Решение № 1058 от 06.08.2020, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 1058 06.

08.2020г. гр.

Бургас

В ИМЕТО

НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на девети юли, две хиляди и двадесета година, в открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ

2.МАРИНА НИКОЛОВА секретар: И. Г. прокурор: Христо Колев

Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов

КАН дело № 1081 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба от „ПЕРЛА

ПЛАЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.„Козлодуй“ № 10, представлявано от управителя Г.И.Д., против Решение № 40/27.03.2020г. постановено по НАХД № 52/2020г. по описа на Районен съд – Царево, с което е изменено Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на „ПЕРЛА ПЛАЯ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Приморско, ул.„Козлодуй“ № 10, в качеството му на работодател, за нарушение на 153, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 700.00 лева, като е НАМАЛЕН размерът на санкцията на 1500.00 лв.

Касаторът обжалва в срок горепосоченото решение на районния съд, като постановено при съществено нарушение на материалния закон и с твърдение, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Моли съдът да отмени атакувания съдебен акт и потвърденото с него наказателно постановление, и да отмени същото.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията – Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Пловдив, се представлява от юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата като неоснователна и моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в полза на ответника.

Участващият в процеса представител на ОП - Бургас счита, че решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

С процесното наказателно постановление „ПЕРЛА ПЛАЯ“ ЕООД е санкционирано за това, че в качеството си на работодател, не е осигурил на лицето Я.Й.Л., на длъжност „готвач“, отработила в ресторант „Перла Плая“ в гр.Приморско 10 последователни дни – от 26.06.2019г. до 05.07.2019г. включително, непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа през посочения период.

За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение № 16-002638/15.08.2019г. (АУАН), който е връчен на същата дата. Въз основа на АУАН е издадено процесното НП.

С обжалваното решение Районен съд - Царево е изменил Наказателно постановление № 16-002638/30.08.2019г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” - Пловдив, с което на касатора на основание чл.416, ал.5, във вр.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 700.00 лева. Съдът е приел, че НП е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от оправомощено за това лице. Въззивният съд е посочил, че са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество, съдът е обосновал извода, че по несъмнен начин се доказва извършването на нарушението на чл.153, ал.1 от КТ. Относно наложената имуществена санкция съдът е приел, че същата е неправилно определена по размер, тъй като административнонаказващият орган не е отчел, че липсват данни преди издаване на процесното наказателно постановление дружеството да е било санкционирано, поради което е я намалил на 1 500.00 лв.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съобразявайки нормата на чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Обжалваното съдебно решение е допустимо, правилно и законосъобразно, като същото не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. При постановяването му съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. В хода на съдебното следствие са събрани гласни и писмени доказателства, които заедно с възраженията на жалбоподателя, съдът е разгледал и обсъдил всестранно и обективно, поради което на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019г./, настоящият състав препраща към тези мотиви, без да е необходимо тяхното преповтаряне. Съдът е обсъдил всички обстоятелства, касаещи нарушението, приел е, че същото е осъществено от касатора, поради което не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила. Въззивната инстанция е изложила и съображения защо в конкретния случай не следва да намери приложение разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, както и защо следва да бъде намален размера на наложената имуществена санкция, които настоящият съдебен състав споделя напълно.

В разпоредбата на чл.153, ал.2 от КТ е регламентирано, че при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка е не по-малко от 36 часа. В конкретния случай по делото е установено, че на работника Я.Й.Л., на длъжност „готвач“, не е била осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 36 часа през периода от

26.06.2019г. до 05.07.2019г., докато е работила в ресторант „Перла Плая“ в гр.Приморско и са налице елементите от състава на административното нарушение по чл.414, ал.1 от КТ.

Този извод се подкрепя изцяло от събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства. Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите така, както са установени от първоинстанционния съд, а в процесния казус Районен съд - Царево е изяснил надлежно релевантните за спора обстоятелства. Поради това и изводът му за съставомерност на деянието е правилен и обоснован.

Съгласно чл.416, ал.1 от КТ редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. при актове издадени по реда на КТ се обръща доказателствената тежест и следва наказаното лице да представи доказателства относно спазване на трудовото законодателство в настоящия случай, във връзка с полагащата се на работника междудневна почивка. Касационният състав намира, че търговецът – касатор не е успял да проведе пълно насрещно доказване в надлежна форма, с което да обори констатациите на административнонаказващият орган.

Предвид горното, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, като всички изложени по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство решение на РС – Царево е валидно, правилно и законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото доказателства, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, БАС, касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ

В СИЛА Решение № 40/27.03.2020г. постановено по НАХД № 52/2020г. по описа на Районен съд – Царево.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ

1.

2.