги препятства да ползват своите идеални части. Смята, че неползването на имота от страна на ищците е резултат от техен доброволен отказ и бездействие, а не от негово противоправно поведение. Излага довод за отсъствие на причинно-следствена връзка между ползването на имота и твърдяното обедняване на ищците, тъй като той не се е обогатил за тяхна сметка, тъй като заема само полагащата му се част. Намира размера на претендираното обезщетение за прекомерно, като несъответстващо на състоянието и местоположението на имота.

Допълнително изтъква довод за несъответствие на претенцията поради разминаване в размера на сумите, искани първоначално с нотариалната покана и впоследствие с исковата молба. Обобщава, че не е налице фактическо лишаване от ползване, което е задължителен елемент от фактическия състав на претенцията за обезщетение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на всяка от ищците по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД е да докаже, че: 1) е собственик на 1/6 идеална част от процесния имот; 2) че през периода 30.07.2022 г. – 09.10.2025 г. ответникът е упражнявал правото на ползване върху целия апартамент, а не само върху частта, за която му е било учредено горното право, поради което ищцата е била лишена от възможността да ползва частта си и 3) размера на 3 обедняването си.

В тежест на ответника е да докаже своите положителни възражения – 1) че ищцата е имала достъп до имота и е разполагала с ключове, 2) че последната е съхранявала свои вещи в имота, с което на практика е заемала своята идеална част, както и 3) че съвместното ползване на жилището в процесния период е било обективно възможно, въпреки малката му площ.

С оглед конкретните твърдения на страните, с доклада си по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че ищците са съсобственици на процесния имот при посочените в исковата молба квоти (по 1/6 идеална част от правото на собственост), както и че през процесния период ответникът се е намирал в имота на основание учреденото му вещно право на ползване на 4/6 части от имота.

От приетите по делото Договор за покупко-продажба от 23.05.1978 г. и Удостоверения за наследници, безспорно се установява, че ищците са собственици на по 1/6 ид. част от процесния имот. По отношение на ответника е било учредено пожизнено право на ползване върху 4/6 ид. части, съгласно Нотариален акт № 22 от 20.05.2022 г.

От свидетелските показания на свидетеля Л. се установи, че ответникът живее в апартамента и упражнява фактическа власт върху него. Свидетелят . потвърждава, че имотът се поддържа от ответника и той заплаща консумативните разходи. Констативният протокол от 27.08.2025 г. доказва, че в имота са се намирали вещи на наследодателите, но ищците са ги освободили, с изключение на дИ. и портманто, които ответникът е пожелал да ползва.

Съгласно заключението на съдебно-оценителната експертиза (СОЕ) и показанията на свидетеля ., имотът е гарсониера с площ от 46,41 кв.м., състояща се от една стая и кухня. Предвид минималната площ и наличието на само един санитарен възел, съдът приема, че ползването на имота от ответника за негови нужди обективно изключва възможността ищците да ползват своите идеални части едновременно с него. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по възложената СОЕ, според което средния пазарен наем за имота за периода от 30.07.2022 г. до 09.10.2025 г. възлиза общо на 11044 евро. Съобразно притежаваните от всяка ищца дялове в правото на собственост, незасегнато от правото на ползване (по 1/6 за всяка ищца), обезщетението възлиза на 1840,66 евро (3600,03 лева). Вещото лице аргументирано обосновава приложеният коефициент за пазарна реализация от 0,95, като съдът намира за правилно приложението на горния коефициент.

От правна страна настоящият съдебен състав намира, че искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и приложим, тъй като страните не са съсобственици в 4 класическия смисъл (поради наличието на учредено на ответника вещно право на ползване), което изключва приложението на чл. 31, ал. 2 ЗС. Съдът намира, че за възникване на задължението по чл. 59 ЗЗД не е необходима писмена покана – то възниква от момента на неправомерното ползване. В случая, ответникът ползва площ над обема на своите 4/6 ид. части без правно основание по смисъла на чл. 59 ЗЗД. Твърдението на ответника за наличие на вещи на ищците не го освобождава от отговорност, тъй като съхранението на ограничено количество вещи не съставлява реално ползване от ищците, а препятстването им произтича от самото му постоянно пребиваване в маломерното жилище.

По изложените съображения съдът намира исковете за доказани по основание за целия период и по размер до сумата от 1840,66 евро (3600,03 лв.) за всяка ищца, като до този размер претенциите следва да бъдат уважени, а до първоначално претендираните 4750 лв. исковете следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

Съдът взе предвид, че към момента на постановяване на настоящото решение валутата на Република България е еврото, съгласно чл. 3 и чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (обн. ДВ, бр. 70/2024 г.), във връзка с Решение (ЕС) 2025/1407 на Съвета на Европейския съюз от 8 юли 2025 г. относно приемането на еврото от България, считано от 1 януари 2026 г.

Поради това всички суми, които подлежат на присъждане, следва да бъдат посочени и присъдени в евро вместо в български лева, при курс 1,95583 лв. за 1 евро и при спазване на правилата за закръгляване по чл. 13 от същия закон.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът дължи на ищците разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищците са доказали направени разноски в общ размер на 1273,72 евро, включващи: държавна такса – 536,86 евро, възнаграждение за вещо лице – 200 евро и адвокатско възнаграждение за един адвокат – 536,86 евро. Съобразно уважената от съда част на исковете, на ищците следва да се присъдят разноски в размер на 965,34 евро.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 евро. Съобразно отхвърлената част на исковете, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 145,26 евро.

Разпечатката съдържа 26 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/387bba18-cc6b-412e-8f77-bf02085f8621