Решение № 79 от 06.03.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. ******, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130100393 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от Г. А. А., ЕГН ********** с адрес гр.

******, ул. ****** № 28 срещу ЕТ „******“, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. ****** № 106 иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати ищеца сумата от 423,32евро /827,95лева/, представляваща дължим остатък от арендно възнаграждение за стопанската 2023/2024година по сключен между страните договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2023г. за земеделски земи с площ от 62,512дка в землището на с. ******, община ******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда20.03.2025г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 7,82евро /15,29лева/, представляваща дължима лихва за забава върху главницата за периода от 01.01.2025г. до 19.03.2025г.вкл.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 26.06.2023г. е сключил с ответника договор за аренда на земеделска земя за земеделски земи с площ от 62,512дка в землището на с. ******, община ******. Уговорено е било в чл. 3 арендно възнаграждение за обработваемата част от имотите като парична равностойност на 200кг/дка пресметната по борсова цена MATIF минус 20евро доставка за м. септември, минимум 80лв/дка. Сочи, че така изчислена дължимата наемна цена е 5512,18лева. Съгласно чл. 8 плащането й е следвало да бъде извършено в срок до края на м. декември след изтичане на стопанската година, т.е в случая на 31.12.2024г. Въпреки това на 12.11.2024г. получил плащане от ответника на наемна цена от 4375лева. Изпратил покана до ответника да заплати дължимия остатък от 1137,18лева, като на 30.12.2024г. получил плащане на сумата от 625,12лева. Твърди, че понастоящем ответникът е останал задължен за остатъка от дължимата наемна цена от 511,22лева. Предвид настъпил падеж на задължението, претендира се и лихва за забава.

Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника.

Потвърждава възникването и съществуването на соченото облигационно 1 правоотношение с ищеца. Твърди, че начинът на определяне на дължимата наемна цена е разписан в чл. 3 от договора и визира две алтернативи- парична равностойност на 200кг/дка пресметната по борсови цени MATIF минус 20евро доставка м. септември 2023г. или минимум 80лева на дка. В случая се сочи да е изпълнил задължението си като е извършил плащане на наемна цена изчислена от по 80лева на декар и в срокове по чл. 8. Посочва, че MATIF е френска борса за фючърсна търговия на различни селскостопански стоки, царевица, рапица, слънчоглед, пшеница, фуражна или друга, при която цената на пазара се променяла ежедневно и ежечасно и нямало как да бъде изчислена сума към м. септември 2023г.

Отделно, цените заложени по тези котировки били до пристанище и не било ясно кой ще заплаща транспорта. Не било ясно и каква е селско стопанската култура, по чиято борсова цена следва да се извърши определянето на цената.

Искането е за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.

В открито съдебно заседание исковата молба се поддържа. С писмена молба уточнява, че по уговорка с ответника, земята отдадена под наем е следвало да бъде засадена с рапица или пшеница, но какво реално е сято не знае, като борсовата цена е взета за култура пшеница за м.10.2024г. В о.с.з. ищецът лично сочи, че е нямал уговорка с ответника относно културата, с която ще се засява земята. Уговорката е била единствено, че при определяне на наемната цена ще се ползва борсовата цена на култура- пшеница за м.10-12.2024г., като признава, че това е пропуснато да се впише в договора. Подписването на договора твърди да е извършено чрез изпращането му с куриерска фирма, без страните да се срещали лично, доколкото такава е била утвърдената помежду им практика в годините назад.

Ответникът чрез процесуален представител оспорва исковата молба и поддържа отговора. Оспорва между страните да е имало сочената уговорка за засяване с рапица или пшеница. Доколкото обработването на земята е било на база споразумения между арендаторите, сочи да е в невъзможност да посочи с какво е засявано. Оспорва да е имало уговорка за ползване борсовата цена на култура пшеница.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, с предмет остатък от парично вземане на ищеца за дължима наемна цена по сключен с ответника договор за аренда на земеделска земя и лихва за забава върху него.

За да се приеме за доказано възникването на твърдяното от ищеца право, по делото ищецът е дължал доказване елементите от фактическия състав на правото, а именно наличие на валидно сключен с ответника договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2023г. с твърдяните параметри; че имотите предмет на договора са били предоставени на ответника за ползване; размер на уговореното арендно плащане за срока на действие на договора; падеж на задължението за плащане на арендното възнаграждение и размер на обезщетението за забава. Ответникът от своя страна дължи доказване на собствените си възражения и в частност изправността си по облигационното правоотношение, в т.ч. точно в количествено отношение изпълнение на задължението по плащане на уговореното арендно възнаграждение.

Между страните са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:

Че са сключили договор за аренда на земеделска земя от 26.06.2023г. за земеделски земи с площ от 62,512дка в землището на с. ******, община ******;

Че ответникът е извършил плащане на арендна цена за стопанската 2023/2024г. в размер на общо 5000,96лева.

От ангажираните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се 2 установява следното:

На 26.06.2023г. между страните е бил сключен договор за наем на земеделска земя.

По силата на договора, ищецът е предоставил на ответника ползването на пет земеделски ниви с площ общо 62,512дка за стопанската 2023/2024г. Съгласно чл. 3 дължимата наемна цена само за обработваемите част на имотите се определя като парична равностойност на 200кг./дка пресметната по борсова цена Маtif минус 20евро доставка м. септември, минимум 80лева на декар. В чл. 8 е уговорено, че наемното плащане следва да се извърши от месец октомври до края на месец декември след изтичане на стопанската година.

С покана от 29.11.2024г. ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок да извърши доплащане на сумата от 1137,18лева- остатък от дължима наемна цена по договора.

По горните факти, спор между страните няма.

Спорно е съществуване на задължение на ответника в претендирания от ищеца размер.

За доказване смисълът на уговорката, че наемната цена следва да се определи на база борсовата цена на Маtif за култура пшеница за м.10-12.2024г., респ. опровергаване наличието на такава уговорка, по делото двете страни са ангажирали гласни доказателствапоказанията на св. И.Х. /воден от ищеца/ и св. И.С. /водена от ответника/.

В показанията си св. Х. сочи да познава ищеца и да знае, че е договарял с ответника по повод отдаване под наем на земеделска земя за стопанската 2023/2024г., понеже той му помагал технически при написването на договорите. Бил е свидетел на разговор между С. и ищеца по повод на този договор, защото в него пишело само борсова цена Маtif, но не и за каква култура става въпрос. В разговора Г. настоявал да се впише за пшеница, но какво му е отговорил С. свидетелят не знае. В крайна сметка по негов спомен, това не било вписано.

Иначе посочва, че всички други договори в написването, на които е помагал, пишело Маtif пшеница.

В показанията си св. С.а посочва, че конкретният договор е бил изготвен от ответника, каквато била практиката им, и изпратен на ищеца по електронна поща. След получаването на договора, ищецът и г-н С. се чули по телефона. Ищецът не бил съгласен с цената от 70лева на декар и 150кг от декар, както пишело в бланковите им договори. Тези 150лева на декар ги определяли на база среден добив на засяваните култури- пшеница, ечемик, царевица и слънчоглед. Има спомен да са говорили за борсова цена Маtif, но г- н С. го е уведомил, че няма как да се вземе предвид само пшеница, а четирите култури, които засяват. Разбрали се да изпратят на ищеца договора и той да си нанесе исканите корекции в него. Получили договора в края на м. юни, г-н С. го прегледал, съгласил се. Подписан екземпляр изпратили на ищеца чрез куриер и след като и той го подписал, им го върнал отново чрез куриер.

За установяване точния размер на задължението, съобразно уговорката, която ищецът твърди да е имал с ответника, е допуснато изготвяне на заключение на в.л. по ССчЕ. Същото като неоспорено от страните и изготвено от лице с нужната компетентност, а и след направата на необходимите справки бива възприето от съда в цялост. Експертното заключение е основано на данни от два източника- общодостъпни интернет страници.

Според единия средната борсова цена на пшеницата за м.09.2023г. е 258,38евро на тон и на база нея, дължимата наемна цена по договора е 2980,27евро. Според втория средната борсова цена на пшеницата за м.09.2023г. е 237,48евро на тон и на база нея, дължимата наемна цена по договора е 2969,11евро.

Възраженията на ответника срещу допустимостта на гласните доказателства, съдът приема за неоснователни. В случая, чрез тях не се цели установяване съществуването на договорни отношения между страните, когато ще важи забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, а единствено смисълът на отделна уговорка от тях- тази за определяне на цената по договора.

3

Страните не са спорили, че съобразно сключения между тях писмен договор за наем на земеделска земя, размерът на наемната цена се определя като парична равностойност на 200кг/дка пресметната по борсова цена Маtif минус 20евро доставка м. септември, минимум 80лева на декар. Разписана в него уговорка относно борсовата цена на коя земеделска култура ще служи като база за изчислението й, в писмен вид няма. Според твърденията на ищеца, това е било технически пропуск, доколкото по устна уговорка като такава е следвало да служи пшеницата. Ответникът е оспорвал този твърдян факт.

За установяването му от ищеца, чиято е и доказателствената тежест, са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. Х.. Анализът на информацията съдържаща се в тях, налага извод, че доказването му е неуспешно проведено. Показанията на свидетеля дават сведение за разговор между страните, в който ищецът е настоявал пред ответника в договора да се впише културата пшеница, без да има знание какво е отговорил ответника, както и че в крайна сметка такава уговорка не е била вписана. От показанията на св. С.а се потвърждава, че действително е имало такъв разговор, при което договорът е бил изпратен на ищеца за корекции, съобразно исканията му. На финала, договорът е подписан във вида му, в който е представен по делото, което ще рече, че отразява окончателната воля на страните. А в нея уговорка за вида на културата, чиято борсова цена ще се ползва при изчисляване на наемната цена, няма. Самият ищецът признава, че с ответника са нямали уговорки относно вида на културата, с която ще бъде засята отдадената под наем земеделска земя. При тези факти, в тази й част уговорката за определяне на цената се явява невъзможна за изпълнение, дори и по пътя на тълкуването на договора. Затова, цената по него следва да изчисли съобразно втората част от уговореното, а именно по минималната цена от 80лева на декар, което прави сумата от 5000,96лева.

Между страните не е имало спор, че тази сума е платена от ответника. Следователно, той е изпълнил задължението си точно. Главният иск следва да се отхвърли като неоснователен, а от там и обусловеният му за обезщетение за забава.