Определение № 2793 от 06.11.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2793 гр. Бургас, 06.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. С.ов

Пламена К. Г.ева Върбанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501830 по описа за 2025 година Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 ГПК във вр.чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на Х. О. М. против определението на Айтоския районен съд с № 702/26.09.2025 г.. по гр.дело № 619/2025 год., с което е прекратено производството по делото в частта относно предявения от Х. О. М. иск против Х. Х. М. и Х. М. А. за заплащане на сумата от 7000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди от първоначално увреждане вследствеи на побой,нанесен на 23.06.2020 г. ,както и иск за заплащане на 2679,35 лв. –законна лихва за забава върху сумата от 7000 лв. за периода от 20.06.2023 г. до 20.06.2025 г. и законната лихва от 20.06.2025 г. до оконмателното изплащане на главницата

С жалбата е въведено оплакване за неправилност на определението по съображения за необоснованост на извода на въззивния съд за наличието на висящо производство по възобновеното

ВНЧХД ,като при една евентуална отмана на гражданската част по възобновеното дело ще е изтекла давността за предявяване на нов граждански иск и ищецът ще остане необозщетен .за нанесените му травми .

Частната жалба е подадена в законния едноседмичен срок срещу подлежащо на обжалване определение от вида на преграждащите развитието на делото от заинтересована легитимирана страна, поради което се явява процесуално допустима.

Ответниците по жалбата Х. А. и Х. М. ,чрез процесуалния си представител 1

,са я оспорили ,като са изложили съображения ,че независимо от възобновяване на наказателното производство ,то понего съдът дължи прознасяне включително и по предявения иск за обезщетение от неимуществени вреди ,т.е. налице е висящо дело ,по което е предявен същият иск .

С обжалваното определение е прекратено производството по делото в частта относно предявените от Х. О. М. против Х. Х. М. и Х. М. А. искове за заплащане на сумата от 7000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди от първоначално увреждане вследствеи на побой,нанесен на 23.06.2020 г. ,както и иск за заплащане на 2679,35 лв. –законна лихва за забава върху сумата от 7000 лв. за периода от 20.06.2023 г. до 20.06.2025 г. и законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.Съдът е посочил ,че доколкото е налице влязла в сила присъда по НЧХД № 195/2024 г. на РС-Айтос ,потвърдена с решение на БОС ,с която ответниците са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение от 4000 лв. за неимуществените вреди ,понесени от побой на 23.06.2020 г. ,то предявяването на нов иск за същото обезщетение /в по-висок размер от 7000 лв. / е недопустимо ,тъй като за размера на обезщетението вече е налице решение със сила на пресъдено нещо .Наличието на висящо дело за възобновяване не е основание за спиране на делото ,поради което и на оснчл. 229 ал. 2 ГПК същото е било прекратено .

Определението е правилно .

Последователно в практиката си ВКС приема /определение № 88/20.02.2017 г. по ч.гр.д. № 3886/2016 г. на ВКС, IV г.о., определение № 14/30.12.2011 г. по ч.т.д.

№ 840/2011 г. на ВКС, II т.о., определение № 167/05.03.2013 г. по ч.гр.д. № 1335/213 г. на ВКС, III г.о., определение № 111/25.02.2016 г. по ч.т.д. № 228/2016 г. на ВКС, II т.о. и други./, че спирането на съдебното производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК е предвидено, когато между двете производства съществува преюдициалност. Такава е налице, когато спорът по обуславящото правоотношение ще бъде разрешен със сила на пресъдено нещо. Поради това спирането е възможно само когато спорът по преюдициалното правоотношение не е приключил с влязло в сила решение. Предвидената в чл.303 и сл. ГПК възможност за отмяна представлява извънреден способ за защита на страните срещу последиците от влязлото в сила съдебно решение. С подаването на молбата за отмяна по чл.303 ГПК не се възстановява висящността на исковото производство, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, нито отпадат последиците от влизането на същото в сила. С решението за отмяна съдът 2 се произнася само по отношение на това дали съществува или не твърдяното от молителя основание за отмяна, но не и по отношение на съществуването или не на самото спорно право. Затова то не формира сила на пресъдено нещо по отношение на преюдициалното правоотношение, което е условие за прилагане на хипотезата за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Възможност за спиране на производството по чл.229, ал.1, т.4 ГПК ще се създаде едва ако молбата за отмяна на решението по преюдициалното правоотношение бъде уважена, но това няма да е последица от решението за отмяна, а от възстановената висящност на обуславящото производство. Поради това наличието на производство за отмяна по чл.303 ГПК на влязлото в сила/аналогично и по възобновяване на наказателното производство / решение по преюдициалното правоотношение не е основание за спиране на съдебното производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Към момента на произнасянето на първоинстанционния съд е бил налице влязъл в сила съдебен акт ,по силата на който със сила на пресъдено нещо е решен спора между страните за същото обезщетение /претендирано с настоящата искова молба /,на същото основание .Верно е ,че впоследствие с решение по наказателно дело за възобновяване 20252000600100 по описа на БАС съдът е постановил възобновяване на наказателното производство по ВНЧХД № 1318/2024 г. по описа на БОС и е отменено решението на БОС изцяло ,като делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав .Това обстоятелство обаче не променя недопустимостта на настоящия иск ,тъй като този иск е предмет на разглеждане именно по ВНЧХД№ 1318/2024 г. на БОС,тъй като е налице висящо производство на осн.чл. 307 НПК и по този иск наказателният съд дължи произнасяне –т.е. с оглед възобновеното производство пред БОС налице е висящо производство по иска за обезщетение за неимуществени вреди ,при което заведеното след това дело пред РС-Айтос между същите страни ,на същото основание се явява недопустим .Затова и на осн.чл. 126 от ГПК производството по по-късно заведеното дело следва да бъде прекратено ,т.е. макар и постановено с други мотиви определението за прекратяване следва да бъде потвърдено ,поради което Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Айтоския районен съд с №

702/26.09.2025 г.. по гр.дело № 619/2025 год., с което е прекратено производството 3 по делото в частта относно предявения от Х. О. М. ,съд.адрес – Бургас

,ул.“Св.П.Евтимий“ № 67 –чрез адв. С.Петров , иск против Х. Х. М. и Х. М. А. за заплащане на сумата от 7000 лв. –обезщетение за неимуществени вреди от първоначално увреждане вследствеи на побой,нанесен на 23.06.2020 г. ,както и иск за заплащане на 2679,35 лв. –законна лихва за забава върху сумата от 7000 лв. за периода от 20.06.2023 г. до 20.06.2025 г. и законната лихва от 20.06.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4