Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9321 от 19.05.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 41194/2025
Вид
Решение № 9321
Подписан
19.05.2026
В сила
17.06.2026
Състав
КРАСИМИР ВИКТОРОВ СОТИРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.66 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.37 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.1, т.2 · Закон за платежните услуги и платежните системи
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 9321 гр. ..., 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110141194 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

19.05.2026г., гр....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №41194 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

1

Правната квалификация на исковете е по чл.422 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.I, вр. чл.9, ал.1 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.

Образувано е по постъпила в законен срок в съда искова молба о т цесионера „.....“ ЕООД, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр...., бул. „....” №....., представлявано от ..... Управители, срещу заемополучателя К. Х. А., с която се претендира да се установи дължимостта на следните суми: сума от 800 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №.......г., сключен между цедента „.....“ ..... и длъжника, сума от 256,14 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 12.08.2019г.- 12.02.2021г. и сума от 236,74 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 13.02.2021г.- 02.08.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №48290/2024г. по описа на СРС, 165 състав. Претендират се и сторените по делото разноски.

В законен срок по делото не е постъпил отговор на искова молба.

В о.с.з. отв. страна се явява и се представлява от адв...... от САК, която оспорва исковете.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за частично основателни, поради следните съображения:

Ищецът представя неподписан препис на процесния договор за кредит, за сумата от 800 лв., платима на 18 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 12.02.2021г. и разписка от 12.08.2019г. за извършено плащане чрез системата за ел. плащания ..... от 800 лв., ведно с препис на ОУ на заемодателя „.....“ ......

Приложени към ИМ са преписи на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022г., сключен между „.....“ ЕООД и „.....“ ....., както и уведомление за извършената цесия, с извадка от Приложение №1 за цедираните кредити, /стр.57-58/.

Във връзка с дадени указания на ищеца да представи доказателства за надлежно връчване на длъжника на представеното уведомление за извършената цесия, като представя имейл съобщение от 14.07.2022г. от имейл адрес . . . . до имейл адрес ....., посочен от кредитополучателя за контакт в договора за кредит.

Изискана е служебно справка от ....., като доставчик на платежни услуги по смисъла на чл.3, ал.1, т.2 от ЗПУПС, като не се установява плащане чрез платежна сметка от ответника, в периода: 01.08.2019г.- 01.08.2020г., /стр.117/.

Съгласно заключение по приета ССч.Е, /стр.138/, в полза на първоначалния кредитор „.....“ ..... е налице частично погашение в общ размер на 672,35 лв., извършено чрез ..... на 13.10.2019г., на 14.11.2019г., на 25.11.2019г и на 14.01.2020г. След датата на цесията не се установява изпълнение. В справката за движение по кредита на цедента фигурират задължения за сумата от общо 2 651,60 лв., разпределени както следва: главница от 800 лв., договорна лихва от 256,41 лв., неустойка от 1 085,98 лв. и такси по Тарифа за таксите и законна лихва от 509,48 лв.

Правните изводи на съда са следните:

При иск за реално изпълнение на договорно задължение ищецът следва да докаже, че е налице валидно сключен договор, който е породил правните си последици и че е изправната страна по него. При предоставен потребителски кредит в полза на кредитодателя след изтичане срока действие на договора или при надлежно обявена предсрочна изискуемост се пораждат вземания срещу кредитополучателя за непогасените главница, възнаградителна лихва, мораторна лихва, неустойки и такси, ако такива са уговорени в конкретен размер и при настъпването на съотв. правопораждащи предпоставки. В съдебната практика се приема, че при предоставяне на потребителски кредит кредитодателят следва да положи грижата на добрия търговец, с оглед на установената с повелителни норми засилена защита, която ЗЗПотр. предоставя на потребителя. Първоинстанционният съд следи служебно за наличие 2 по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор, като възражението на потребителя в тази насока не се преклудира с изтичането срока за отговор на искова молба.

Съгласно чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр., нищожна е неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза, сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Трайната съдебна практика приема, че заплащането на стойността на допълнителни такси, с които се дава възможност за отлагане/промяна падежа на вноската, намаляване на размера на месечната вноска, възможност за рефинансиране, наказателна такса при просрочие и пр. представляват скрити неустоечни клаузи, с които се начисляват в значителен размер, с оглед отпуснатия кредит, парични задължения в тежест на заемателя и по съществото си са неравноправни клаузи. Не може да се приеме, че заемодателят би сключил процесния договор за кредит без включването в него на задълженията за заплащане на допълнителни услуги/ неустойки/ такси и др., което е трайна практика на кредитодателя.

От представената разписка от ...... от 12.08.2019г. се установява предаването на заемната сума на заемополучателя. От приетото заключение по ССч.Е се установява частично изпълнение по кредита в полза на цедента

Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, длъжникът следва да бъде уведомен за извършена промяна на личността на кредитора. За изпълнение на горното предявилият претенцията си пред съд цесионер носи доказателствената тежест. Уведомяването по телефона, чрез обратна разписка и др. ползва цесионера единствено при липсата на спор между страните или че същото е несъмнено достигнало до адресата си. Не може да се проверя дали се оспорва задължение, смяната на кредитора по което не е надлежно съобщена на длъжника, поради липсата на активна процесуална легитимация. Проц. договор е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР, като в същия е посочен имейл за връзка, на който е изпратено уведомлението за цесия. С оглед на горното следва да се приеме, че ищецът притежава активна процесуална легитимация да предяви съдебно цедираното вземане.

В чл.5 от сключения договор е посочено, че ГПР на заема не включва възможни разходи, които заемодателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на договорните си задължения, както и таксите съгласно Тарифата за таксите на заемодателя, публикувана на неговата официална интернет страница. Съгласно Решение от 21.03.2024г. по дело №C714/2022г. на СЕС, при посочен ГПР по договор за кредит, в който не са включени всички разходи за допълнителни услуги, чието закупуване е задължително за получаването на съотв. кредит и които представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита,, договорът за кредит се счита за освободен от лихви и разноски, като обявяването на неговата нищожност води до връщане само на главницата от потребителя. В заповедното производство е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за начислените неустойка за недадено обезпечение и такси по тарифата на цедента. Видно от чл.6.2 от договора, е че неустойката от 1 614,76 лв. за непредоставено обезпечение се начислява автоматично от заемодателя. С оглед на горното в полза на ищеца следва да се присъди остатъка от незаплатената главница от 127,65 лв., като останалите претенции следва да се отхвърлят на осн. чл.22 от ЗПК, като неоснователни.

За пълнота следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В своята практика 3 върховната съдебна инстанция приема, че уговореното между страните връщане на предоставена заемна сума на погасителни вноски не превръща договора за кредит в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части, по смисъла на чл.66 от ЗЗД. С оглед на горното по отношение на това задължение приложима се явява общата 5- годишна погасителна давност, която в случая не е изтекла за задължението за главница, с оглед датата на съдебно сезиране- 09.08.2024г. и датата на сключване на проц. договор за кредит- 12.08.2019г., вкл. с периода, през който се спира теченето на погасителната давност, на осн. чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., и за преодоляване на последиците.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът е сторил разноски за заплатени държ. такси от общо 100 лв. и претендира юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски от общо 24,68 лв. в полза на ищеца, като за исковото производство е определено юрисконсултско възнаграждение в мин. размер от 100 лв. по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗЗП, вр. чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г. С оглед изхода на спора следва да се присъдят разноски от 328,76 лв. в полза на отв. страна за заплатения депозит за експертиза.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. Х. А., ЕГН:**********, ч е в полза на ищеца ...... ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..... Управители, съществува вземане за сумата от 65,27 /шестдесет и пет евро и двадесет и седем стотинки/ евро, представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем №.......г., сключен между „.....“ ..... и длъжника, ведно със законната лихва върху главницата от датата на съдебно сезиране- 09.08.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№48290/2024г. по описа на СРС, 165 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете над присъдения размер до пълно предявените размери от 800 лв., представляваща главница по Договор за паричен заем №.......г., сключен между „.....“ ..... и длъжника, сума от 256,14 лв., представляваща възнаградителна лихва, за периода: 12.08.2019г.- 12.02.2021г. и сума от 236,74 лв., представляваща обезщетение за забава, за периода: 13.02.2021г.- 02.08.2024г., като неоснователни.

ОСЪЖДА К. Х. А., ЕГН:**********, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ......

ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..... Управители, сума в размер на 12,62 /дванадесет евро и шестдесет и две стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски в исковото и в заповедното производства.

ОСЪЖДА ...... ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр......, представлявано от ..... Управители, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на К. Х. А., ЕГН:**********, сума в размер на 168,09 /сто шестдесет и осем евро и девет стотинки/ евро, представляваща сторени съдебно- деловодни разноски.