Решение № 22215 от 04.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22215 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110140797 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. ................ г., уточнена с молба от 24.07.2025 г., на И.

В. В., ЕГН **********, с адрес: .............. срещу „.......“ ООД, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: гр. ................. с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не подлежат на принудително изпълнение поради погасяването им по давност вземанията по изпълнителен лист от 19.11.2009 г. по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, издаден в полза на „..........“ ЕАД, прехвърлени с договор за цесия на „.......” ЕООД, за сумата от 1 275,16 лева – главница по договор за финансиране от 24.03.2008 г., сумата от 2 294,14 лева – законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до 16.06.2025 г., и сумата от 125,50 лева – разноски, за принудителното събиране на които е образувано изпълнително дело № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 19.11.2009 г. по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, е издаден изпълнителен лист, въз основа на който ищецът е осъден да заплати на „..........“ ЕАД сумата от 1 275,16 лева – главница по договор за финансиране от 24.03.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до окончателното плащане, и сумата от 125,50 лева – разноски. Въз основа на така издадения изпълнителен лист е било образувано ИД № 3230/2010 г. по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, което е било прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Вземанията по посочения изпълнителен лист са били прехвърлени на ответното дружество чрез договор за цесия, вследствие на което последното е инициирало ново ИД – № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ. Ищецът поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с изтекла петгодишна погасителна давност. Моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

С определение № 31574/25.07.2025 г. съдът е върнал исковата молба на вх. ................ г., уточнена с молба от 24.04.2025 г., на И. В. В., ЕГН **********, срещу „.......“ ЕООД, ЕИК 1

........., в ЧАСТТА, в която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване недължимост на сумата от 454,71 лева, представляваща такси по ИД № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, и е прекратил производството по гр. д. № 40797/2025 г. по описа на СРС, 29 състав, в тази част. Като необжалвано в срок, определението на съда е влязло в сила на 12.08.2025 г.

С молба вх. № 394633/02.12.2025 г. ответното дружество изразява становище за неоснователност на предявения иск и моли за постановяване на съдебно решение, с което той да бъде отхвърлен. С молбата не се представят доказателства и не се формулират доказателствени искания.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен и приет изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав /л. 4/, издаден в полза на „..........“ ЕАД, на основание чл. 404 – чл. 409, вр. чл. 411-416 ГПК, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с който лицето И. В. В., ЕГН **********, се осъжда да заплати на посоченото дружество следните суми: 1./ 1 275,16 лева – главница по договор за финансиране от 24.03.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 09.09.2009 г. до окончателното плащане, и 2./ 125,50 лева – разноски в производството.

По искане на ищеца, по делото е изискано и представено в заверен препис копие от изпълнително дело /ИД/ № 20247860400830 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ. От материалите по него съдът установи следните обстоятелства:

Въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, в полза на „..........“ ЕАД, с молба от 25.11.2024 г. „.......” ЕООД е поискало образуването на изпълнително производство срещу И. В. В., ЕГН **********, пред ЧСИ ................ на КЧСИ. В молбата се съдържат искания за извършване на справки за действащ трудов договор и в Регистър на банкови сметки и сейфове, както и за налагане на запор върху вземания по банкови сметки и вземания от трудово възнаграждение.

На гърба на приложения към молбата за образуване на ИД изпълнителен лист се съдържа отбелязване за предходно водено и прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК ИД № 20107860403230 по описа на ЧСИ ................ на КЧСИ, по което последно е било извършено изпълнително действие през м.07.2019 г.

С разпореждане от 25.11.2024 г. съдебният изпълнител е образувал ИД № 20247860400830, разпоредил е изпращане на покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ и уведомление по ДОПК, както и извършване на справки за имуществено състояние на длъжника.

На 30.05.2025 г. съдебният изпълнител е разпоредил налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки /л. 5 от ИД/.

На 10.06.2025 г. до длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение /л.

8 от ИД/, връчена на длъжника на 10.07.2025 г. Със същата, на основание чл. 428, ал. 1 ГПК, ЧСИ е поканил длъжника в двуседмичен срок от получаването на поканата да изпълни доброволно задължението си по подлежащия на изпълнение акт, приложен към поканата.

На 10.06.2025 г. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до „............“ АД /л. 7 от ИД/.

С Постановление от 12.08.2025 г. ЧСИ ................ на КЧСИ, е спрял производството по изпълнително дело № 20247860400830, на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК.

В изпълнение на служебните си задължения да следи за допустимостта на исковия 2 процес, настоящият съдебен състав е изискал от ЧСИ ............. удостоверение за разпределение по ИД № 20247860400830, с отбелязване за влизане в сила, ведно със справка за реално изплатените суми – в полза на кого са извършени и на каква стойност. Видно от представеното от съдебния изпълнител Удостоверение изх. № 7388/24.11.2025 г. по ИД № 20247860400830 е постъпила сума в размер на 4 167,40 лева, която НЕ е разпределена поради представена на ЧСИ обезпечителна заповед с обезпечителна мярка „Спиране на изпълнението“. С оглед на така събраните данни, че събраната по ИД сума не е разпределена, респ. не е постъпила в патримониума на ответното дружество, съдът приема, че искът с правно основание 439 ГПК е процесуално допустим.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество процесните суми, за които е бил издаден изпълнителен лист от 19.11.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, в полза на „..........“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия в полза на „.......” ЕООД, поради погасяването им по давност.

В съответствие с императивните изисквания на процесуалния закон, на изследване в настоящия процес подлежат само онези факти, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.

Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е било подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл. 414, ал. 2 ГПК преклузивен срок, заповедта за изпълнение влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл. 424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на ВКС – напр. Определение № 480/9.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV ГО. Извън иска по чл. 424 ГПК длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл. 423 ГПК. Този режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на ИЛ въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който е била предвидена възможност за предявяване искове – чл. 252 ГПК (отм.), чл. 254 ГПК (отм.), чл. 255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта за изпълнение се получава крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането.

Въпреки съществуващите сходства между уредбата на несъдебните изпълнителни основания по ГПК (отм.) и на заповедното производство, уредено в Глава XXXVII на действащия ГПК, последното има съществени специфики, които правят недопустимо поставянето на знак за равенство помежду им. Стабилитетът на заповедта за изпълнение произтича от това, че тя влиза в законна сила, за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.).

3

Съгласно т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК, ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и поради това заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, ако е бил спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК.

По изложените съображения съдът намира, че нормата на чл. 117, ал. 2 ГПК следва да намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, влязла в сила поради неподаване на възражение от страна на длъжника в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 ГПК.

В разглеждания случай, видно от отбелязванията, извършени в Покана за доброволно изпълнение изх. № 3509/10.06.2025 г. /л. 8 от ИД/, е, че процесният изпълнителен лист е бил издаден след проведено исково производство и постановено съдебно решение по гр. д. № 43048/2009 г. на СРС, 56 състав, поради което и несъмнено приложима в процесната хипотеза е установената в чл. 117, ал. 2 ГПК петгодишна погасителна давност – започнала да тече от влизане в сила на горепосоченото съдебно решение.

Процесният изпълнителен лист е издаден на 19.11.2009 г., от която дата съдът приема, че е започнала да тече приложимата петгодишна погасителна давност.