Определение № 4545 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4545 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512390 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, във вр. с чл. 274 – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД срещу Определение № 22718 от 23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 68368/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта относно присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Жалбоподателят твърди, че присъдените в полза на ответниците разноски за исковото производство за адвокатско възнаграждение са прекомерни, тъй като производството не се отличавало със сложност, нито от фактическа, нито от правна страна. Освен това съдът следвало да съобрази възприетото в Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С 427/16 и С 428/16 и да намали размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответниците и под минимума на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Ето защо, моли съда да уважи подадената частна жалба и да отмени обжалваното определение, като намали разноските, възложени в тежест на ищеца за адвокатско възнаграждение за производството по гр.д. № 68368/2021 г. по описа на СРС, 60 състав.

Ответниците по частната жалба считат същата за неоснователна.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок за обжалване (чл. 248, ал. 3, изр.

2 ГПК), поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Производството пред СРС е образувано по предявени от „Профи кредит България“ ЕООД срещу Д.Р.Е. и Й.Г.Г. установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца при условията на солидарност следните суми, за които на 25.08.2021г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 44646/2021 г. по описа на СРС, 60 състав: сумата 1780,14 лв., представляваща главница по Договор за револвиращ заем № 5000011932 от 17.08.2011г., ведно със законна лихва за периода от 28.07.2021г. до изплащане на вземането и сумата 2891,54 лв., представляваща 1 договорна възнаградителна лихва за периода от 03.01.2013г. до 03.12.2015 г.

С решение № 14495/23.07.2024 г. исковете са били изцяло отхвърлени от първоинстанционния съд. Присъдени са разноски за исковото производство – по 560 лв. адвокатско възнаграждение за всеки един от ответниците, след като съда е уважил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, релевирано от другата страна, като разноски за заповедното производство не са присъждани. В срока за обжалване на решението ищецът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските, присъдени за исковото производство, като е поискано присъденото възнаграждение от по 560 лв. да бъде намалено до размера от 200 лв. За да постанови обжалваното определение, СРС е приел, че присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение са определени в справедлив размер предвид материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената процесуална защита, предвид обстоятелството, че процесуалните представители на ответниците са се явили при провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Ето защо, районният съд е достигнал до извод, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. Ако предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен, се предполага, че ищеца виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото – в този случай последният има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Доколкото исковете в производството по гр.д. № 68368/2021г. по описа на СРС, 60 състав, са изцяло отхвърлени с постановеното решение, то всеки от ответниците има право да претендира заплащане на сторените от него разноски на основание цитираната разпоредба на чл. 78, ал. 3 ГПК, които в случая са такива за заплатено адвокатско възнаграждение. Настоящият въззивен състав намира, че размерът на присъденото възнаграждение, претендирано от двамата ответници, е определен правилно и справедливо от районния съд, като при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, са съобразени всички релевантни по делото обстоятелства. С обжалваното определение СРС е отхвърлил молбата, като е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение отговоря на фактическата и правна сложност на делото. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на определението на СРС решаващи изводи за неоснователност на молбата на ответника по реда на чл. 248 ГПК, като на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите в жалбата, следва да се добави следното: Присъждането на разноски е обусловено от изхода на делото. По силата на чл. 248, ал. 1 ГПК съдът, по искане на страните, може да измени постановеното решение в частта му за разноските, ако са налице основания за това. Изменението в частта за разноските може да се наложи поради погрешно изчисляване на размера им или частта, която се понася от съответната страна, както и поради грешки във фактическите констатации и правните изводи на съда, въз основа на които той се е произнесъл по разпределението на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, ответникът има право на разноски за възнаграждение за един адвокат, като по възражение на насрещната страна съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение – чл. 78, ал. 5 ГПК.

Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност съдът не може да пада под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, не се прилага. Тези размери са само ориентир, като конкретният размер на 2 адвокатското възнаграждение се определя при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото и вида и обема на извършената работа от адвоката. В §2 от Наредба №1/09.07.2004 г. са определени критериите за преценката за „фактическа и правна сложност“ при определяне размера на възнаграждението. Настоящият въззивен състав, като съобрази характера на делото, вида и броя на предявените искове, обема на извършените от процесуалните представители на ответника действия, положените усилия по установяване и доказване на фактите, фактическата и правна сложност, с която се характеризира спора, както броят на проведените с.з., намира, че определеният от първоинстанционния съд размер от по 560 лв. напълно съответства на посочените по-горе критерии. Не на последно място, следва да се съобрази, че в производството пред районния съд са предявени искове срещу двама ответници, всеки от който има право да претендира самостоятелно възнаграждение за адвокат. Всеки от ответниците има право на самостоятелна адвокатска защита, като тя остава такава дори и ответниците да са наели общ адвокат, а не само ако всеки и наел отделен адвокат, а прекомерността на възнаграждението се преценява за всеки ответник поотделно, дори и при общ адвокат.

Поради изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за изменение на постановения акт в частта за разноските относно присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение, и е оставил без уважение молбата на ищеца по чл.248 ГПК, поради което няма основание размерът на адвокатското възнаграждение да бъде изменян от настоящия състав. При съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Софийският градски съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 22718 от 23.05.2025 г., постановено по гр.д. № 68368/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 60 състав, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 14495/23.07.2024 г. в частта относно присъдените в полза на ответниците разноски за адвокатско възнаграждение за исковото производство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3